Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (135)

Дишане и внимание

Точно в този момент, докато четете тези думи, вие леко сдържате дъха си. Просто за миг.

Винаги когато някой нов стимул привлече вниманието ни например ново изречение, неволно притаяваме дъх. Тази реакция е напълно автоматична и инстинктивна. Веднага след това отново започваме да дишаме равномерно. Но още в същата секунда, когато откъснем вниманието си от предишния стимул и го насочим към нов, умствената верижна реакция автоматично се задейства и пак затаяваме за миг дъха си. Но отбележете, че казвам „вниманието“, а не „погледа“.

Фигура 11.1. Отприщването на образния поток е много по-ефективно, когато в мозъка има силен приток на кръв. Това може да бъде постигнато чрез позата „Гравитация“.

Затаяваме дъх и когато се каним да направим продължително физическо усилие — например да вдигнем нещо тежко. Когато са силно съсредоточени в изпълнението на някаква задача (например при закрепване мотора на колата), някои хора сдържат толкова продължително дъха си, че чак им се завива свят.

Сега, след тези мои думи, сигурно ще се опитате нарочно да прочетете следващите няколко изречения, без да притаявате дъх. Няма да ви е трудно. Ако положите съзнателно усилие, с лекота ще можете да преодолеете тази инстинктивна реакция — но не за дълго. Много скоро ще забравите и отново ще започнете неволно да притаявате дъх.

Регулатор на вниманието

През осемдесетте бившият държавен секретар Джордж Шулц се показа изненадващо неефективен в работата си по време на първите години от управлението на президента Роналд Рейгън. Независимо от своята изключително висока интелигентност и удивителните си постижения в миналото, по това време той изглеждаше сякаш неспособен да формулира подходяща доктрина за външната политика на страната, а очевидци твърдят, че при съвещанията на кабинета мъчително и безуспешно се е опитвал да изразява и да отстоява смислени позиции. На видеозаписите с интервютата на Шулц за телевизията, направени през този период, ясно личи, че той постоянно говори силно задъхано и твърде често му се налага да поема дълбоко въздух, за да може да довърши започнатото изречение. В резултат на това, вниманието му непрекъснато се отклонява, което пък сериозно накърнява способността му за умствена изява.

От личен опит можете да се уверите в правотата на този мой извод. Когато следващия път се върнете задъхани от сутрешния си крос, опитайте веднага да съсредоточите вниманието си в някаква умствена дейност — например да четете книга. Ще откриете, че буквално нищо не влиза в главата ви и че ще можете да се съсредоточите едва след като дишането ви се успокои и нормализира. В действителност дишането е регулатор на вниманието. Ако дишате плитко и учестено, обикновено ще можете да съсредоточавате вниманието си само за кратки отрязъци от време и ще говорите предимно с къси изречения. Дълбокото дишане, с продължително поемане и изпускане на въздуха, ви дава възможност да съсредоточавате вниманието си за по-дълги периоди от време, да говорите с по-сложни изречения и да оформяте по-задълбочено мислите си.

Подводното плуване е най-доброто средство да се отучите от плиткото и учестено дишане. Колкото по-продължително време практикувате гмуркане и плуване под вода, толкова по-дълго ще можете да задържате веднъж поетата глътка въздух — и породилата се в ума ви мисъл. Всъщност може би скандалът с иранските контри сигурно нямаше да се развихри чак до такава степен, ако Джордж Шулц беше прекарвал по един час дневно в подводно плуване!