Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (143)

Прозорецът на детството

През 1995 година неврологът от Университета в Алабама Брит Андерсън откри, че един сегмент от фронталния кортекс на мозъка на Айнщайн съдържа много повече и по-гъсто разположени неврони, отколкото има в идентични сегменти от петте изследвани от него други мозъци. Ако предположим, че тази гъстота на невроните е характерна за целия мозък на Айнщайн (Андерсън не изказва подобно предположение), значи ли това, че той просто е роден с повече неврони, отколкото имат останалите хора?

Не непременно. Всички ние се раждаме с огромни количества неврони — много повече, отколкото са ни необходими. По време на процеса apoptosis — тоест „програмирано отмиране на клетките“ — масивни количества от невроните в мозъка ни умират преди да навършим двегодишна възраст. По всяка вероятност Айнщайн се е родил с приблизително толкова неврони, с колкото се раждат и всички останали хора. Но поради незнайна причина сигурно е изгубил много по-малко от тях при процеса на ранното програмирано отмиране на мозъчните клетки.

Това е само един от многото примери за различните физиологични промени, които се извършват постоянно по време на развитието на детския мозък. Чрез регулиране на храненето, на стимулирането и на другите фактори в заобикалящата го среда, родителите могат да повлияят значително върху интелектуалното развитие на своето дете.

Изследователи от университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф откриха преди време, че мозъците на професионални музиканти, започнали да вземат уроци по музика и да свирят преди седемгодишна възраст, се различават от тези на техните колеги, които са започнали музикалното си обучение по-късно, примерно около десетата си година. От проведеното изследване с магнитен резонанс станало ясно, че и при двете групи музиканти левият planum temporale (двустранен център в темпоралния лоб на мозъка, който отговаря за говора и за другите звуци) е много по-широк и по-развит от десния — нещо характерно за всички хора. Но при музикантите, започнали музикалното си обучение в ранна детска възраст, асиметрията между двете страни на този център била драстично по-силно изразена, отколкото при тези от другата група.