Джон Мъри
Дългият път на любовта (4)

Глава 4

— Това е най-идиотското предложение, което някога ми е правено — гневеше се Крис и нервно буташе шапката си. — Какво ще правим с тези две жени? И то такива две префинени дами, които през целия си живот не са си помръднали пръста да направят нещо.

— Недей така, Крис — спореше Енди, — знаеш какво трудно време са прекарали през войната. Трябва да са се научили да правят сума неща, за които преди и хабер са нямали. Беки е деликатна, но е издръжлива, а Джени…

— Няма защо да ми приказваш за нея — прекъсна го Крис. — Тя може да излезе на глава и със сиуксите. Но ти знаеш как стоят нещата тук. Много лесно могат да се объркат и само това ни трябва още да се грижим и за жените.

— Забравяш за Бю, той ще поеме тази грижа, а и за нас ще е от полза.

— А какво ще стане, когато стигнем Форт Ларами? Да ги изоставим ли? — саркастично го запита Крис.

— Може би ще решат да не продължат за Калифорния. Щом ние с Беки се оженим, може и те да решат да останат с нас — отвърна Енди.

— Това е друго нещо. А какво ще стане, ако Беки реши да не се жените?

Енди му намигна уверено.

— Имам на разположение цял месец, за да я убедя в противното.

— А ти говорил ли си с червенокосата? Тя може да провали всичко, щом разбере, че ще пътува с мен.

Енди не беше се сетил затова и загрижено се смръщи.

— Какво не върви между вас двамата?

Крис подигравателно вдигна вежди.

— От когато я целунах и й казах?

— Ти не си се възползвал нали, Крис?

— Да се възползвам от нея? — подигравателно повтори Крис. — Шегуваш ли се? Никой не може да се възползва от това опърничаво момиче. Тя поема всичко много надълбоко, това й е проблемът.

После с известна отстъпчивост Крис заяви:

— Ако решат да идват с нас, искам по-късно днес да се видя с тримата. Те трябва да намерят фургон и необходимите принадлежности. Кажи им да се срещнем след обяд при конюшните. И, Енди, предай й на червенокосата, че тук аз командвам, няма да търпя никакви номера.

Енди се усмихна приветливо и стисна здраво ръката на Крис.

— Благодаря ти, приятелю! Знаех си, че няма да ме разочароваш. И помисли, ти ще ми бъдеш кум. Отивам да ги намеря и да ги зарадвам.

Крис поклати снизходително глава, докато гледаше как Енди радостно изхвръкна. В интерес на истината и той се зарадва на възможността да бъдат отново заедно с Джени. След кратката им вчерашна среща тя не му излизаше от ума. Дявол да го вземе, какъв късмет да го види с Пърл! Само като я зърна и спомените за топлото й тяло, за сладките й устни, за тези сладострастно искрящи невероятни зелени очи, нахлуха в него. Мисълта, че е в отсрещната стая, провали вечерта му с Пърл. Изумително, но професионалната опитност на Пърл сега за него не беше нищо в сравнение с непохватността на Джени, когато превъзмогнала всичките си задръжки, му се бе отдала и във възторга си бе мълвяла името му. Присви очи в недоумение. Дали няма да сгреши, ако отново се забърка с нея? „Не — реши си той. — Тя ме е обсебила и докато не се освободя, най-добре е да вървя с главата напред.“

 

 

Джени скърцаше със зъби, едва се удържаше да не избухне и да каже всичко, което си мислеше. С нарастващ гняв слушаше Кристофър Кирклънд, който надменно им обясняваше какво трябва да правят по време на пътуването им на Запад. Струваше й се, че няма да успее да мълчи още дълго. Бе се опитала да протестира, като изложи разни доводи против тръгването им, но отстъпи пред огромното желание на Беки да бъде с Енди и пред ентусиазма на Бю, че най-после ще потеглят. Усети, че Крис се забавлява, когато Бю предложи двете с Беки да помагат в готвенето и настръхна.

— А имате ли опит в това? — снизходително попита Крис.

— Капитан Кирклънд, няма нещо, което да не мога да науча, щом е необходимо — ядосана отвърна тя. — Все пак ако смяташ, че ще бъдем тежък товар…

— Какво ще трябва да правим, капитане? — прекъсна я Беки като й хвърли умоляващ поглед.

— Мисис Хънтър, ще бъда доволен, ако жените просто не ни се пречкат. Да не си търсят белята сами, защото тя много скоро може да се появи. А що се отнася до теб, Бю, ще те използваме като пазач. Оттук до Калифорния пътят ни върви през планини и пустини. Ще имате нужда от дрехи. До Форт Ларами няма да има резки промени във времето. Не взимайте излишни неща, не претоварвайте фургона. Задоволете се с най-необходимото. За провизиите ще се погрижа аз.

— И още нещо. — Крис погледна право към Джени. — Тръгнем ли, ще се подчинявате на моите заповеди.

— Нарочно ли се заяждаш с мен, капитане?

— Мисля, че това трябва да разискваме сами, Джени. Освен това искам да ти покажа нещо.

С привичен навик да дава команди, Крис се обърна към Беки и Бю:

— Защо вие двамата не отидете в хотела? Ние скоро ще дойдем при вас.

Без повече да обяснява, той хвана Джени за ръка и я поведе към дъното на конюшнята. Замря от учудване и ядът й се изпари, когато дочу познатото пръхтене. Отело опъна шия и разтърси гордата си глава щом я видя. Биеше копита в желанието си да тръгне. Джени се втурна и обви с ръце врата му. Всред сълзи и смях тя му говореше нещо, а той отвръщаше на поздрава й като завираше муцуна в косата й.

Обърна пълните си със сълзи очи към Крис и с укор му каза:

— Значи ти го купи. Сега разбирам защо получихме за него толкова много пари. За успокоение на съвестта ти ли беше? Или хонорар за добро обслужване?

Гневът на Крис се стопи, грабна я в ръце и я завъртя около себе си.

— По дяволите, Джени, защо винаги извърташ нещата така, че каквото и да направя да изглежда пошло? Купих Отело за толкова, колкото мислех, че струва. Предстои ни да бъдем дълго време заедно при особени и тежки условия, опитай се да ми вярваш.

Трогнат от все още объркания й и наскърбен вид, той нежно добави:

— Старал съм се винаги да бъда честен с теб.

— Честен? Нима това е честност, да купиш Отело без да ми кажеш? Или беше много честен в деня, когато отне девствеността ми?

— Сметнах за по-разумно да не ти казвам, че аз ще купя Отело. Но, мила, не аз отнех девствеността ти. Ти ми я предложи доброволно, бих добавил и твърде вълнуващо — отвърна закачливо той.

Джени сведе поглед в овче благодушие, когато си спомни за желанието и нетърпението си в онзи ден. Истината бе, че Крис не я беше изнасилил.

— Крис, ти си такъв мерзавец! Не позволяваш на едно момиче да запази някаква илюзия за себе си.

Той повдигна брадичката й и леко прекара устни по нейните.

— Сега квит ли сме вече? — нежно я попита той. — Или поне във временно примирие?

Джени лъчезарно му се усмихна, доволна, че ще прекратят враждата си. Сякаш усетил това, Крис протегна ръце към нея. В този миг въздухът бе пронизан от мощен бунтовнически възглас. Стреснати те се обърнаха и видяха на вратата един мършав и дългунест каубой. С радостен вик Крис се втурна към него и го сграбчи в прегръдките си.

— Уоко, негодяй такъв! Все си си същият! — нежно му говореше той. — Все такъв си грозен! Не мога да повярвам, че са минали четири години! Все си мислех, че може някъде да се засечем по време на войната.

— Има проклетия късмет да не се срещнем — провлечено отвърна каубоят. — Винаги съм бил по-добрия стрелец.

Изведнъж Крис стана сериозен при мисълта, че това е било възможно наистина да се случи. Стисна топло ръката му и добави:

— Знаеш ли, стари негоднико, че може и да си прав. А къде е, по дяволите, Уайзър?

Уоко тъжно поклати глава.

— Не можа да прескочи. Загинаха с Джеб Стюарт в един и същи ден.

Джени видя как очите на Крис помръкнаха от мъка.

— Можех да предположа, че и двамата така ще свършите в кавалерията на Стюарт. И двамата бяхте такива…

— Уайзър умря в големи мъки — тъжно добави Уоко. — Раниха го в корема, три дни се мъчи. През всичкото това време не издаде стон. За първи път, откакто го познавам държа устата си затворена. Така ми липсва този мършав негодник!

— Глупаво беше да вярваме, че всички ще оцелеем в тази проклета война — тъжно промълви Крис. — Няма да е вече така, както беше. Ще ни липса Уайзър с неговите невероятни измислици.

Отърсвайки се от скръбта, Крис отново топло стисна ръката на Уоко.

— Невероятно хубаво е, че пак сме заедно. Чакам те от момента, когато получих телеграмата ти. Готови сме да потеглим след един ден. Ще бъдем щастливи, ако успеем да прехвърлим планините преди да е завалял снега.

Крис внезапно се сети за Джени и я придърпа към себе си.

— Джени, този стар свадлив тексасец е Уоко Барнс. Той е специалист по конете, никой не знае повече за тях от него. Можеш спокойно да му повериш коня си, но не те съветвам да му повериш сестра си — представи й го Крис. — Джени и нейното семейство ще пътува с нас за Калифорния.

Тя го погледна и установи, че никога не бе виждала такива сини очи. Кожата му бе загрубяла и със загар, доказателство, че повечето време прекарва навън. Като свали шапка от сплъстената си коса, Уоко топло я поздрави.

— За мен е голямо удоволствие, мадам. Вашето присъствие ще направи поносимо дългото ни пътуване.

Джени му се усмихна. Бе усетила от топлата му и здрава ръка подкрепа и приятелство.

Следващият ден мина в трескави приготовления за дългото им пътуване на Запад. Джени почти не се видя с Крис, само понякога го зърваше задълбочен в разговор с Уоко или с някой от другите мъже. Още вчера им беше казал, че за предпочитане е коне пред волове. Първо, защото са по-бързи и по-важното, че ако по някаква причина се наложи да изоставят фургоните, ще продължат на коне.

Изпълнена с трепет и съмнения Джени седеше във фургона. Чувствуваше се така изоставена и самотна. Това щеше да бъде нейния дом в следващите четири или пет месеца. Как ли щеше да свикне с това ограничено пространство?

На едната стена във фургона бе прикрепено неголямо легло. Не направиха опит да вземат нещата си от Вирджиния. Енди ги посъветва да купят няколко стола и малка маса, които стояха струпани в единия ъгъл. В двойното дъно на фургона можеха да складират провизии. Бяха се снабдили и с няколко газови лампи.

Енди беше се погрижил да им достави кожени тюфлеци. Увери ги, че са много по-удобни от сламените матраци, като се пошегува, че не иска Беки да натърти тялото си.

Погледна навън и видя Крис бодро да крачи с дългите си крака, обути в брич от еленова кожа, към фургона им. Все още й бе странно да го вижда не в униформата на янки. Той скочи вътре и се тръшна на леглото.

— Изглежда вече сте готови — забеляза той като огледа със задоволство наоколо. — Сигурна ли си, Джени, че си наясно какво ти предстои — попита той като нежно я погледна. — Започваме едно дълго и опасно пътешествие.

— Не съм наясно какво ни предстои — насмешливо повтори тя. — Но други вече са го правили и то с успех. Чувствувам се така, като че ли сме зависими от твоето милосърдие.

— Не говори така — каза Крис и стана. — Бю ще ни бъде ценен помощник и това, с което се снабдихте, е от неговата заплата. Това просто е едно делово споразумение.

— Хайде да отидем до хотела — засмя се той, като я вдигна и спусна от фургона. — Това е последната ни вечер под покрив чак докато стигнем Форт Ларами. Енди каза, че тази вечер там ще можем да потанцуваме. Настоявам аз да бъда партньора ти за първия валс.

В хотелската си стая Джени старателно се приготвеше за вечерта.

— Как ти се виждам? — завъртя се тя пред Беки в очакване на нейната оценка.

— Великолепна си, мила — одобрително й кимаше Беки. — Ще бъдеш царицата на бала.

Джени критично се разглеждаше в огледалото. Лицето й бе леко поруменяло в очакване на предстоящите танци и веселие. Беки й помогна красиво да събере косата си на тила, само две къдрици се спускаха над ушите й. Бе облякла най-хубавата си рокля от светлозелен брокат, който подсилваше зеления блясък на очите й. Деколтето разкриваше съблазнителната белота на раменете й. Те с Беки бяха изоставили модните корсети.

— Чувствувам се ужасно порочна — кикотеше се Джени, а очите й дяволито блестяха. — Дали някой ще забележи, че лесно може да се смъкне.

— Мисля, че всеки ще забележи, но няма да обърне внимание — смееше се Беки. — Но моля те, стой далеч от Енди.

— О, Беки — прегърна я топло Джени, — та той не вижда никой друг, освен теб. Влюбен е до уши. Повече, отколкото беше Джош.

Усмивка озари лицето на Беки при мисълта за Енди Скот и топлотата, с която неговата любов я обгръщаше. Тя отметна глава, хвана Джени за ръка и предложи:

— Щом е така, хайде да вървим, мила. Защо да си губя времето тук, когато знам, че той ме чака.

Появата на двете повиши възбудата в салона. Много мъжки погледи жадно ги проследиха. Енди, който говореше с Крис, веднага се втурна да ги посрещне. Не откъсваше пълните си с обожание очи от Беки. Без да каже дума той пое ръката й и двамата се отправиха към дансинга.

Джени бе обградена от няколко мъже и без да разбере се озова танцуваща в прегръдките на един морски капитан. После танцува с един млад съдия, който се бе отказал да стигне до Калифорния и бе решил да опита късмета си в Индепенданс. Тя го слушаше с половин ухо, а погледът й, търсещ Крис се рееше из салона. Най-после го зърна, облегнат на стената да й се усмихва подигравателно.

Енди я покани за следващия танц и радостно й съобщи, че всички тук коментират предстоящия му брак с Беки.

Часовете вървяха, а Джени минаваше от едни чужди ръце в други. Крис не направи опит да танцува с нея, но тя го видя на няколко път с Пърл на дансинга.

Оркестърът отново засвири валс и Джени се озова в нечия прегръдка. Кръвта й закипя и сърцето й лудо заби, когато се усети обгърната от познатите ръце.

— Сигурно си на върха на щастието си в ролята на красавицата на Индепенданс — саркастично забеляза Крис и я привлече плътно към себе си.

— Ти, капитане, като че ли ме смяташ за някаква твоя собствена играчка — съпротивяваше се Джени, като едва сдържаше вълнението си.

— Казах вече, мила, за тебе съм Кит — усмихна й се той и плавно я поведе по дансинга.

В очите й блесна предизвикателство.

— Ако не се лъжа, капитане, ти ми каза, че така те наричат тези, които те обичат. Не очаквай да го чуеш от мен.

— Джени, докога ще продължаваш да отричаш неща, ясни като бял ден.

— Не разбирам за какво става дума — възкликна тя и кокетно премигна.

— Престани да играеш ролята на Южна красавица с мен — отвърна Крис. Беше я следил и още не можеше да се успокои, че през цялата вечер бе танцувала с разни чужди мъже. Музиката спря, но той не я пусна, държеше я в обятията си и настойчиво я гледаше.

— Мисля, че трябва да се махнем от дансинга, капитане — подигравателно забеляза тя, едва ли не забавлявайки се от техните своеобразни отношения.

Музикантите засвириха ново парче и те продължиха да танцуват.

— Трябва да се пазиш да не бъдеш премного заангажиран с мен, още повече, че твоята приятелка предявява вече своите претенции — дразнеше го Джени със съблазнителна усмивка.

Крис се ухили, открил изведнъж, че това не е нищо друго, освен ревност. Притисна я и прошепна:

— Ясно. Следващият път, когато сме сами ще те изнасиля.

— Нима не го правиш винаги — дръзко се усмихна Джени.

— Ето, че пак почваш — разочаровано поклати глава Крис. — Все още не искаш да приемеш истината.

Поведе я плавно по дансинга, докато стигнаха вратата.

— Хайде да вземем глътка чист въздух, ужасно е горещо тук.

След задушната атмосфера вътре, нощният полъх, макар и студен, беше така ободряваш. Вървяха без посока и мълчаха. Сега, когато бяха сами, Джени съвсем не бе така самоуверена, както беше вътре в салона. Скоро стигнаха до хотела. Не размениха и дума, но вече предчувствуваха какво им предстои. Той я дръпна за ръка към стълбата и Джени с леко колебание започна да се изкачва. Знаеше, че стигнат ли горе, нямаше да може повече да се противопоставя на желанието си. Крис отключи стаята си, обърна се и срещна уплашения й поглед. Протегна ръка, а тя сякаш хипнотизирана подаде своята и влезе вътре.

В следващия миг Джени бе в обятията му и той впиваше устни в нейните. Обсипваше я с целувки, мълвейки името й, а тя продължаваше жадно да търси устните му и замираше, трепереща и без дъх в следващата пламенна целувка. Все така страстно докосвайки я, той стигна гърдите й, а тя се опиваше от топлотата и силата на мъжкото му тяло.

Крис махна иглите от косата й и тя се разпиля по раменете й. Започна да съблича дрехите й една по една, докато тя остана гола, трепереща и изгаряща от желание.

— О, боже — простена той, — колко си красива!

Устните му шареха по цялото й тяло, а докосването на езика му я караше да потръпва все повече и повече. Когато стигна до целта си, Джени не можеше повече да се сдържа. Премираща от желание, разтърсвано от тръпни конвулсии, тялото й се изви, сякаш пропадаше в някаква бездна. Крис се изправи и я вдигна на ръце. Нежно я постави на леглото и бързо свали дрехите си.

Усетила допира му до голите си гърди Джени нежно се притисна, а после — изгаряща и чакаща — започна да извива чувствено тялото си все по-необуздано и френетично, в мига, в който Крис я облада и влезе в нея. В ритъма на общата им неудържимост телата им продължиха да се гърчат до пълното си задоволяване. Задъхан Крис се отпусна по гръб на леглото.

— Ох — простена той, — ако това беше изнасилване, готов съм да го повторим, щом поискаш.

Джени се надигна засрамена и ядосана. Искаше й се да го цапне.

— Бъди проклет, Крис! Защо трябва да проваляш всичко с твоите развратни намеци?

— Та как мога да го проваля? То беше супер! И ти си супер в леглото, знаеш ли го?

— Мразя те, Крис Кирклънд! — крещеше тя. — Защо ме караш да се чувствувам като евтина проститутка?

Той подпря глава на ръката си и я загледа.

— Джени, единственото нещо, което се опитвам да направя, е да те накарам да го приемеш. Да разбереш, че ти го искаш толкова, колкото и аз. Защо се мъчиш да го отречеш пред себе си? Хубаво ни е заедно, наслаждавай му се! Защо трябва да правиш от това сложно емоционално преживяване? Защо не го приемеш така както е — като едно приятно физическо преживяване.

Джени скочи от леглото и бързо се облече.

— Как мога и да си представям, че ти ще го разбереш. Та ти си един хедонист, търсещ от жените само наслада — кресна му тя и изхвърча от стаята.

Крис се засмя, явно доволен.