Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (123)

Ефектът „Сократ“

По време на Корейската война американците бяха ужасени от документалните кадри, които показваха как техни сънародници военнопленници четат пред кинокамерата антиамерикански лозунги и изказват дълбоката си вяра в комунизма. Всички недоумяваха как китайците, в чийто плен бяха попаднали, са успели да ги принудят да направят подобно нещо, и то с такава лекота и явна убеденост? Впоследствие стана ясно, че китайците са приложили метода „хси нао“ — израз, който означава буквално „измит мозък“. Американският журналист Едуард Хънтър превежда израза като „промиване на мозъка“ и това понятие продължава да се използва и днес.

Наистина забележителното при приложеното от китайците „промиване на мозъка“ било, че не използвали изтезания или физическо насилие, за да го постигнат. Пленниците били помолвани и убеждавани — „на час по лъжичка“ — да изказват чужди мнения, но изцяло по собствена воля. Първо, примерно ги приканвали само да изброят писмено какви добри неща, според тях самите, има все пак в комунизма. После — под маската на свободно и справедливо обсъждане на темата — ги помолвали да изброят писмено лошите страни на американската система. Постепенно и неотклонно в съзнанието на военнопленниците изпъквали привидно само дребни и незначителни недостатъци на капитализма, но на подсъзнателно ниво те се трупали и нараствали лавинообразно. Целият процес продължавал дотогава, докато поне един от тях не промени убежденията си и не се обърне в правата комунистическа вяра.

Силата на промиването на мозъка се дължи на факта, че съответният човек не изразява възгледи, които някой друг е вложил насила в устата му. Тъкмо напротив, той много добре знае, че сам е стигнал до съответните изводи и мнения. И в крайна сметка, все по-нарастващата пропаст между представата, която военнопленникът е имал за себе си като за лоялен американец, и фактът, че същевременно пише все по-дълги и по-дълги списъци с нелоялни към родината му признания, причинява това, което психологът Леон Фестинджър нарича „когнитивен дисонанс“ — тоест драстично разминаване, несъответствие и непоследователност в мислите, чувствата и поведението на съответния човек.

Според Фестинджър хората проявяват силно изразена склонност да отстраняват когнитивния дисонанс. Ако примерно се насилвате да се усмихвате и да се държите оптимистично, когато сте тъжни и отчаяни, в един момент неминуемо ще реагирате на така възникналия в ума ви когнитивен дисонанс, като или се откажете от преструвката си, че сте щастливи, или наистина се почувствате щастливи. Просто няма да сте в състояние да поддържате особено дълго двете противоречащи си състояния — както е станало и с онези злощастни американски войници, попаднали в китайски лагер за военнопленници.