Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Einstein Factor: A Proven New Method for Increasing Your Intelligence, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Великова-Дарева, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,1 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- pechkov (2013)
- Източник
- novaset.net
Win Wenger and Richard Poe, 1996
THE EINSTEIN FACTOR: a proven new method for increasing your intelligence
Prima Publishing, USA
Корнелия Стефанова Величкова-Дарева, превод
Любомир Бориславов Пенов, художник
София, 2001
СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
ISBN: 954-649-365-1
Д-р Уин Уенджър
Ричард По
Факторът Айнщайн
Американска
Първо издание
Редактор: Анжела Кьосева
Предпечатна подготовка: Иво Петров
Технически редактор: Божидар Методиев
Формат 60/90/16; Печатни коли 24
СИЕЛА
СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
1463 София, бул. Патриарх Евтимий № 80А
тел./факс: 54 10 30; 954 93 97; 951 63 76
www.ciela.net
$source: http://www.novaset.net
Издание:
Уин Уенджър, Ричард По. Факторът Айнщайн
ИК „Сиела“, София, 2001
ISBN: 954-649-365-1
История
- — Добавяне
Методът на Сократ
Понастоящем възприемаме образованието като процес, при който учителят „налива“ информация и знания в главата на ученика. Но английската дума за образование — „education“ — произлиза от латинската „educare“, която означава буквално „извличам“. В древността задачата на учителя е била да помага на ученика да извлича от себе си собствените си вътрешни възприятия и прозрения (виж Фигура 10.1)[1].

Тогавашното образование е следвало метода на Сократ. И макар че в действителност не Сократ е неговият създател, той е допринесъл изключително много за популяризирането на тази техника. При метода на Сократ учителят задава серия дълбокомислени въпроси, като чрез тях принуждава учениците си да осъзнаят, обмислят, определят и опишат собствените си възприятия, възгледи и идеи.
Сред многото положителни страни на този метод е и това, че той насърчава хората да се вгледат в себе си, да осъзнаят възприятията си и да ги изразят със свои думи. Което пък — както несъмнено биха се съгласили и китайските промивачи на мозъци — е най-сигурният начин за постигане на трайно въздействие.
Методът на Сократ е полезен не само за учениците, но и за учителя. Всъщност прочутите школи на древна Гърция били основавани с оглед да са от полза както на постигналите мъдрост мислители, така и на жадните за знания техни слушатели. Преподаването в школите подсигурявало на тогавашните учени мъже аудитория, пред която да излагат и да развиват своите идеи и възгледи. И тези древни мислители, наричани софисти, се отблагодарявали на слушателите си, като разбуждали задрямалата им сетивност и извличали от тях собствените им възприятия и прозрения чрез задаване на въпроси за размисъл. И двете страни се възползвали от така създадената мощна примка за обратна връзка, която обостряла интелекта и разширявала кръгозора им. Останка от тази древна система откриваме в популярната фраза „Ако искаш да научиш нещо по даден предмет, започни да го преподаваш на други.“