Джон Мъри
Дългият път на любовта (6)

Глава 6

На следващия ден Джени и Беки трескаво се приготвяха за преминаването на реката Канзъс. Бю и другите вече я бяха преминали с два от вагоните. Техният фургон щеше да върви заедно с кухненския. Енди и Крис щяха да ги придружават.

Екипажът на ферибота се състоеше от индианци и Джени бе очарована от първата си среща с тях. Малко се смути от вида им, но не й се сториха така страшни, както си ги беше представяла. Енди й обясни, че това са индианци, докарани от изток, а тепърва ще се срещат с индианците от равнините.

Крис се увери, че фургоните са вързани добре и те потеглиха.

Фериботът бе пресякъл половината река и вече приближаваха отсрещния бряг. Загледана в бушуващата вода, Джени не забеляза как един от индианците се приближи към нея. Възхитен от прекрасната й коса той бе протегнал ръка да улови една къдрица, спускаща се на гърба й, когато тя внезапно се обърна. Изненадана с вик тя се отдръпна, загуби равновесие, удари главата си в една от гредите и се преметна във водата.

Чул вика й, Крис се притече, зърна я, когато пада, хвърли пушката и ботушите си и скочи след нея.

Течението вече я бе понесло и стремглаво я влачеше надолу по реката. Уоко и Бю също я бяха видели и препуснаха конете си по отсрещния бряг, за да я пресрещнат.

Крис, подпомогнат от силното течение, бързо я приближи. В няколко мига той я достигна, подхвана отпуснатото й тяло и успя да извади главата й над водата. Тежестта на безжизненото й тяло и бурното течение изсмукаха силите му. Бю, привързан с въже за коня на Уоко се хвърли в реката и вече плуваше към тях. Успяха да я изнесат на брега. Докато Крис едва си поемаше дъх, Уоко я преобърна, за да изхвърли погълнатата вода.

Уоко си отдъхна, когато тя отвори уста и започна да се съвзема. Крис изтощен се бе отпуснал на земята.

Уоко държеше главата й докато тя повръщаше храна и погълната вода и когато изплашените Беки и Енди дотичаха, вече я бе загърнал в едно одеяло.

Беки я сгуши в прегръдките си, а Енди се наведе над Крис. Напълно изтощен той се бе проснал на земята под топлите слънчеви лъчи. Енди клекна до него и го покри с палтото си.

— Ти винаги си бил заклет любител на сутрешни бани — закачеше се Енди, мъчейки се да бъде весел, но в очите му все още се четеше страх. Крис го погледна свъсено.

— Лейтенант Скот, я си спомни колко пъти по време на войната съм те спасявал да не те направят на кайма бунтовниците. Не трябва ли да покажеш нужното уважение щом водиш един истински герой?

— Но аз го показвам — отвърна му Енди. — Искам само да разбера кой кого извади — ти нея или тя теб.

Крис се преобърна и видя двете прегърнати жени да плачат безутешно.

— И още, предупреждавам те, лейтенант, че ако успея да възвърна силите си, няма да ми избягаш, защото твоя бе налудничавата идея да вземем тези жени с нас.

Жалката им група се отправи към лагера. Крис яздеше коня на Беки, тя беше при Енди, а Джени се качи зад Бю. Фургоните бяха готови за път, но Пит Дейвидсън предвидливо беше сварил кафе. Всички се нахвърлиха да пият, а Джени влезе да се преоблече. Облечена в дрехите, купени миналата вечер, тя срамежливо се появи от фургона. Крис лениво излегнат пиеше кафето си. С някакъв загадъчен поглед той цинично я огледа от глава до пети. Джени неловко се приближи до него.

— Искам да ти благодаря за това, което направи — промълви тя и избягваше да го погледне. — Изглежда, че така ще бъде. Все ще има нещо, за което да ти благодаря.

— Не искам да си ми благодарна, Джени — ядосано отвърна той и се отдалечи. Джени го проследи с поглед объркана от начина, по който реагира.

 

 

Дните се нижеха един след друг — динамични, но спокойни. Беше слънчево и местностите, през които минаваха — приятни. Групата им се бе сплотила, имаха най-добри чувства един към друг.

Освободила се от притесняващата я пола, Джени често се развличаше като яздеше. Отело протестираше винаги, когато яхнеше някой от другите коне. Крис бе забранил да го оседлават и да го яздят.

Тя прекарваше доста време с Пит Дейвидсън и се научи да приготвя много от ястията му. Крис не й обръщаше внимание и това ужасно я объркваше. Рядко й казваше по някоя дума и явно я отбягваше. Само веднъж улови настойчивия му поглед, докато месеше и режеше бисквитите за вечеря. С усмивка бе изчистил полепналото по носа й брашно.

Една вечер лагеруваха край Плейт Ривър. Крис и Енди играеха табла, а Беки кибичеше край тях. Крис вдигна очи и погледна Джени седнала встрани с китарата в ръце. Мъжете се суетяха наоколо. Изведнъж Бен Фрейзър и тя тихо запяха песента „Няма в света място като моя дом“.

— Джени изпей онази ирландска балада — молеше я Енди, — любимата песен на баща ми.

Мъжете прекъснаха играта си, заслушани в топлия й нисък глас, докато изпълняваше песента. Когато свърши замълчаха в очакване да продължи.

— Хайде сега „Синьото знаме на Бони“ — предложи Пит.

Джени му кимна и започна и един след друг всички с ентусиазъм се присъединиха. Последва вдъхновено изпълнение на „Дикси“. Когато стигнаха края Енди и Крис, а и другите ексвойници пееха с цяло гърло партията на хора от „Борбен зов за свобода“.

„Съюзът ни да бъде вечен. Ура, момчета, ура!

Долу предателя, над нас звездата.

Ще се съберем под знамето, момчета.

Всички под знамето с борбен зов за свобода.“

Това предизвикателство на янките бе посрещнато със свиркане и викове от бунтовниците, а после всички избухнаха в общ смях.

— Много лоши — викна им Джени с блеснали очи, — вместо да се убивате, вие се надпявате. Май че жените трябва да се включат във войната и да ви изпотрепят всичките.

По-късно тя излезе да се поразходи извън лагера. Облегна се на едно дърво и обърна поглед нагоре към звездите. Песните бяха събудили много отдавна погребани спомени, оживелите призраци я преследваха. Видя се седнала до майка си на пианото, а наоколо баща й и братята й да пеят радостно. О, да можеше този миг никога да не отмине!

— Невероятно красива си на лунна светлина.

Джени рязко се обърна и видя Крис на няколко крачки от себе си.

— Изплаши ме. Как се приближи така безшумно — възмутено извика тя.

— Бъди доволна, че не е някой индианец, иначе хубавият ти скалп щеше да се ветрее на копието му.

Джени нервно се изсмя.

— Няма защо да се безпокоя. Нали ти си тук. Едва ли ще позволиш да ми се случи такова нещо.

Крис протегна ръка и задържа в пръстите си една червена като мед къдрица.

— Би било рискована грешка да разчиташ, че винаги ще бъда близо до теб, когато имаш нужда от мен. Пази се, мила, и недей се отдалечава сама. Всякаква опасност може да се появи.

Възбудата, която изпитваше винаги от неговата близост, отново я обзе.

— А сега грози ли ме някаква опасност — попита тя, очите й го канеха и молеха да я вземе в обятията си.

— Никога не те е грозяла по-голяма — предупреди я той. — Желая те, Джени. Ти знаеш това. Аз пък зная, че ти също ме желаеш. Ти сама ми го казваш по хиляди начина. Но трябва да го изречеш. За да е спокойна съвестта ти навярно очакваш да те изнасиля. Няма да го направя сега, любов моя. Ще видим кой по-дълго ще издържи.

Джени пламна засрамена, че така лесно я бе разкрил, бе ядосана от неговия отказ.

— Ти настойчиво продължаваш да ме смяташ за някаква проститутка и аз не мога да те разубедя — извика тя. — Приемам, че има някакво физическо привличане помежду ни, но не си въобразявай, че аз ще жертвам почтеността си, за да го задоволя.

— Джени, ти си една малка лицемерка, а в лицемерието няма почтеност. Когато получаваш нещо, което желаеш и в същото време крещиш, че си изнасилена, ти си убедена, че не нарушаваш своя измислен морал. Реших повече да не се включвам в тази игра. Ако смяташ да продължиш да я играеш, съветвам те да научиш правилата.

Крис се обърна и се отправи към лагера.

 

 

На следващия ден Джени и Беки за първи път видяха стадо бизони. Грамадни, целите обраснали в косми те разпръскваха ужасна миризма. За щастие вятърът бе в обратна посока и те успяха да минат съвсем близо до стадото без да бъдат забелязани. Изглеждаха им като че ли бяха лишени от всякакъв естествен инстинкт за самосъхранение. Въпреки това момичетата се ужасиха от грамадните размери на животните и се успокоиха едва когато безпрепятствено ги отминаха.

Вечерта преди да заспят те дълго си говориха за новите и странни неща, които срещаха всеки ден.

Събудиха ги викове и гърмежи. Бос и гол до кръста Крис изтича при тях и им извика да се скрият под фургона. Джени се засуети и преди да успее да слезе, Крис я грабна и натика под фургона и пресегна да вземе Беки.

— Стойте тук и не мърдайте! — нареди той. Обърна се и стреля към дърветата, където някой се промъкваше.

— Какво става? — питаше Беки с изскочили от страх очи.

— Индианци, ноуни — извика Крис, — не знаем колко са.

— Къде е Енди? — уплашено попита тя.

— Той беше нощен обход — отвърна Крис, — трябва да е някъде при конете.

Джени забеляза как Бю и Уоко, пълзейки по корем се мъчеха да се доберат до вързаните животни.

— По дяволите — изруга Крис, когато куршум разцепи дъските над главата му. — Те ни закотвиха тук. Не ние ги интересуваме, а конете.

— О, не — проплака Джени. — Нали няма да вземат Отело?

Без да каже дума, тя пропълзя и изтича към вързаните коне. Бялата й нощница беше лесна мишена за дебнещите неприятели.

— Дяволите да я вземат — ругаеше Крис. Хвана Беки за ръка и двамата изтичаха до фургона кухня, който Пит Дейвидсън защитаваше.

— Грижи се за нея Пит — викна му Крис и се затича да догони Джени.

Джени знаеше къде точно е вързан Отело и се отправи право натам без и да помисли какво може да й струва това. Видя го, че все още е там и сърцето й лудо заби от радост.

Изплашен от шума той се дърпаше и се мъчеше да се освободи. Тя изтича към него в желанието си да го успокои. Изведнъж само на няколко крачки от себе си видя един полугол дивак да прерязва въжетата. Едва сега разбра опасността, на която се бе изложила. В ужаса си изкрещя. Индианецът с насочен нож се нахвърли върху нея.

Крис не можеше да стреля, рискуваше да улучи Джени. Издебна и с устрем се хвърли върху червенокожия. Двамата се затъркаляха по земята. Джени с ужас наблюдаваше тази борба на живот и смърт, без да може по някакъв начин да помогне на Крис. Но и при лунната светлина различи кръвта по рамото му. Индианецът го беше прорязал с ножа си. Все пак Крис успя да задържи ръката му, взе ножа и ловко го заби в гърдите му. Индианецът издаде зловещ вик и безжизненото му тяло се строполи върху Крис. Със сетни сили той го избута встрани и седна. Кръв шуртеше от раната му. Джени изтича и коленичи до него. Откъсна парче от нощницата си и се опита да го привърже.

— Стой мирно, Крис да тампонирам раната — говореше му тя. — Много съжалявам, че така се случи.

— Защо, по дяволите, не ме послуша — ядосано викаше той. — Казах ти да стоиш под фургона. Кога ще се научиш да се подчиняваш на заповед?

Джени се сви смутена и гузна. Беше прав. Тя бе виновна за случилото се. Не знаеше само, че гневът му не е от това, че е наранен, а бе плод на страха му за живота й, който бе висял на косъм. В този момент той се бореше с желанието да я вземе в ръцете си.

— Казах, много съжалявам — опитваше се да се защити тя, но очите й бяха пълни със сълзи.

Уоко и Бю с пламтящи от гняв очи първи пристигнаха при тях.

— Лошо ли си ранен? — обезпокоено запита Уоко.

— Успя да ме закачи с ножа си. Не вярвам да е много дълбоко. Има ли друг ранен?

— Енди е ударен в ръката, а Стив е улучен с куршум в крака. Всички други са невредими.

— А колко коня отвлякоха?

— Само два — обясняваше възбудено Бю. — Енди сам успя да се справи. Беше взел добра позиция и можа да ги възпре.

— Хайде да те заведем при огъня и да се погрижим за теб — каза Уоко. — Ще изгубиш всичката си кръв докато стоим тук и си чешем езиците.

Раната на Енди беше повърхностна и Ребека я беше почистила и привързала. Стив Роупър бе най-сериозно ранен. Куршумът бе заседнал в бедрото му точно над коляното.

— Уоко, погрижи се за Стив — нареди Крис и се отпусна зашеметен до колелото на фургона.

— А твоето рамо? — попита Уоко.

— Не се безпокой, аз ще се погрижа — намеси се Джени, доволна, че може да помогне с нещо.

Тя започна нежно да обработва раната — най-напред изми внимателно кръвта и мръсотиите. Движенията й бяха сръчни, но правеше всичко бавно в желанието си да го продължи, колкото се може повече. Тя усети, че Крис я наблюдава и без да иска сведе поглед към непроницаемите му очи. Мъжествеността му я завладяваше и тя с усилие задържаше пръсти върху раната, вместо да ги плъзне по окосмените му гърди.

А Крис, гневът му отдавна бе минал, стискаше юмруци, борейки се с импулса си да я сграбчи. Никога досега не бе пожелавал така никоя жена, както желаеше в този момент Джени. Принудителното му целомъдрие в последните няколко седмици само усилваше желанието му. Болката в слабините му беше по-силна от тази на рамото му, докато се бореше с непреодолимата възбуда, предизвикана от близостта й. Виждаше чувствените й устни на сантиметри от себе си и вдъхваше онзи познат зашеметяващ го аромат, който го подлудяваше.

— Боя се, че това ще те заболи — предупреди го Джени, сложила ръка на рамото му и неволно го галеше.

— Права си — отвърна Крис като стискаше зъби срещу усещанията, предизвикани от нейния допир.

Внимателно сипа малко уиски в раната му. Той бе благодарен на болката. Тя го накара да насочи вниманието си другаде. Джени бързо бинтова рамото му и доволна се облегна назад.

— Крис, по-добре е тази нощ да спиш на моето легло — предложи тя.

— Това покана ли е? — попита с надежда той.

— Ще ти бъде по-удобно — продължи тя, като пренебрегна закачката му.

— Тук ми е съвсем добре — отвърна той. — Донеси ми само нещата.

— Ще ти бъде по-спокойно вътре — увещаваше го тя. — Леглото е много удобно.

— Мила, леглото никак не ме привлича, щом ти няма да бъдеш в него — каза той и леко се усмихна. — Хайде, моля те донеси ми нещата.

— Ти наистина си страшен инат!

Джени се обърна рязко и тръгна.

Крис я проследи с поглед и отпи голяма глътка от шишето, което тя бе оставила до него.

— Крис Кирклънд — мърмореше си той, — ти сам влезе в капана си. Ако това момиченце устои на предизвикателството ти, това ще бъде най-дългото лято в твоя живот.

 

 

Просторните зелени равнини вече бяха отминати. Напредваха из скалисти стръмнини. Беки и Джени вървяха редом с фургона и се възхищаваха на фантастичните зъбери. Крис ги настигна и слезе от коня си.

— Следва поредното наставление — промърмори Джени.

— Трябва да ви предупредя, момичета, да стоите близо до фургона — нареди им той. — Навлизаме в територията на сиуксите.

— Казах ли ти? — пошепна Джени на Беки.

— Сиуксите са прочути войни — продължи той. — Нямат равнинна себе си по кураж и храброст. Не ги предизвиквайте по никакъв начин. Разбра ли, Джени — обърна се към нея той. — Престани с тези твои самоотлъчвания, иначе поставяш на риск живота на всички ни.

— Какво трябва да правя? Да не си показвам навън носа от фургона ли? — саркастично попита тя.

— Джени, Крис иска само да ни предупреди за опасността — намеси се Беки. Опита се да предотврати нова схватка между двамата.

— Но аз се движа наоколо, маскирана като момче — заяви Джени. — Какво повече искаш от мен?

— Не се самозалъгвай, мила — нервно й отвърна той. — Ако ни нападнат ще бъде заради конете ни, не заради теб. Те са луди за коне и ако подушат Отело няма да ни оставят на мира, докато не го вземат.

— Какво ще кажеш, ако ти предложа да го заключиш във фургона заедно с мен — избухна тя. Врътна се и се отдалечи.

Ребека продължи да върви с Крис.

— Кога най-после вие двамата ще си кажете това, което си мислите? — предпазливо го попита Беки.

— Твоята снаха е най-упоритата, най-самонадеяната и избухлива жена, която някога съм срещал — отсече Крис.

— И все пак кой е луд по нея? — засмя се тя и двете трапчинки се появиха на бузите й.

— Аз се боря с всички сили — отвърна Крис и нежно я погледна.

— Бих казала, капитане, че печелиш битките, но губиш войната — каза Беки и хвана ръката му. — Не бих говорила за това, но трябва да ти кажа. През годините, в които бяхме заедно, Джени бе непрекъснато ухажвана. Мъже се появяваха и изчезваха и никой не бе в състояние да задържи задълго вниманието й. С теб е съвсем друго. Не мога да си представя, че двамата бихте си омръзнали.

— Всяка жена, Крис, би била щастлива да притежава някое от качествата на Джени. Нейната чувствителност, нейната смелост. Признавам, аз разчитах изцяло на нея по време на войната. Крепеше ме нейната сила и издръжливост. Мъжът, който би харесала, трябва да е наистина изключителен. Уверена съм, че ще го направи много щастлив.

— Е, Беки — засмя се той, — не се опитваш да ме сватосваш, нали?

— Не е и необходимо — отвърна тя. — Който ви види заедно сам ще разбере, че това неизбежно ще се случи.

— Мила, много си далеч от истината. Никой от двама ни не е готов за брак — възпротиви се Крис.

— Но аз не говоря за брак, дори не и за секс — продължи тя. — Малко хора имат щастието да ги свързва не само физическото привличане. Вие с Джени сте от тях, все едно дали го разбирате или не.

Крис спря и внимателно я погледна.

— Ребека, това, което ни свързва с Джени е само физическо привличане. Иначе тя ме мрази.

— Омразата е много сходна с любовта — отвърна тя. — Като жена мога да те уверя, че никоя жена не може да желае мъж, когото мрази. Сексуалните връзки за нас означават много повече, освен момент на удоволствие.

— Мога ли да ви прекъсна? — намеси се Енди, който ги настигна и слезе от коня си. — Каква гледка! Моята бъдеща съпруга и моят бивш приятел си гугукат — възкликна той.

— Тъкмо я убеждавах, че има време да промени решението си и се омъжи за мен.

— Сполучи ли? — попита заговорнически Енди и привлече Беки до себе си.

— Не много — тъжно заяви Крис. — Смята, че като е стигнала така далеч, ще може и да продължи. Е, така е „това е война“ — засмя се Крис, метна се на коня и изчезна. Беки го проследи с поглед.

— Знаеш ли, мъчно ми е за него — тъжно каза тя. — Той е влюбен в Джени, а не знае какво да прави.

— Не се безпокой за Крис Кирклънд — избоботи Енди. — Ние прекарахме с него цялата война. Няма случай да е пожелал някоя жена и да не я е имал. Знам, че Джени е твърде различна от другите, но жените винаги са били предизвикателство за него и той никога не е губил.

— Е, добре, но струва ми се, че този път си е намерил еша — замислено добави Беки.