Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (117)

Фоточетене

Сред най-ефективните методи на „Проект за ускорено академично обучение“ е една техника, наречена „Фоточетене“. Чрез нея фоточитателите не само увеличават неимоверно скоростта и обема при четене, но и способността им да съхраняват и да извличат от паметта си данни и информация става няколко пъти по-голяма от обичайната.

Както и много други гении създателят на техниката „Фоточетене“ Пол Шийли бил слаб ученик в училище. А четенето било за него особено бавна и досадна работа. Изкараният курс за бързо четене му помогнал да увеличи скоростта си от 170 на 5000 думи в минута при 70% възприемане и разбиране на информацията. Но Шийли смятал за изтощителен и изнервящ самия процес на прехвърляне страница след страница.

По време на работата си като консултант по въпросите на ускореното обучение Шийли чул, че някакъв инструктор по бързо четене от Феникс, Аризона, бил направил забележително откритие. За да помогне на учениците си да усвоят по-добре координацията на очите си, той провеждал с тях упражнения, при които те трябвало да плъзват поглед отгоре надолу по страниците, като ги прехвърлят много бързо една след друга. Веднъж, след подобно упражнение, инструкторът решил просто от любопитство да проведе един експеримент и дал на учениците си да направят тест за проверка на това до каква степен са разбрали и усвоили материала, по който само били плъзнали бегло поглед. Но за негово огромно удивление резултатите се оказали изключително високи. По някакъв странен начин подсъзнанието на хората било успяло буквално да „попие“ материала.

Подсъзнателно учене

Необичайната мощ на подсъзнателното учене е отдавна известна и всепризната. Още през 1916 година изследователят Л. Л. Търстоун открил, че моряците, които били обучавани на морзовата азбука по време на сън, я научавали три пъти по-бързо от онези, на която тя била преподавана по нормалния начин.

През 1954 година в едно кино във Форт Лий, Ню Джърси, бил проведен следният експеримент. В продължение на шест седмици там били прожектирани филми, между чиито кадри били вградени високоскоростни „скрити“ реклами. Послания от рода на „Гладен ли си? Яж пуканки!“ или „Пийте кока-кола!“ се мярвали на екрана за четирийсет милисекунди — прекалено бързо и твърде за кратко, за да бъдат съзнателно забелязани от зрителите. При все това обаче, по време на тези експериментални шест седмици продажбите на пуканки в града нараснали с 57,7%, а на кока-кола — с 18,1%. Когато резултатите от експеримента станали публично достояние, избухнал истински обществен скандал и властите били затрупани с настоятелни искания атакуващите подсъзнанието реклами да бъдат забранени със закон. Но както се казва, „всяко чудо за три дни“ — бурята на общественото възмущение скоро утихнала и, макар и порицана, практиката на „скритата реклама“ така и не била обявена за незаконна. И до ден-днешен, атакуващите подсъзнанието реклами са процъфтяваща индустрия, носеща милиарди долари печалба.

Повече от очевидно е, че рекламното послание „Гладен ли си? Яж пуканки!“ едва ли би повлияло особено много на зрителите, ако бъде показано на екрана в нормална скорост на кадъра от три и повече секунди. Хората ще го прочетат, ще се прозеят и няма да му обърнат никакво внимание. Но когато заобикаля съзнателния ум и прониква директно в подсъзнанието им, то става непреодолимо. Възприетата на подсъзнателно ниво информация въздейства върху мозъка много по-мощно, отколкото тази, която достига до него по съзнателен път.

Пробив в подсъзнанието — „Америкън Експрес“

През 1985 година Шийли получава поръчка от компанията „Америкън Експрес“ да разработи програма за бързо четене в помощ на нейните служители при усвояването на материала от въвеждащите в работата курсове. Вдъхновен от удивителните резултати при експеримента на Търстоун, Шийли стига до извода, че вероятно всеки човек притежава подобна неосъзната, буквално фотографска памет, която просто трябва по някакъв начин да бъде задействана за съхраняване и за извличане на информация по желание. За целта той създава метод, който нарича „Фоточетене“.

Основният принцип при него е същият, използван и в експеримента на Търстоун от 1954 година. Методът на Шийли предвижда информацията да бъде предоставяна на читателите толкова бързо, че съзнанието им просто да не е в състояние да я обработва нормално. Всяка страница трябва да минава през погледа на фоточитателя за не повече от секунда-две. След като прехвърли по този начин някоя книга, той ще има толкова съзнателна представа за прочетеното, колкото са имали и кинозрителите от Форт Лий за мярнатите на екрана „скрити“ реклами — тоест никаква. Но Шийли бил убеден, че направените по този начин „умствени фотографии“ на книгата по-късно могат да бъдат съзнателно и по желание активирани и използвани.

И се оказал напълно прав. Служителите на „Америкън Експрес“, които овладели и приложили при обучението си метода на Шийли, показали удивителна способност да усвояват много по-големи количества материал, отколкото били в състояние да възприемат и да запомнят на съзнателно ниво. Проведеният от Шийли стандартен тест за бързо четене показал, че ако някоя книга бъде фотопрочетена със скорост 68 000 думи в минута, 74% от материала в нея ще бъде разбран и усвоен.

Демонстрация на метода

През май на 1980 година фирмата на Шийли, „Корпорация за стратегии на обучението“, получава лиценз от Департамента по образованието в Минесота да провежда разработения от него нов метод като професионален курс. Но някои скептично настроени професори от тамошния университет се опитват да попречат на Шийли, като настойчиво твърдят, че подобни резултати са просто невъзможни. В отговор на техните нападки Шийли прави демонстрация на метода си. В присъствието на опонентите, както и на представители на Департамента по образованието и на журналисти, негов колега фотопрочита дадения му от един от професорите дебел том по патентно право на САЩ.

„От проведения веднага след това тест — пише Шийли, — стана ясно, че той е усвоил и запаметил 75% от материала. И нещо повече, по желание на професорите моят фоточитател им цитира в приблизителен смисъл шест примерни патентни прецедента, като безпогрешно спази последователния им ред.“

Еволюционен скок

Фоточетенето се явява естествена стъпка напред в еволюцията на човешките умения за четене. В древността и в средновековието хората, които изобщо умеели да четат, обикновено четяли на глас. Дори по-късно на мнозина им било трудно да четат, ако не мърдат устните си. Днес почти всеки, който знае да чете, го прави наум. При все това, почти всички сме склонни да вокализираме, когато четем — тоест, макар и мълчаливо, умът и нервната ни система неволно следват процеса на говоренето. Този навик обаче забавя четенето изключително много, тъй като умствената ни четивна скорост се съобразява с по-бавната скорост на движенията на езика.

Фоточетенето ни освобождава от необходимостта да вокализираме мълчаливо, като ни позволява да четем със скоростта на ума, а не на езика. Когато малките деца изучават азбуката, първо им се налага да произнесат гласно всяка буква, после и всяка сричка, за да могат да разпознаят думата. Така постепенно се научаваме да схващаме думата от един поглед, а ако преминем и стандартен курс по бързо четене, можем да се научим да възприемаме цели изречения и дори параграфи само като ги погледнем.

Фоточетенето отива още по-нататък по еволюционния път на този процес, като ни позволява да попиваме двете разгърнати страници на книгата едновременно. Първоначално това ще ви се стори невъзможно, защото ще четете твърде бързо, за да можете последователно да разпознавате и да вокализирате мислено всяка дума. Но веднъж щом успеете да преодолеете този си навик, много скоро ще откриете колко по-удобно и по-полезно е да оставяте мозъка си да възприема текста с присъщата за функционирането му естествена скорост — тоест, изключително бързо!