Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (90)

Моделът „Аквариум“

Един от учениците на Айнщайн, Давид Бохъм, предлага удачно решение на този парадокс. Той се съгласява с твърдението на Айнщайн, че е едновременно и „призрачно“, и невероятно въпросните два протона да си разменят информация мигновено, от противоположните краища на вселената. И изказва предположението, че квантите и всички техни странни изяви и взаимовръзки са не нещо друго, а отражение на някакъв по-дълбок ред, скрит под видимостта на вселената. Бохъм оприличава квантовите частици на риба в аквариум. Да предположим, че наблюдаваме движенията й на два телевизионни монитора, които получават изображение от две камери, следящи рибата от различни ъгли. На двата екрана ще виждаме две различни изображения, сякаш на две различни риби. Когато едната от тях се обърне, едновременно с нея се обръща и другата, като че помежду им има някаква загадъчна телепатична връзка. И само ако погледнем направо и с невъоръжено око в аквариума, ще разберем, че двете изображения принадлежат всъщност на една и съща риба, видяна под различен ъгъл (виж Фигура 7.1).

Аквариумът на Бохъм, както и пещерата на Платон, е метафора за ограниченията на човешките възприятия. В нормалния си ежедневен живот ние виждаме единствено объркващите ни изображения, получени от нашите две камери монитори — очите ни. Но какво бихме видели, ако можехме да надзърнем направо в „аквариума“? Или ако можехме да се освободим от оковите си и да излезем от пещерата на Платон? Неограничавани от нашите несъвършени пет сетива, какво наистина бихме видели в света?