Карън Робърдс
Признат за виновен (24)

Глава 24

Устата му беше гореща и жадна, настоятелна и с вкус на бира. Допирът разгоря огън в нея. Тя обгърна врата му с ръце, затвори пълните си със сълзи очи и го целуна със същата пламенна настоятелност, с която я завладяваше той. Той притисна гърба й към стената, тялото му я покри, а ръката му намери гърдата й през бялата блуза. Дланта му бе голяма, твърда и уверена. Кейт нададе тих стон и изви гръб в дъга, притисна се в него.

Том извади блузата й от полата и плъзна длан под нея. Тя беше топла, леко загрубяла. Ласката й накара сърцето й да забие тежко. Носеше обикновен бял памучен сутиен, нищо луксозно, но на него материята му се стори мека и нежна като коприна. Палецът му намери зърното й, потърка го. Зави й се свят. После той повдигна сутиена й нагоре. Дланта му галеше вече голата й кожа на двете гърди. Милва ги, докато зърната не се втвърдиха, а гърдите й не се уголемиха и изпълниха дланите му. Възбудата я изпълни, тя започна да стене и да се притиска в него така, че кръвта му се сгорещи. В съзнанието й се промъкна мисълта, че не бива да прави това, но той я целуна така, че всякаква предпазливост се изпари от главата й.

Не бе възможно да устои на подобни ласки.

Усещаше твърдината му, притисната между краката й. Силата на желанието му беше очевидна през толкова много дрехи. Той се потърка в нея, откъсна устни от нейните и започна да целува и хапе гърдите й, докато тя отпусна глава върху стената и не започна да стене, обладана от непоносима нужда.

Той отново я целуна по устата — по-дълбоко и по-настоятелно, с ожесточеност, която я накара да потрепери. Струваше й се, че мускулите й се разтапят от горещината, която я залива. И тя го целуна със същата неутолима жажда. Усети дланите му на кръста си, пръстите му разкопчаваха полата й. Копчето бързо подаде, ципът издаде тих звук и в следващия миг той плъзгаше полата по бедрата й, за да падне на пода с копринен шепот.

Тя все още обгръщаше врата му с ръце, когато той откъсна устни от нейните, за да свали бикините и чорапогащите й. Облегнала глава назад, с все още затворени очи, задъхваща се, тя се подпираше с длани на студената стена, докато той плъзгаше език по бедрата й. Събу обувките й, като в същото време обсипваше коленете й с целувки, а след това събу бикините и чорапогащите й. Оставаха само сакото, сутиенът и блузата, навити високо над гърдите й.

Той се изправи, смъкна сакото от раменете й, а блузата и сутиена издърпа през главата й.

И тя вече беше гола, гърбът й бе притиснат към студената стена, дишаше тежко, омаляла от страстта. Усещаше как погледът му се плъзга по тялото й — по гърдите, корема и косъмчетата, покриващи триъгълника. Тя трепереше от възбуда и знаеше, че той вижда това. Един дълъг миг нищо не се случи. После го чу да си поема дълбоко дъх и езикът му обходи зърната й — всяко по веднъж. Ръката му беше между краката й, галеше я, завладяваше я. Коленете й се разтрепериха неудържимо.

Не отвори очи. Не го погледна. Това беше начин на отричане, но пет пари не даваше. Сърцето й биеше тежко, дишането й бе затруднено, а сърцевината й пулсираше бързо и силно. Тя тръпнеше и гореше, извиваше гръб в дъга, стремеше се към езика и дланите му.

„Желая те“, помисли си, замаяна от страстта, но не каза нищо на глас.

Устните му покриха отново нейните, тя обгърна здраво врата му с ръце и го целуна в отговор. Той я взе на ръце, подложил длани под стегнатото й дупе, а тя обви крака около кръста му. Той също беше гол и с малкото й останал ясен разсъдък, тя предположи, че се е съблякъл, докато е събличал нея.

Секунди по-късно двамата лежаха върху огромния кожен диван. Той влезе силно и дълбоко в нея. Беше огромен и горещ и я изпълни до краен предел. Тя нададе кратък, остър вик, завладяна от неочакваното удоволствие.

Викът й потъна в устата му. Целуваше я ожесточено и в същото време влизаше отново и отново в нея, подлудявайки я с ласките си, и тя можеше само да охка и да стене, да извива тяло към него. Стискаше здраво широките му рамене и го целуваше със същата страст, тялото й се извиваше инстинктивно и накрая удоволствието се натрупа в могъщи вълни, които я заляха.

Тя беше все още във висините, когато той, с един последен тласък, достигна своето удоволствие.

Тя отвори очи и откри, че погледът й е привлечен от широкоплещест, загорял, мускулест и изпотен мъж. Голямата му длан все още държеше едната й гръд като в чашка. Не виждаше главата му, тъй като бе заровена между шията и рамото й. Брадата му боцкаше нежно кожата й. Дъхът му раздвижваше косата й, чуваше тежкото му дишане.

Той повдигна глава и я погледна. Очите му все още бяха по-тъмни от обикновено и продължаваха да горят. Косата му беше рошава. Бузите му руменееха. Устните му бяха чувствено извити.

Тя беше двайсет и осем годишна, по дяволите, и прокурор, а той пак я караше да се изчервява.

— Това беше доста неочаквано — каза, защото беше разтърсена до сърцевината си, защото трябваше да каже нещо. Той я погледна. Тонът й бе прекалено енергичен.

Дланите му обхванаха лицето й, палците му погалиха скулите под миглите й и изтриха влагата, останала от сълзите.

— Да — каза. — Неочаквано беше.

И я целуна — нежна и сладка целувка, която бързо се задълбочи. Хвана я и се претърколи с нея така, че тя се оказа отгоре. Този път се любиха по-бавно, което не означаваше, че беше по-малко хубаво.

Беше три часът сутринта, когато се размърдаха. Беше сигурна за часа, защото някъде от вътрешността на къщата чу да бие стенен часовник. Откри, че лежи на гърдите му и че е гола, както помнеше от последния път, в който можеше да забелязва и да мисли. Изглежда, беше заспала върху него.

Той похъркваше.

Тези тихи похърквания — толкова домашни и съпружески — я накараха да се усмихне.

Сърцето й отново започна да бие бързо. Ръката й, която лежеше върху гърдите му, ги погали.

„Лоша идея.“ Отдръпна бързо ръката си и погледна разтревожено лицето му. Не беше помръднал дори и клепач.

„Добре, времето за игра очевидно е изтекло.“

Надвеси се над него, като се стараеше да не го събуди. Ситуацията беше… неловка. Имаше нужда от време да я премисли. И щеше да е по-добре следващия път, когато той я види, да не е гола, с размътен от страстта ум.

Заключи, че нямаше да е никак трудно да приключи отношенията си с него, когато най-после, след няколко неуспешни опита, успя да се изправи. Изненада се, че краката й още не са стабилни, макар че не бе учудващо. Сексът беше див, невероятен и надминаваше всичко преживяно досега. Разбира се, когато последния път беше правила секс, беше на деветнайсет години. Очевидно, че междувременно бе станала по-чувствена. Или може би защото сега беше по-възрастна жена и физическите й реакции бяха по осмислени. Или може би се дължеше просто на дългото въздържание.

На каквото и да се дължеше, само споменът за преживяното я караше отново да трепери.

Тръгваше си. Твърдо решена. Докато не решеше как ще се справи с това — с него — трябваше да стои далеч от него. Защото близостта им усложняваше нещата.

Легнал така, с ръка под главата си, той изглеждаше толкова мъжествен. Нямаше и сантиметър от него, който да не бе прекрасен. Косата му беше разрошена, очите му бяха затворени и миглите му хвърляха сянка върху бузите му, по брадичката му тъмнееше наболата брада, а устните му бяха полуотворени. Похъркваше леко. Ако някога въобще беше помислила, че е особено мъжествен, сега можеше да види, че дълбоко е грешала. Мускулите му бяха здрави и гъвкави. Широки гърди, тесен ханш, ясно очертани плочки на корема, дълъг белег вдясно от пъпа му. Краката му бяха дълги и мощни — като на атлет — а онова между тях беше впечатляващо дори в това си, хм, заспало състояние.

Като си спомни колко беше впечатляващо, когато бе будно, тялото й изпита копнеж. Той се размърда и тя побърза да извърне поглед. Последното, което искаше, бе да я улови, че се е втренчила в него.

Всъщност последното, което искаше, бе да бъде заловена в дневната му и да се наложи да разговарят за случилото се — отново и преди тя да е готова. Преди да го е премислила.

Побърза да вдигне дрехите си от пода (като безуспешно се опитваше да не си спомня как всяка една от тях се бе озовала там) и излезе в търсене на куфара си. Огледа се и видя, че е в трапезарията. Масата там беше удобна за хранене, обградена от шест стола, но тя се интересуваше единствено от стълбището, в чието подножие бе куфарчето й. Хвърли тревожен поглед през рамо — той продължаваше да хърка на дивана — взе куфарчето си и затича нагоре по стълбите.

След пет минути вече беше под душа.

Банята беше старомодна и тясна, облицована със зелени плочки и с черни кранчета. Душът беше всъщност комбинация от вана и душ, заградени от прозрачна врата. Но налягането бе добро, водата бе гореща, имаше сапун и само това беше важното.

Вдигна косата си на върха на главата, за да не я намокри, и продължи да втрива сапун в кожата си и да мисли.

Марио беше мъртъв. Това беше добрата новина. Всъщност трябваше да изпитва силна радост, а не тревога. И, да, наистина усети леко спадане на напрежението — може би се дължеше на горещата вода — когато си напомни, че той вече не може да я изнудва. Всичко беше приключило. Вече не бе останал нито един жив, който да разкаже, че е била там при убийството на Дейвид Брейди.

С други думи, животът изведнъж й беше върнат.

Това беше добрата новина.

Лошата гласеше, че някой беше застрелял Марио в гаража й. Което вероятно нямаше нищо общо с нея. Може би беше убит там просто по стечение на обстоятелствата.

Който и да го беше убил, той вероятно не беше заплаха за нея.

Ако тя трябваше да разследва случая, щеше да започне от въпроса кой беше освободил Марио от затвора.

Този проблем обаче беше на Том и колегите му. Не неин.

Трябваше да остави миналото да си отиде заедно с Марио.

С тази мисъл в главата, изми сапуна от тялото си и спря водата. Хавлията, която намери, не беше дебела, не беше и нова, нито особено голяма. Но миришеше на чистота, а беше и достатъчно голяма да се загърне в нея и да измие зъбите си. Беше заета с това, когато случайно хвърли поглед встрани. И откри, че вратата на банята е отворена няколко сантиметра, а Том, облякъл тъмен халат, се е облегнал на отсрещната стена и я наблюдава през отвора.

Кейт едва не се задави с пастата за зъби.

Докато измие зъбите си с вода, той вече беше отворил вратата, стоеше на прага и я гледаше с усмивка.

— Ключалката е счупена — поднесе извинението с присвити очи. Подпря рамо на рамката и скръсти ръце на гърди.

— Проклетата врата никога не се затваря съвсем. Но не влязох, както забеляза, нали?

Добре, вероятно трябваше да се съгласи с него. Можеше да влезе, ако беше поискал, но очевидно уважаваше правото й на лично пространство.

— Добро извинение — каза.

— Когато се събудих и не те видях, реших, че си избягала. Но като чух водата от душа и като видях парата, излизаща през вратата, се досетих къде си.

Той очевидно също беше взел душ, но много по-набързо от нея. Косата му блестеше и бе сресана назад така, че откриваше челото му, а по косъмчетата на голите му гърди имаше ситни капчици влага.

Беше така красив, че дъхът й спря.

Осъзна остро, че голотата й е прикрита само от тънка бяла хавлия, подпъхната на гърдите й и с дължина до средата на бедрото. Не я гледаше алчно — беше прекалено добре възпитан — но й се наслаждаваше с поглед.

Вирна брадичка.

— Канех се да си облека пижамите и да намеря легло, в което да прекарам останалата част от нощта.

— Има три, от които можеш да избираш. Две отделни легла или моето.

Гърлото й пресъхна. Сърцето й заби тежко. Погледите им се срещнаха. Той бе все така облегнат на рамката на вратата, вече не се усмихваше широко, но лека усмивка повдигаше ъгълчетата на устните му. Изглеждаше съвсем отпуснат, но тя имаше впечатлението, че внимателно я наблюдава.

И — нещо, което се бе случвало много рядко през живота й — не можа да намери думи.

Когато тя не каза нищо, очите му потъмняха, а усмивката му изчезна. Тя стоеше до мивката и го гледаше безмълвно. Коридорът зад него беше тъмен. В банята имаше много пара, но бе осветена. Деляха ги само няколко метра.

Въздухът трептеше от горещина — и то не благодарение на топлата вода.

Тя знаеше какво всъщност я пита той. Дори животът й да зависеше от това, не би могла да намери правилния отговор. Той я погледна спокойно.

— Добре, знам, че не искаше това да се случва. Аз също не съм изпълнен с огромна радост от случилото се. Но то се случи. Мисля, че можем да тръгнем всеки по своя път и да се преструваме, че не се е случило, но дали няма да бъде глупаво? Има някаква връзка между нас още от първата ни среща. Защо да не опитаме?

Кейт осъзна, че шумът, който изпълва ушите й, е всъщност биенето на сърцето й.

Имаше толкова много причини да иска да избяга от него. Бен например. Искаше ли тя да допусне в живота му някой мъж? Защото, колко ли можеше да продължи „връзката“ между тях? А имаше и своята кариера. За да стигне дотам, закъдето беше тръгнала, трябваше да вложи в кариерата си всяка минута, всяка своя мисъл и всяко усилие. Освен това, той никога нямаше да научи за миналото й — беше му казала прекалено много лъжи.

Но трябваше да признае, че тя също имаше своите нужди и право на щастие.

Но хората, които обичаш, понякога си отиват. И това причинява болка. Искаше ли това да се окаже вярно за нея още веднъж?

Погледна го, застанал там и толкова секси, силен и стабилен във всяко едно отношение, и усети как сърцето й се разтуптя, а стомахът и се сви в предчувстване на насладата. Спомни си въпроса, който сама си бе задала онзи ден: дали в целите, които си беше поставила, не беше забравила напълно самата себе си?

— Напрежението ме убива — предупреди я той с лека усмивка.

Тя също се усмихна и в този момент разбра, че ще приеме риска, независимо какво щеше да й поднесе бъдещето.

— Мисля, че можем да опитаме — съгласи се.

Той се усмихна и разтвори прегръдките си за нея. И тя се отпусна в тях.