Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (78)

В търсене на словесен отговор

Мнозина хора предполагат, че словесният отговор би бил по-ясен и не толкова двусмислен, колкото зрителният, но много рядко е наистина така. Както и при зрителните образи, най-добрите словесни отговори обикновено са онези, които най-малко очакваме и затова те ни изненадват най-много. Но на пръв поглед те често ни се струват и най-загадъчни. В действителност изобщо не е по-лесно да разтълкувате думите „лакирана кутийка“, отколкото образа на лакираната кутийка.

И все пак, има хора, които се чувстват по-удобно и по-непринудено, когато боравят с думи, а не с образи. Няма нищо лошо в това да помолите на въпроса ви да бъде отговорено словесно. Подсъзнанието ви може да уважи молбата ви, а може и да не й обърне внимание. Но не забравяйте, че словесните отговори пренасочват работата на съзнанието ви отново към левия, аналитичен ум и го отклоняват от десния, който направлява образния ви поток. Това отклоняване на възприятията обикновено нарушава или дори напълно прекъсва процеса на творческото мислене.

Срещал съм консултанти, наставници или гурута, които почти не правят разлика между думи и образи, когато водят своите клиенти или ученици към постигане на „по-висша съзнателност“ посредством метода „Направляване на мисловната образност“. Сякаш хората имат пред себе си разтворена „Книга на вселенската мъдрост“ или нещо подобно, от която да четат.

„Да видим сега — казва консултантът, — какво се казва в тази книга?“

(Мълчание.)

„Добре — продължава консултантът, — отворете на някоя страница. Какво се казва там?“

(Мълчание.)

„Добре де, каква е първата дума! Можете ли да кажете поне първата буква?“

И тъй нататък. Според мен обаче, подобни наставления могат само да отклонят безпомощния ученик от пълноводния поток на мисловната образност на неговия десен ум и, принуждавайки го да борави със словото, да го подтикнат отново към мисловна нагласа за работа с левия ум. Каквито и резултати да бъдат постигнати по този начин, те са невалидни и недостоверни, а мнозина ученици дори биха се поддали на изкушението съзнателно да си измислят какво ли не, само и само да удовлетворят своя наставник.

Превърнете думите в образи

Езикът на десния ум е език на образите, на символите и на метафорите. В действителност, дори ако проявявате склонност да възприемате посланията на подсъзнанието си в словесна форма, ако искате да постигнете истински успех е необходимо, след като ги изкажете на глас с думи, да опишете някои сцени или образи, които да са свързани с тези думи.

Например, ако в съзнанието ви изневиделица изплува думата „свобода“, кажете я гласно, а после опишете картинно как орелът се рее над планинските върхове, гордо поел срещу буреносните облаци, осеяли лятното привечерно небе — или каквато и да било друга образна картина, която олицетворява за вас понятието „свобода“.

Знайте кога да използвате думи

Трябва да отбележим, че някои хора стигат до напълно удовлетворителна информация изцяло чрез словесни отговори. В това няма нищо лошо. Ако непрекъснато получавате словесни отговори, направете си няколко теста за самопроверка. Преминавайте последователно от словесни към зрителни отговори и обратно, за да откриете при кой тип стигате до по-голяма оригиналност и до по-дълбоки прозрения. После използвайте онзи метод, който ви осигурява най-добри резултати. Примерно веднъж месечно правете отново този тест, за да сте сигурни, че избраният метод все още е по-успешен от другия.

Използвайте първо образи, после думи

Разбира се, няма причина да не използвате и словесния, и зрителния метод в един и същ образен поток. В този случай основното правило е първо да боравите с образи, а после с думи. Когато прилагате техниките за прескачане или прекрачване на праг и за разпит на конкретен образ, изчакайте отговорът да се появи първо зрително. Едва след като картината стане пределно ясна и отчетлива, можете да започнете да се вслушвате по-настойчиво за словесен отговор.

Това е необходимо, защото след като веднъж вече има оформен образ, за съзнателните ви очаквания става по-трудно да влияят и да предопределят смисъла на последвалите думи. Словото е по-полезно за доизясняване на смисловото значение на отговора, който вече ви е бил даден чрез образа.

Внимавайте с писането

Хората, които изследват образния си поток, за да постигнат така нареченото „бистро пророкуване чрез видения“, отбелязват странни изживявания, когато се опитват да четат и да пишат във въображението си. Немският лекар Харалд Моерс-Месмер, проучвал и експериментирал с този феномен през трийсетте години, пише, че във всичките му „сънища наяве“ буквите се превръщали в йероглифи всеки път, щом се опитвал да фокусира мисления си поглед върху тях. Д-р Стивън Лаберж — съвременният популяризатор на метода за „бистро пророкуване чрез видения“ — споделя, че изписаните във въображението му думи променяли формата си винаги, когато ги прошепнел. При обичайното изследване на образния поток не се забелязват подобни затруднения. Изглежда че те са присъщи по-скоро на „бистрото пророкуване чрез видения“, при което думите се появяват в резултат на съзнателното усилие на съответния човек.

Струва ми се, че също както при отприщването на образния поток, така и при „бистрото пророкуване чрез видения“, хората изпадат под твърде силното влияние на десния си ум, поради което не са в състояние да се съсредоточат върху смисъла на писаното слово. Изглежда че при тези две мозъчни дейности се проявява ефект на взаимно изключване. Когато едната от тях се включва на работен режим, другата се изключва. Ето защо, когато се стремите към постигане на словесни отговори е по-добре да го правите в говорна, а не в писмена форма. Убеден съм, че изговорените думи допринасят по-успешно за уравновесяването на функциите на двете мозъчни полукълба.