Джон Мъри
Дългият път на любовта (15)

Глава 15

Отец Хелорън не подхващаше никакъв разговор, убеден, че Джени предпочита да бъде сама със себе си. Изпитваше голямо уважение към тази млада жена, която с такава издръжливост поемаше един след друг ударите на живота.

Когато Чата му довери, че е решил да се разделят с Джени бе го приел с дълбоко съчувствие, защото знаеше каква мъка ще бъде това и за двамата. Като превъзмогна първото си чувство, отправи гореща молба към бога, че Чата е намерил сили да се раздели с Джени и да не я подложи на унижението на полигамията, така разпространена всред индианците.

Тази нощ, докато привършваха вечерята си, отецът реши, че е крайно време да поговори нея. Страхуваше се, че ако я остави да потъне напълно в скръбта си, няма да може да я утеши.

— Джени, мила, ако човек поговори с някого за това, което го мъчи някак си му олеква — мило я подкани той.

— Какво мога да кажа, отче? — отвърна тя със свито от болка лице. — Надявах се да се събудя и всичко това да е било страшен кошмар. А по-добре щеше да бъде изобщо да не бях се събуждала.

— Не го мислиш сериозно и знаеш това — каза той.

— Не знам изобщо какво да мисля, отче. Знам само едно, че в този живот няма нищо трайно и че човек трябва да живее само с настоящето. Сега разбирам защо Крис Кирклънд ме убеждаваше да изживяваме само мига и да извличаме колкото се може повече наслада от него. А аз го обвинявах, че е хедонист.

С умението си да предразполага и да слуша, отец Хелорън скоро научи цялата история на отношенията й с Крис.

— До тази вечер, когато Чата ми каза, че е жив аз го мислех за мъртъв — завърши разказа си Джени.

— Преди година той дойде в мисията заедно с някой си Барнс. Остави името си и ми посочи как бихме могли да се свържем с него. Предлагаше голяма награда на всеки, който може да му даде някаква информация за теб.

— Защо не ми го каза по-рано?

— Още щом пристигнах го казах на Чата. Когато те видях ти бе така радостна и доволна и реших, че няма смисъл да ти го казвам. Когато Чата сподели с мен истинската причина за вашата раздяла, разбрах, че съм сгрешил. Трябваше да ти го кажа веднага. Съжалявам, Джени. Но щеше ли да бъде другояче, ако го знаеше?

— Не… Щях да остана при Чата, ако той бе пожелал. Аз го обичам.

— Джени, би ли се свързала така дълбоко с Чата, ако не вярваше, че Крис Кирклънд е мъртъв?

— Как мога да ти отговоря. Не знам, но от пръв поглед разбрах, че някак сме свързани с Чата. Отношенията ни с Крис бяха удобни и за двама ни, но по други причини — отвърна тя и бузите й пламнаха. — Любов и брак не влизаха в сметката. Смятах се отговорна за смъртта му и страдах от чувството за вина. Анализирах различни неща от отношенията си с него, а човек го прави, когато не е склонен да приеме истината. Едва сега разбрах, че не бих тръгнала с него, ако не бях влюбена.

— Значи Чата бе прав, като ми каза, че ти все още си влюбена.

— Отче, бях сигурна, че Крис е мъртъв. Изцяло бях отдадена на Чата.

— Да, Джени — тихо каза отецът, — Чата те обичаше много, за да те лиши от това, което знаеше, че сърцето ти иска.

— Това, което Чата не знае, отче, е, че Крис Кирклънд съвсем не е така благороден като него. След като опознах и обичах Чата никога вече не бих се съгласила на спогодбите ни с Крис.

През нощта тя премисляше разговора им. Значи Крис е жив. Защо я търси? Наистина ли я обича или това е само от угризения на съвестта му? Чудеше се дали не се е оженил вече. Толкова много въпроси оставаха без отговор. Дали си струваше да потърси отговора им или щеше да бъде по-добре да го забрави?

— Все пак си жив, Крис — тихо промълви Джени. — Поне няма да живея с чувството, че съм виновна.

Дните минаваха и отец Майкъл с радост установи, че Джени се разведрява. Може би облекчението, че от плещите й е снет товара на чувството й за вина, бе събудило предишната й сила.

Все още не бе превъзмогнала мъката от раздялата си с Чата, но вече не бе така потисната.

След седмица стигнаха до мястото, където се намираше мисията на отеца. И двамата не бяха разбрали, че по време на цялото си пътуване бяха следени и пазени.

Чата хвърли последен пълен с копнеж поглед към изчезващата любима фигура на Джени. Примирен отпусна рамене и пое обратния път.

— Отивам в планината, за да намеря откровението — тъжно си каза той.