Уин Уенджър, Ричард По
Факторът Айнщайн (138)

Далечна гръмотевица

В днешно време мнозина са като уплашеното индианско момче и се разтреперват от ужас, когато дочуят грохота на далечна гръмотевица. Общественото съзнание сякаш е завладяно напълно от страх и песимизъм. Различни анкети за проучване на общественото мнение разкриват, че болшинството американци очакват в бъдеще свободата на личността да бъде ограничавана все повече. Масово си представяме, че децата ни ще растат по-малко свободни, по-малко здрави, по-малко в безопасност, в по-малко благоденствие и че ще живеят в един гладуващ и пренаселен свят, задушаван от токсични газове и с отровени води. При това положение няма нищо чудно, че психолозите отчитат безпрецедентно увеличаване на случаите на клинична депресия сред всички възрастови групи и слоеве на населението — феномен, който Мерилин Фергюсън нарича „Великата депресия“ в своята забележителна книга „Заговорът на Водолея“.

Но пък — както подчертава Фергюсън — големият психиатър Карл Менинджър е бил дълбоко убеден, че масовите душевни заболявания често са предвестници на драматични скокове на човечеството като цяло към по-високи нива на интелекта. Възможно ли е наистина всичките ни днешни страхове и объркване да са предтеча на положителна промяна? Дали душевният ни смут не е просто здравословно недоволство от един остарял начин на живот, чието време бързо и безвъзвратно отминава? Дълбоко вярвам, че е именно така.