Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (70)

Осем стъпки за ясно тълкуване

Тълкуването на образите, също както и самото отприщване на образния поток, става все по-лесно, колкото повече го упражнявате. С течение на времето ще придобиете инстинктивно усещане и разбиране за езика на десния ви ум, което ще ви помогне да тълкувате посланията му мигновено и обикновено напълно правилно. Но докато сте все още начинаещи, е необходимо да се придържате към следните осем последователни стъпки за постигане на ясно тълкуване.

1. Решете дали посланието е буквално или символично.

2. Разграничете фактите от чувствата.

3. Открийте ключовите асоциации.

4. Приложете личния си код за разшифроване.

5. Направете си теста „Когато — тогава“.

6. Знайте, че последните моменти са най-добрите.

7. Използвайте техниката „Праг“ и изясняващите въпроси, за да откриете особеностите.

8. Постигнете изживяване на ефекта „Ахаа!“.

Първа божа заповед на тълкуването: „Сам тълкувай собствените си образи“

И така, първата божа заповед при тълкуването на смисъла и значението на закодираните в образния ви поток отговори на ваши въпроси и проблеми е: „Сам тълкувай собствените си образи“. А като следствие от нея: „Не бива да тълкуваш образите на партньора си.“

Нищо лошо няма в това да искате да получите свеж поглед относно мисловната си образност. Всяко странично мнение — независимо дали от приятел, брачен или интимен партньор, терапевт или дори открито в някоя от залелите пазара популярни книги за тълкуване на сънищата — може да ви помогне да осмислите породените от собственото ви въображение образи. Но внимавайте, пазете се да не развиете зависимост от някой външен „оракул“. Защото подобна подчинителна връзка не само ще ви попречи да си изградите способност да тълкувате собствената си мисловна образност, но ще ви направи и крайно уязвими за манипулиране — умишлено или неволно — от страна на други хора.

Особено докато сте все още начинаещи, за вас е много по-важно да заякчите „мускулите“ си на „оракул“, отколкото да разшифровате един или друг образ. Много по-добре е да си извадите ваши собствени, макар и погрешни заключения, отколкото „да минете напряко“ и да възприемете „на вяра“ нечие чуждо тълкуване, въпреки че впоследствие то може да се окаже правилно.

Когато работите с партньор, разбира се, непрестанно ще споделяте с него образите и картините, които се появяват в съзнанието ви. При все това обаче, съответният човек трябва да се въздържа и да не ви налага собственото си тълкуване за тях. Естествено същото е валидно и за вас, когато вие сте в ролята на нечий „свидетел“. Дори когато работят сами, повечето хора обикновено изгарят от желание да споделят изживяванията си с някой друг. Основното правило в тези случаи е да извървите всичките осем стъпки самостоятелно, преди да обсъдите образния си поток с когото и да било другиго.

Стъпка 1: Буквално или символично е посланието?

Понякога значението на образите, които се появяват в съзнанието ви, са напълно буквални по смисъл. Когато Боб С., чийто случай описахме в Първа глава, вижда протритата гума от колата на своята годеница, посланието на този образ не крие никакво метафорично значение, а иска да му каже чисто и просто, че гумата от колата на годеницата му е пред спукване!

Естествено буквалните образи са и най-лесни за разшифроване. За жалост обаче, тяхното буквално значение не винаги е очевидно от пръв поглед. На Боб С. му били необходими няколко минути, за да се досети къде именно е виждал и преди същата гума.

Психолозите знаят, че потиснатата подсъзнателна информация може да бъде извлечена най-лесно, когато човек е отпуснат. Ето защо, когато искате да разтълкувате даден образ, първо изпълнете техниката „Кадифено-гальовно дишане“, както я описахме в Трета глава. Когато почувствате, че сте пределно отпуснати, извикайте в съзнанието си съответния образ, поогледайте го, помислете малко върху него и вижте дали в ума ви няма да проблесне някакво конкретно негово значение. Ако това не стане, образът вероятно е символичен. В такъв случай преминете към следващата стъпка за тълкуването му.

Стъпка 2: Разграничаване на фактите от чувствата

При анализирането на сънищата психолозите от школата на Карл Юнг прокарват ясна разграничителна черта между наблюдението на действителни конкретни събития по време на съня и предположенията, които наслагваме върху тях впоследствие. Тази техника е от голяма полза, когато искаме да отстраним изкривяванията на смисъла, предизвикани от намесата на съзнанието, и да стигнем до първичното, чисто съдържание на съня.

И при тълкуването на образния поток фактите също са от много по-голямо значение, отколкото каквито и да било чувства или впечатления, които бихме имали по отношение на тях. Например в описанието от Трета глава, което Ричард По прави на своя образен поток с гепарда, откриваме следния пасаж:

… Мога да виждам надалеч между тях и в далечината виждам извор и край него една зебра и други диви животни, а цялата сцена е окъпана в ярка слънчева светлина, зеленината на саваната се простира до хоризонта. Вятърът докосва кожата ми и е много топъл, почти горещ, и се чувствам едно цяло с гепарда. Ние с него сме заедно, и си принадлежим един на друг, и аз не съм чужд на това място…

Първата част от този пасаж е съставена изцяло от факти. Описание на физическа действителност и нищо повече. Но впоследствие Ричард казва, че се чувства „едно цяло с гепарда“ и се отплесва в тази посока. Сега вече той не описва първичното съдържание на образния си поток, а собствените си чувства или впечатления за ставащото — а те могат да бъдат както верни, така и неверни, съобразно оригиналното послание на подсъзнанието. Забележете, че малко по-рано в същото описание Ричард казва:

… Виждам главата му. Той се обръща към мен и мога да я докосна. Усещам под ръката си ушите му, усещам меката им податливост под пръстите си, еластичната им податливост и усещам как муцуната му потръпва, докато го галя по главата, и гепардът ме гледа, гледа ме войнствено, не, всъщност не войнствено, а сякаш ме приема, сякаш съм член от неговото гепардско семейство…

Първото впечатление на Ричард е, че очите на гепарда го гледат „войнствено“. Веднага след това обаче той променя мнението си и решава, че гепардът го гледа така, сякаш го „приема“. От направеното описание не можем да сме напълно сигурни кое е по-достоверно. По-късно Ричард ме уверяваше, че като преосмислил видяното, си спомнил, че в изражението на гепарда нямало никакъв по-ясен белег за каквато и да било конкретна емоция. Котешките му черти били напълно непроницаеми. Следователно по време на описанието съзнателният ум на Ричард просто се е опитал да запълни тази пустота, като му е предоставил две коренно противоположни тълкувания едно след друго.

Въпреки че чувствата и впечатленията на Ричард за настроението на гепарда могат да са от полза при тълкуването на неговия образен поток, те трябва да бъдат възприемани като етерична реакция, един вид нанос върху първичните образи. Откривам подходящо сравнение за тези две възприятия в еврейските религиозни писания. Би могло да се каже, че конкретните образи са метафора на Тора — тоест, на неподправеното Божие слово, — докато вторичните чувства на Ричард по отношение на тези образи са като Талмуда — сборник с тълкувания, които различни равини правят на Божието слово, но те може да са в съзвучие, а може и напълно да се разминават с него. В християнската религия също може да се открие такова сравнение — между Светото писание и проповедите на апостолите.

Подобно на свещенослужители, които тълкуват различни теологични теми, и ние също трябва да основаваме заключенията си изключително върху първоизточника — Тора или Светото писание, а в нашия случай първичните образи от образния ни поток. Възможно е чувствата в Талмуда и в проповедите на апостолите да ни възпламеняват и да ни вдъхновяват за различни тълкувания, но нека не забравяме, че най-важното за нас са фактите, които можем да открием само в чистото и неподправено Божие слово.

Колкото и парадоксално да звучи, но като знаем къде именно можем да намерим първичните и същностно важни за тълкуването факти, това ни предоставя по-голяма свобода да изследваме вторичните си чувства и асоциации. Сами по себе си те много лесно могат да ни подведат да продължим по пътеката към тъмния лес, но ако не губим изпод краката си здравата почва на фактите, винаги ще можем да намерим пътя си обратно към дома, независимо колко сме се отдалечили.

Стъпка 3: Откриване на ключовите асоциации

Асоциациите са не нещо друго, а онези вторични мисли, които образният поток събужда в съзнанието ни. Припомнете си някой от вашите образни потоци (или преслушайте записа му, ако сте работили с касетофон) и ще откриете как всеки образ предизвиква в ума ви ясна асоциация с нещо друго. Запишете тази асоциация така, както ви е хрумнала, дори ако ви се струва глупава.

Ричард споделя, че сцената с гепарда му напомнила за един епизод от научнопопулярен филм за дивата природа, който бил гледал преди време — как женски гепард отглежда малките си в африканската савана. Когато видял приличащата на Лукреция Борджия женска фигура, облечена по модата на ренесансова Италия, се сетил за моя „Проект Ренесанс“ — институция, посредством която разпространявам и усъвършенствам техниките за ускорено обучение. Начинът, по който „Лукреция“ разкъсала небето, за да се появи, напомнил на Ричард една традиционна картина, изобразяваща християнския Апокалипсис. А за алхимичната лаборатория в „небето“ на „Лукреция“ смята, че е породена от дългогодишния му интерес към мистичните практики.

Образът на дракона бил тясно свързан с любовта на Ричард към древния и към средновековния фолклор. Възприемал черния му цвят едновременно като белег за могъщество, но и за зло. Що се отнася до неочакваното отлитане на дракона в космическото пространство, Ричард отбелязва, че това митично същество напуснало Слънчевата система по посока наляво, под ъгъл около 10°, поемайки въображаемия курс, който той от дете свързвал с пътя към Алфа Кентавър, където се развивало действието на негов любим от детството му научнофантастичен роман. И освен това свързвал сцената на отлитане в космоса с теорията на относителността на Айнщайн и с висшата наука като цяло.

И тъй като това бяха най-ясните, най-силните и най-очевидните асоциации, които Ричард можа да направи, именно тях възприемаме за ключови асоциации в неговия образен поток.

Стъпка 4: Личен код за разшифроване

„Възприех строгото правило — пише Карл Юнг малко преди смъртта си в 1961 година — често-често да напомням на самия себе си, че никога не бих могъл да разбера нечии чужди сънища дотолкова добре, че да ги тълкувам правилно.“

Макар че е възпитаник и любимец на Зигмунд Фройд, Юнг се дразни от догматичния подход на своя велик покровител към психоанализата на сънищата. Фройд бил дълбоко убеден, че всички пури, пръти за знамена, бухалки, с една дума абсолютно всеки прав цилиндричен предмет, появил се в нечий сън, винаги означава едно и също т.е., сещате се какво. Юнг смята подобно убеждение за глупаво. Той вярвал, че символите имат различно смислово значение за различните хора, в зависимост от контекста на съня.

„Научете колкото е възможно повече за символизма — съветвал Юнг своите студенти, — а после, когато се заемете да анализирате някой сън, напълно забравете всичко научено.“

Съгласен съм с Юнг. Петнайсетте години работа със стотици хора при отприщването на техните образни потоци ме научиха, че всеки човек си има свой личен символен код, различен от кодовете на всички останали. Единствено и само вие лично можете да разшифровате собствените си символи.

Водете си дневник на кодовете. Ако смятате да се занимавате сериозно с отприщване и изследване на мисловната си образност, определено си струва да отделяте време и да си водите дневник на кодовете за разшифроване на образните си потоци. В него записвайте всички предмети, хора и ситуации, появяващи се повече или по-малко редовно в различните образни потоци, а също и предполагаемото им, според вас, значение. Често — особено в началото, докато все още не сте овладели достатъчно добре процеса — те биха могли да имат повече от едно възможно тълкуване. Но колкото по-опитни ставате в отприщването на образния поток, толкова по-ясно и по-недвусмислено усещане ще имате за значението, което различните образи имат за вас.

Стъпка 5: Тест „Когато — тогава“

Друга техника, взаимствана от психоанализата на Юнг, е това, което нарекох тест „Когато — тогава“. Той е много полезен при изследване на динамичната последователност на събитията по време на протичането на образния поток.

В описания образен поток на Ричард сред пламтящите отблясъци в алхимичното огнище изплува кристална топка, която впоследствие се превръща в яйце. От яйцето се излюпва дракон, размахва крилете си и отлита в космическото пространство. После Ричард скача върху гърба му и полетява с него в междузвездната пустош.

Дори сами по себе си тези образи могат да ни разкрият много неща, но онова, което им придава по-особено смислово значение, се корени в тяхната последователност. Защо тези събития се развиват именно в този специфичен ред?

За да изследвате този въпрос, приложете теста „Когато — тогава“. Можем да кажем: „когато кристалната топка се отдели съвсем отчетливо от пламъците, тогава се превърна в яйце.“ Като рамкираме по такъв начин действието на образния поток, това ни помага да изострим чувствителността си по отношение на причинно-следствената връзка между събитията. За да си доизясним взаимовръзките, можем да продължим да задаваме въпроси: Дали кристалната топка винаги се превръща в яйце, когато излиза от пламъците? Ами ако сложим яйцето обратно в огъня, дали то ще се превърне отново в кристална топка? Какво качество притежава огънят, което задържа или пречи на яйцето да ни се разкрие под тази си форма, докато още е сред пламъците?

А ето и още няколко въпроса от типа „когато — тогава“ за разкриване на причинно-следствените връзки в образния поток на Ричард:

• „Когато драконът излезе от огъня, тогава полетя в пространството.“

• „Когато драконът полетя в пространството, тогава Ричард скочи върху гърба му.“

• „Когато Ричард се почувства едно цяло с гепарда, тогава Лукреция Борджия разтвори небето.“

• „Когато Ричард долови парфюма на Лукреция Борджия, тогава се озова в небесната алхимична лаборатория.“

Стъпка 6: Последните моменти са най-добрите

Колкото по-дълго и по-настойчиво описвате даден образен поток, толкова по-дълбоко изпадате под магичното влияние на десния си ум. Именно поради тази причина, също както става и при техниката „Гимнастика, на ума“, идеите и образите, които се появяват последни в образния ви поток обикновено са най-освободени откъм изкривявания и задръжки от страна на съзнанието ви.

Много може да се узнае от проучването на образния поток като цяло, следвайки сюжетното му развитие от сцена в сцена. Но усилията ви ще са най-плодоносни (и при това с най-бърз резултат), ако ги съсредоточите към последните няколко момента от изживяването на образния разказ.

Стъпка 7: Открийте особеностите

Ако направите някое прекалено дълбокомислено и сложно тълкуване на образния си поток (или на специфични негови части), то вероятно ще бъде твърде обобщено. Всеобхватните философски разсъждения обикновено не са от особено голяма полза при решаването на конкретни проблеми. Пък и чрез тях твърде лесно се манипулира — нещо, което всяка „врачка“ знае много добре. Стига „предсказанието“ да е достатъчно мъгляво и обобщено, то ще пасне на каквито и да било житейски факти и обстоятелства.

На Ричард не му било никак трудно да извлече някакъв смътен смисъл относно основната тема на неговия образен поток. В действителност това тълкуване му било подсказано от съпругата му Мари веднага щом той й описал виденията си (е, да, боя се, че в това отношение моят съавтор не е „играл“ съвсем по правилата).

Мари предположила, че драконът символизира интереса на Ричард към всичко магично, митично и древно. И в такъв случай това, че Ричард яхва дракона и се понася с него в космическото пространство, е символ на сливането, на постигането на хармония между страстта му към древната езотеричност и също толкова силния му интерес към съвременната наука.

Като цяло, направеното от Мари тълкуване се сторило на Ричард съвсем правилно и точно. Но било прекалено обобщено. И изобщо не допринасяло за решаването на особения проблем, с който Ричард трябвало да се справи — как да спази невъзможно кратките срокове за довършването на книгата „Факторът Айнщайн“. Някъде в неговия образен поток бил скрит отговорът на този въпрос, но до тайната може да се стигне само чрез настойчиво изясняване на смисъла.

Изясняване на смисъла чрез техниката „Прекрачване на прага“. Ако образният поток носи смътно или неудовлетворително за вас послание, техниката „Прекрачване на прага“ ще ви помогне да проникнете в него и да го изследвате в дълбочина. Следвайки принципа „последните моменти са най-добрите“, Ричард се вгледал по-настойчиво в края на своя образен поток, като използвал пулсиращото яйце на влечуго за „праг“.

В първоначалния образен поток яйцето се разпукало и от него се появил малък черен дракон. Когато се потопил отново в тази сцена, за да изясни смисъла на посланието, Ричард пожелал яйцето да му разкрие някакъв алтернативен образ. При първия му опит за прекрачване на прага от черупката отново се появил малък черен дракон — напълно еднакъв с първоначалния. Ричард предположил, че драконът се е появил в отговор на неговите съзнателни очаквания и затова потиснал образа му. (Тоест, съавторът ми престъпил още една божа заповед относно образния поток, но пък, в крайна сметка, никой не е съвършен, нали?) И тогава, като прекрачил за втори път прага, Ричард зърнал от мрака на яйцето да изплува загадъчната усмивка на Мона Лиза.

Това обаче също му се видяло неудовлетворително и неясно и затова той продължил да прекрачва отново и отново избрания праг. Следващият образ, който видял, бил този на златна рибка в стъклена колба, която плувала около деликатно бяло изображение на олмецка глава — такова, каквото бил виждал в книгите по история на древните обитатели на Мексико. Тръгвайки от този образ, Ричард продължил да следва свободното течение на породения от него нов образен поток и скоро се озовал в сцени от фантастичния роман на Сесил Б. Демил „Десетте Божи заповеди“. Дори в един момент се сблъскал с Чарлтън Хестън в образа на Мойсей, ръководещ първия голям преход през времето и пространството при описаното в романа междугалактическо пътешествие. Тогава Ричард помолил Мойсей да му разкрие тайната на яйцето и изведнъж се озовал сред тълпа оживели герои от комичен анимационен филм, облечени по модата на древна Гърция от пети век преди новата ера, които се движели насам-натам край него с походката на Чарли Чаплин. Сцената се разигравала на входа на дълбока пещера или тунел, който изглежда символизирал прочутата метафора на Платон от произведението му „Републиката“. Ричард навлязъл в тунела и потъвал все по-дълбоко и по-дълбоко навътре, с надеждата да открие отговор на своя въпрос в подземните пещери. Уви! Открил само един Циклоп, който държал малка палка, бил увит в дебела кожена наметка и изглеждал „някак безпомощен и отчаян, като изгубен“.

Открийте свързващите общи елементи. Повечето хора не биха имали времето, търпението или пък способността да проявят настойчивост за разшифроване на всеки образ и причинно-следствените връзки „когато — тогава“ от своя образен поток, особено ако вариантите при прекрачването на прага започнат да се трупат, както стана при Ричард. Един по-кратък път при тълкуването е да се прескачат онези аспекти от мисловната образност, които изглеждат твърде мъгляви, и да се търсят свързващите общи елементи в различните сцени и варианти, като по тях се гради смисълът на цялото.

Докато Ричард преразглеждал различните алтернативи, получени след прекрачванията на избрания от него праг — яйцето, изведнъж му хрумнало, че във всички тях има някакъв шеговит или закачлив елемент, който сякаш го предизвиквал да се опита да открие нещо на пръв поглед несъществуващо. Мярналата се Мона Лиза му се усмихвала загадъчно, както се и очаква от всички Мони Лизи по света, като упорито отказвала да издаде тайната си. Златната рибка сякаш намеквала леко подигравателно за истинското злато, което алхимиците открай време се опитвали да „забъркат“ в своите огнища от какво ли не. Очаквайки да чуе Откровение за Истината от устата на самия Мойсей, Ричард с удивление откривал комиксови фигурки на древни гърци, които щъкали с походка на Чарли Чаплин пред пещерата на Платон — и сякаш нарочно иронизирали дълбокомислената сериозност на неговата философска метафора. И най-сетне когато самият Ричард навлязъл в тази пещера, като се опитвал да прозре най-тъмните глъбини на подсъзнанието си, той се сблъскал с един унил Циклоп, който според него много приличал на същия герой от някакъв глуповат телевизионен сериал за подвизите на Херкулес.

Малко по-нататък в тази глава ще откриете някои подходящи техники за изясняване и тълкуване на образния поток, които Ричард би могъл още тогава да приложи успешно, но не го направил, просто защото — въпреки наближаващия краен срок за предаване на ръкописа — още не бил стигнал до написването на тази глава от книгата.

Стъпка 8: Изживяване на ефекти „Ахаа!“

Цялото това натрупване на мъгляви образи при всяко поредно прекрачване на прага допълнително обърквало Ричард и му подсказвало повече от ясно, че върви в погрешна посока. Вместо да търси алтернативи на дракона, той е трябвало да се вгледа по-внимателно и по-настойчиво в самия дракон, който в крайна сметка се излюпил от яйцето при две последователни прекрачвания на прага.

Първа поява на „Ахаа!“ При Ричард това бил драконът — единствено и само той носел истинския отговор на неговия въпрос. Нито алхимичното злато, нито Божието слово, Платоновата пещера или откровенията на „Долната земя“ не могли да го отведат по-бързо и по-напряко до правилното тълкуване. Образният поток на Ричард го предизвиквал и изисквал от него да се „пребори“ именно с дракона, а не с нещо друго.

Втора поява на „Ахаа!“ Ричард постигнал своя втори ефект „Ахаа!“ с измама. В драстично нарушение на първата божа заповед за тълкуване на образния поток, той не издържал и потърсил съвет от съпругата си Мари. Двамата заедно обсъдили надълго и нашироко всичките му образни потоци, като нахвърляли един през друг най-различни предположения за скритото в тях смислово значение. В един момент разговорът им тръгнал горе- долу в следната насока:

Мари: Какво означава за теб драконът?

Ричард: Мъдрост. Подобно на змията, и той също е олицетворение на познанието, но може да бъде и опасен, да носи зло — както е в библейската притча за змията, която изкусила Адам и Ева с една ябълка от дървото на познанието. Тоест, драконът въплъщава идеята, че в познанието са заложени едновременно и добри, и лоши възможности.

В случая Ричард прилагал своя личен код за разшифроване, споделяйки с Мари собственото си виждане за символичния смисъл на образа на дракона, което си бил изградил въз основа на дългогодишните си задълбочени проучвания на митологията и фолклора. За други хора същият този дракон може да означава нещо съвършено различно.

Въоръжена с тази информация за разбиранията и представите на Ричард, Мари стигнала до заключението, че подобно на дракона, алхимичната лаборатория също е символ на дълбока и тайнствена мъдрост, с нотка на скрита опасност или зло в нея. Освен това, горещата и влажна алхимична лаборатория била като задушен затвор. Тя била владение на стари, езотерични традиции, зародили се преди хилядолетия, още в епохата на древен Египет. И Мари си извадила извода, че като отнася Ричард далеч от този потискащ свят, драконът всъщност му помага да се освободи.

Следователно това че Ричард яхва дракона с безразсъдна, дръзка постъпка, предоставяща му възможност да се възползва от една опасна, но освободителна сила, която може да го отведе към нови и по-добри светове, и по-специално в открития космос — а той, според неговия личен код за разшифроване, е олицетворение на спокойната вселена на чистите научни търсения.

Мари предложила на Ричард да си „отпусне душата“, да „наруши внушените му правила“ и да не се притеснява какво биха казали критиците или който и да било друг относно „Факторът Айнщайн“. И колкото и да е странно за Ричард този неин съвет се оказал особено разкрепостяващ по отношение на една съвсем конкретна и специфична тема, свързана със Седма глава от книгата, която го тревожела, а тепърва трябвало да напише!