Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (156)

Чувство за правилност

„Силата“ е нещо много повече от блестящо хрумване на режисьора Джордж Лукас. Тя е реално съществуващ фактор за всяко човешко постижение. Експертите по военно дело имат дори специално наименование за дръзката тактика на Люк Скайуокър. Те биха казали, че за да пусне бомбата, той е използвал „К-тест“.

Самонасочващата се ракета „Стингър“ е едно от най-успешните и сложни „умни“ оръжия в съвременния високотехнологичен арсенал. Изстреляна от рамо, тя се насочва към целта, водена от инфрачервен лазерен лъч. Щом той достигне набелязания обект и по този начин осъществи връзката между него и ракетата, „Стингър“ надминава по маневреност и най-бързите изтребители.

При все това обаче — въпреки всичките си битове, байтове и микрочипове^[1], ефективността на „Стингър“ зависи от интуицията на оператора човек. Спецовете по стрелба със „Стингър“ единодушно заявяват, че веднага щом чуят характерното „бииип“ (което означава, че лъчът е засякъл целта), точно преди да натиснат спусъка за изстрелване на ракетата, замират за миг и си задават въпроса: „Чувствам ли го правилно?“. Практиката ги е научила, че винаги когато изстрелят ракетата, въпреки чувството си, че не е правилно да го правят, не улучват целта. Когато обаче имат „чувство за правилност“, винаги улучват.

Военните специалисти наричат тази техника „К-тест“, тоест кинестетична^[2] проверка. В действителност никой не е наясно как точно „става номерът“. По някакъв странен и удивителен начин окото, умът и тялото на стрелеца обединяват силите си, за да определят най-точната траектория на ракетата. А определянето на правилната траектория означава да се вземат под внимание разстоянието до целта; скоростта, размерът и класът на съответния обект; скоростта на самата ракета; прецизните време и ъгъл на изстрелване; а дори технологията на очакваното поражение. Всеки опит съзнателно да се осмислят и съчетаят всички тези променливи величини би бил непосилна задача дори за един Айнщайн. Но ето че обикновените войници — дори неграмотните партизани мухаедини, които използваха „Стингър“, за да прочистват небето на Афганистан от съветски хеликоптери — изпълняват с лекота тази задача и то в бойни условия. Ето, такава изключителна мощ има Силата.

Какво всъщност е Силата? Най-простият отговор е, че Силата представлява мощта на нашия подсъзнателен ум. Та нали в крайна сметка никакви съзнателни изчисления не са в състояние да постигнат ефекта на „К-теста“! Но въпреки привидната си очевидност, това всъщност е само полуотговор.

Нито Люк Скайуокър, нито афганистанските мухаедини биха улучили целта си, ако разчитаха единствено и само на своята интуиция. И в двата случая първо им се е наложило часове наред да усвояват оръжията си, преди да могат да си позволят лукса да се отпуснат и да се оставят да ги носи течението на подсъзнателните им усещания. На повечето от нас ни се е случвало да потънем в „сън наяве“, докато сме зад волана на колата си, и изведнъж да се стреснем, когато видим, че някак най-неочаквано сме се озовали там, накъдето сме се упътили. Подобно пълно отсъствие на съзнателно внимание би било сериозна заплаха за живота и здравето, ако преди това не сме усвоили до съвършенство шофирането — дотолкова, че да го правим напълно автоматично и то да се е превърнало за нас в нещо като инстинкт. Именно това е Силата, която ни отвежда сигурно, безпроблемно и безопасно до целта ни.

Силата е не нещо друго, а онази опиянителна и всемогъща свобода, която ни спохожда само тогава, когато предварително сме усвоили до съвършенство нужните същностни познания и технически умения. Това е безпределната мощ, която имаме, когато лявото и дясното ни мозъчни полукълба работят съвместно и са в съвършена хармония.