Нора Робъртс
Свидетелката (28)

29.

А сега следващата стъпка — помисли си Абигейл, когато се прибра, след като остави Бърт при Съни. Почувства се странно и й стана малко тъжно, когато влезе в празната къща. Щеше да е съвсем за кратко, напомни си тя. Пътуването щеше да е бързо и нямаше да промени нищо.

Когато Брукс се прибереше, двамата щяха да отидат на летището, да се качат на частен самолет до Вирджиния и да се настанят в две отделни стаи. Щеше да разполага с предостатъчно време да монтира камерите и да оправи видео връзката.

Разполагаше и с предостатъчно време да се притеснява, да се тревожи, да мисли и премисля.

Нямаше да си го позволи. Съсредоточи се над важната задача и започна да се преобразява в Катрин Кингстън.

Брукс се провикна още с пристигането.

— Къде е женичката ми?

При тези думи тя се усмихна.

Вече беше нечия жена.

— Горе съм. Всичко наред ли е?

— Доколкото е възможно. Блейк е сритал адвокатите си, и в най-скоро време ще предложат сделка. Може дори да се измъкне и да се опита да натопи Тай, но дори и в този случай е свършен в този град. Едва ли…

Той замълча, когато отвори вратата и я видя.

— Пак ще попитам. Къде ми е женичката?

— Добре съм се справила — реши тя, докато се оглеждаше.

Прическата и внимателно сложеният грим изостряха визуално брадичката й. Контактни лещи потъмняваха очите й. Внимателно подбраните подплънки я бяха превърнали от слаба в приятно закръглена.

— Вероятно ще поискат от хотела информация, след като им кажем кой е хотелът. Тогава вече ще бъда вътре, но те ще пуснат записите от охранителните камери, за да са сигурни, че съм пристигнала сама. Тъкмо затова ще вземем отделни таксита от летището и ще се регистрираме по различно време.

— Изглеждаш по-висока. — Той я огледа, след това се приближи и я целуна. — Да, определено изглеждаш по-висока.

— Сложила съм си стелки в обувките. Само два сантиметра и половина, но са добро допълнение към илюзията. Ако някой от шпионите на Волков научи нещо, няма да може да ме разпознае. Абигейл не е в системата, така че ще им бъде трудно да свържат Катрин Кингстън или Елизабет Фич с Абигейл Лаури. Готова съм.

— Ще донеса багажа.

Той никога не бе летял с частен самолет и си каза, че е безкрайно приятно. Нямаше опашка, нямаше закъснение, нито пък тълпи, а самият полет беше спокоен.

Харесаха му широките кожени седалки. Беше седнал срещу Абигейл — или Катрин, както се казваше сега — и наблюдаваше как светлината играе по лицето й, докато пътуваха на север.

— Отворили са нов файл за Косгроув и Кийгън — каза му Абигейл, докато тракаше по клавишите на лаптопа. — Имат заповед да наблюдават електрониката и комуникациите им. Може и да открият нещо. Косгроув често проявява разсеяност и безразсъдство. Освен това играе хазарт — добави тя, — както онлайн, така и в казината.

— Как се справя?

— Губи повече, отколкото печели, ако се съди по финансите му, и тъкмо този негов навик — и загубите — са дали възможност на семейство Волкови да го принудят да работи за тях, докато съм била в програмата за защита на свидетели.

— Проблеми с хазарта, значи — подхвърли Брукс. — И ще се предаде, когато бъде подложен на натиск. Как ли ще откликне, ако анонимен източник заяви, че има информация за връзките му със семейство Волкови?

Тя вдигна поглед и смъкна огромните слънчеви очила, които бе добавила към новия си външен вид.

— Интересен въпрос.

— Ако се огъне под натиск, изнудването може да го принуди да допусне грешка.

— Не е умен като Кийгън — тъкмо затова не е успял да се изкачи нито сред шерифите, нито в организацията на Волкови. Според мен очевидно все още е от полза за Волкови, щом не са го елиминирали досега.

— Ходила ли си някога на риболов? — попита я Брукс.

— Не. Струва ми се досадно занимание. Не разбирам какво общо има риболовът с Косгроув и семейство Волкови.

— Първо, някой път ще те заведа за риба и ще разбереш какво е разликата между спокойно и досадно. И второ, понякога хващаш дребни рибки, които привличат едрите.

— Не съм сигурна, че… аха, това е метафора. Косгроув е дребната рибка.

— Точно така. Струва си да пробваме да го хванем.

— Може би. Алчността откликва на алчност, а неговата движеща сила са парите. Заплаха, нещо, което носи достатъчно информация, която доказва, че източникът има сведения. Ако използва някое от електронните си устройства или телефон, за да осъществи връзка, тогава те ще разполагат с достатъчно, за да го повикат на разпит.

— Което може да ги отведе до въпросната по-голяма риба. По този начин и твоите показания ще имат по-голяма тежест. — Той й подаде пакетче солети, но Абигейл поклати глава. — Каква е твоята стръв?

— Имаш нужда от стръв дори за малките риби.

— Чакай да потопиш първия си червей и ще видиш.

— Никак не ми харесва как звучи. Както и да е, в програмата за защита на свидетели имаше една жена, която, след като свидетелства срещу старото си гадже — дребен гангстер, била свързана с кръг на проститутки, организиран от семейство Волкови в Чикаго. Била открита изнасилена и убита в Акрън, Охайо, три месеца след процеса.

— Косгроув ли е отговарял за нея?

— Не, но по всичко, което открих, личи, че той е прехвърлил информацията на някого от семейство Волкови. Знам достатъчно, за да напиша достоверно и много заплашително съобщение.

— Поредното камъче в реката.

— Каква река? Онази с рибата ли?

Той се разсмя и я потупа по коляното.

— Може — но ако приемем тази метафора, тогава не трябва да хвърляш камъчета и да мътиш водата. Да не изплашиш рибата.

— Объркана съм.

— Реката е метафорична, а ние хвърляме камъчета, защото искаме да предизвикаме много вълнички.

— Добре, значи камъче. — Тя се замисли за момент и се зае да състави съобщението.

„Аня Ринки свидетелства срещу Димитрий Бардом на 8 юли 2008 г. Влиза в програмата за защита на свидетели. Нова самоличност: Саша Симка. Прехвърлена е в Арън, Охайо и започва работа като продавачка в бутик «Моник».

Случаят е на заместник-шериф Робин Трийчър. Досието е отваряно от Уилям Косгроув на 12 и 14 октомври 2008 г.; няма сведение за официална молба.

Приложено копие от имейл от личния адрес на Уилям Косгроув до адреса на Игор Бардов, брат на Димитрий, изпратен на 15 октомври 2008 г.

15 000 долара, депозирани в сметката на Уилям Дуайър, известен още като Уилям Косгроув, на 16 октомври 2008.

Аня Ринки, известна още като Саша Симка, е открита изнасилена и убита на 19 октомври 2008 г.

Данните ще бъдат изпратени по имейла до началник Уейн Пауъл до четирийсет и осем часа, освен ако не платите 50 000 долара. Подробности ще получите в следващото съобщение.“

— Чудесно оформено камъче — рече тя и обърна екрана към Брукс, за да го прочете.

Усмивката бавно се плъзна по лицето му, преди да премести поглед от екрана към нея.

— Добра форма — добре звучи. Да не би да помниш всичко това?

— Всичко е съвършено точно.

— Това ли е съдържанието на имейла, който ще приложиш?

— В началото пише: „Саша Симка, Акрън, Истуд 539, апартамент 3-В“.

Усмивката угасна, когато Брукс се отдръпна от екрана на компютъра.

— Излиза, че Косгроув я е убил за петнайсет хиляди.

— Да, а фактът, че не я е убил лично, не го оневинява. Според мен, ще реагира на съобщението. Почти съм сигурна, че ще се съгласи да плати. Щом сложа камери и микрофони, ще го изпратя.

— А колко са му платили за теб?

Тонът му, остър и груб, я стресна.

— Дължал е петдесет хиляди, натрупани от хазарт. Иля купил дълга му — така се казва, а след това го използвал, за да го заплашва.

— А след като не си била елиминирана?

— Половината сума му е била опростена, а за останалата му се наложило да поработи. Платено му е значително повече — въпреки че съм оживяла — отколкото за Аня Ринки. Това означава, че Короткий е много по-ценен за Сергей Волков, отколкото Димитрий Бардов.

Той заговори тихо и убедено.

— Те ще си платят, Абигейл, — ще си платят за онова, което са ти сторили, също и на Аня Ринки и на всички останали. Кълна ти се.

— Недей да се кълнеш за нещо, което може да се окаже, че не зависи от теб.

Той не откъсна поглед от нея.

— Независимо какво ми струва, независимо колко време ще ми отнеме.

Тя остана трогната от тези думи, но също така усети как я пробожда страх, и погледна през прозореца.

— Започваме да се спускаме.

— Нервна ли си?

— Не. — След това се замисли за момент, за да е сигурна. — Не ме притеснява онова, което следва. Изненадана съм — бях убедена, че никога няма да успея да направя нещо подобно. Сега пък съм напълно сигурна, че мога и трябва да го направя. Разликата е… — Тя го хвана за ръката и преплете пръсти с неговите. — Това. Само това.

— Това — той я стисна, — е изключително важно.

 

 

Тя се регистрира цели трийсет минути преди Брукс. Когато той почука на вратата й, вече бе монтирала камерите и микрофоните в хола на луксозния хотелски апартамент. В неговата стая — от другата страна на коридора, две врати по-надолу от нейната — тя разположи монитори и свърза уредите.

За около час успя да нагласи и изпробва всичко.

— Щом осъществим контакт, федералните ще изпратят човек в хотела — предупреди я Брукс.

— Знам. Колкото по-скоро, толкова по-добре. — Друго не можеше да се направи, реши тя. Не можеше да вземе други предпазни мерки. — Да се обадим.

Тя трябваше да седне сама, но откри, че се успокоява, когато той я наблюдава. Затова поработи, докато чакаше, и когато получи потвърждение, че наистина е издадена заповед за наблюдението на електронните устройства на Косгроув и Кийгън, програмира изчакване от два часа — колкото да е сигурна, че наблюдението е започнало — след което изнудваческото писмо щеше да бъде изпратено.

Камъче в реката, — помисли си тя, погледна в камерата и се усмихна.

Докато следеше дейността, тя знаеше в колко точно ще излети за международно летище „Дълес“ самолетът на заместник-директор Грегъри Кабът и специален агент Елиз Гарисън.

— Тръгнали са — изрече ясно тя — и би трябвало да кацнат на „Дълес“ след около час и четирийсет минути.

Тя провери часовника си и пресметна.

— Според мен ще бъдат в хотела до десет. Може да решат да изчакат до сутринта, но мисля, че срещата ще се състои тази вечер, тъй като по този начин ще решат, че контролират положението.

Тя стана и й се прииска да дръпне завесите. С подходящото оборудване и подходящия ъгъл от съседните сгради, някой можеше да наблюдава стаята й.

— Мисля да си поръчам нещо за хапване. Така ще имат възможност да поставят агент под прикритието на сервитьор от рум сървис, за да огледат и мен, и стаята. Потвърждението, че съм тук, само може да помогне.

Тя си поръча салата, огромна бутилка вода и кана чай. Стори й се много интимно, че води едностранен диалог с Брукс, докато включваше телевизора със съвсем тих звук, както предполагаше, че би направил човек, който е сам в котела.

Провери грима си и перуката — въпреки че много й се искаше да свали и двете. След това размисли и поразбута леглото, за да изглежда така, сякаш е била изтегната пред телевизора.

Когато й донесоха храната, тя отвори вратата на сервитьора и посочи масата в хола.

Той беше набит, с тъмна коса, и Абигейл веднага забеляза как шарят очите му.

— По работа ли сте в града, госпожице?

— Да.

— Пожелавам ви приятно прекарване. Надявам се вечерята да ви хареса — добави той, докато тя подписваше сметката. — Ако искате още нещо, веднага звъннете.

— Добре. Благодаря. Всъщност… може ли още вода или кафе? Не знам какво ще предпочетат заместник-директорът и специален агент Гарисън.

— Моля?

— Обувките, очите ви, оръжието под жилетката. Надявам се да съобщите на заместник-директора и агента, че съм готова да разговарям с тях тази вечер, стига да им е удобно.

А това, помисли си тя, ясно показваше, че контролът е в нейни ръце.

— Може и утре, ако предпочитат да ме наблюдават по-дълго, но нямам намерение да ходя, където и да било. Така ще спестим време и ще поговорим още тази вечер. Благодаря, че ми донесохте вечерята. Салатата изглежда чудесно.

Той я изгледа и излезе.

— Това не беше просто импулс, и в никакъв случай не беше опит да се хваля. Усетих, че те разбират, че аз разбирам, а така ще задвижим по-безпроблемно процеса. Камъчето цопна в реката, докато разговарях със сервитьора от ФБР — добави тя. — А сега мисля да вечерям. Салатата наистина изглежда добре.

Брукс беше в стаята си и похапваше ядки. Поклати невярващо глава.

Каква жена имаше само!

Когато Абигейл приключи, остави подноса пред вратата. Беше оставила достатъчно пръстови отпечатъци — помисли си тя, както и предостатъчно ДНК. Щяха да проверят отпечатъците, и по този начин да спестят време.

Пиеше чай и преглеждаше компютъра за сигнали; мислеше колко много й се иска да си е у дома заедно с Брукс и кучето си. Вече знаеше колко е прекрасно да мисли за дома.

На вратата се почука. Тя изключи компютъра, приближи се и погледна през шпионката. В коридора стояха слаб, висок мъж и жена с атлетично телосложение.

— Да?

— Елизабет Фич?

— Бихте ли ми показали документ за самоличност? — Тя познаваше лицата им, разбира се, но беше глупаво да не им поиска документите. Отвори вратата. — Заповядайте.

— Заместник-директор Кабът. — Той подаде ръка.

— Благодаря ви, че дойдохте. И на вас, специален агент Гарисън. Много ми е приятно да се запознаем лично.

— И на мен ми е приятно, госпожице Фич.

— Казвайте ми Елизабет, или пък Лиз. Да седнем. Ако искате кафе…

— Вече ни предадоха предложението ти — усмихна се накриво Кабът. — След малко ще донесат поръчката. Агентът, когото си разкрила, ще стане обект на подигравки от колегите си.

— Много се извинявам. Очаквах да изпратите някого при първа възможност. Освен това съм изключително наблюдателна.

— Успяла си да останеш незабелязана много дълго.

— Исках да остана жива.

— А сега?

— Искам да живея. Просто разбрах, че има разлика между двете неща.

Кабът кимна.

— Бихме искали да направим запис на срещата.

— Разбира се, така е най-добре.

— Уредете необходимото, агент Гарисън. Аз ще отворя — рече той, когато на вратата се почука.

Гарисън извади компютър от чантата си.

— Ще ми кажете ли защо избрахте мен?

— Разбира се. Имате образцово досие. От стабилно семейство сте, била сте отличничка в училище, участвала сте в извънкласни занимания, приятелствата ви са дълги и солидни. Стигнах до заключението, че сте постоянен, интелигентен човек с добре развито чувство за добро и зло. Това са особено важни качества за целта ми. Освен това проверих сведенията за вас от гимназията, представянето ви в Куонтико, а после и в Чикаго. Разбрах, че сте амбициозна, но искате да успеете и да напреднете съвсем сама. Уважавате властта и йерархията. Може и да нарушавате правилата, но ги уважавате като основа на системата, а системата е пътят към справедливостта.

— Леле!

— Моля да ме извините — част от проучванията ми бяха непростимо натрапничество в личния ви живот. Бях водена от желанието да послужа като източник на информация за организацията на семейство Волкови. Целта оправдава средствата. В повечето случаи това е оправдание за някое престъпление, но в този случай бе единственият изход.

— Искате ли кафе, господин заместник-директор?

— Аз ще налея.

Абигейл помълча, докато анализираше състоянието си. Да, беше нервна — призна пред себе си. Пулсът й беше бърз, но нямаше паника.

— Предполагам, сте проверили самоличността ми от отпечатъците по чиниите и приборите от вечерята.

Кабът отново се подсмихна.

— Правилно предположение. Агент?

— Да, господине. Готови сме.

— Ще ни кажете ли името си за протокола?

— Казвам се Елизабет Фич.

— Госпожице Фич, вие се свързахте с ФБР с помощта на посредник и изразихте желание да направите изявление за събитията, случили се през лятото и есента на 2000-та.

— Точно така.

— Разполагаме с писменото ви изявление, но бих ви помолил да ни разкажете какво знаете.

— Добре. На трети юни две хилядната година се скарах с мама. Този факт е важен, тъй като дотогава не се бяхме карали. Мама беше — и предполагам, все още е — властна жена. Аз бях склонна да се подчинявам. В онзи ден обаче, не се съобразих с желанията й и това доведе до събитията, за които ще разкажа.

Докато я слушаше, Брукс усети как сърцето му се свива заради младото, отчаяно момиче. Тя говореше внимателно, но той вече я познаваше. Познаваше и кратките паузи, по време на които тя се опитваше да възвърне самообладанието си, леките промени в тона и дишането й.

Колко ли още пъти щеше да й се наложи да повтори всичко, казано досега? — питаше се той. Сигурно пред прокурора, пред съдията, пред съдебните заседатели. Колко ли пъти щеше да й се наложи да преживее отново кошмара?

Колко ли пъти щеше да започва и да спира, тъй като слушателите щяха да я прекъсват с въпроси и да искат разяснения?

Тя обаче не се поколеба.

— Шерифи Косгроув и Кийгън заявиха, и доказателствата подкрепиха твърденията им, че шериф Нортън е била на долния етаж, когато са влезли в къщата за смяната си, някой е стрелял по тях, а те са отвърнали с огън по непознатия или непознатите. Не могли да се доберат до втория етаж. Тъй като Косгроув бил ранен, Кийгън го изнесъл от къщата. Когато се обадил за подкрепление, забелязал, че някой тича по улицата. Не успял да познае човека, тъй като в момента валяло и видимостта била намалена. По същото време къщата се взривила поради умишлена повреда газовата печка, както било установено по-късно.

— Така. — Абигейл се надяваше да говори спокойно и кимна към Кабът. — Много точен преразказ на изявлението им. И двамата лъжат.

— Значи твърдите, че двама заместник-шерифи са дали фалшиви изявления?

— Готова съм да заявя под клетва, че те двамата, като сътрудници на организацията на семейство Волкови, убиха шерифи Тереза Нортън и Джон Бароу.

— Госпожице Фич…

— Оставете ме да довърша. Уилям Косгроув и Стивън Кийгън, по нареждане на братва на семейство Волкови, са възнамерявали да ме убият и да ми попречат да свидетелствам срещу Яков Короткий и останалите. Те са организирали експлозията, за да си осигурят прикритие. Готова съм да заявя под клетва, че Волкови продължават да плащат и на двамата. Джон Бароу издъхна в ръцете ми, докато се опитваше да ме защити. Той даде живота си, за да живея аз. Спаси живота ми, като настоя да бягам. Ако не го беше направил, щях да умра в онази къща.

Тя стана, отиде до отворения куфар на леглото и извади запечатан плик.

— Това са жилетката и потничето, които Тери ми подари онази вечер за рождения ден. Качих се на горния етаж, за да се преоблека, преди Косгроув и Кийгън да пристигнат. Бях облечена с тях, докато държах Джон, от чиито многобройни огнестрелни рани течеше кръв. Това е неговата кръв — кръвта на Джон.

Гласът й пресекна, и тя не можа да продължи веднага.

Подаде плика на Гарисън.

— Джон и Тери заслужават справедливост. Семействата им заслужават да научат истината. Отне ми много време, докато събера кураж да кажа истината.

— Няма конкретно доказателство за стрелеца от онзи ден — но отново ще кажа, че има доказателства, които потвърждават, че едно младо момиче, изнервено до краен предел, е убило онези, които са я защитавали в опит да избяга от положението.

Абигейл седна отново и скръсти ръце в скута си.

— Вие не вярвате на подобни твърдения. Едва ли бих могла да нападна и убия двама опитни шерифи, да раня трети и да взривя къщата, а след това да избягам. Възможно е, но логиката се губи.

— Джон Бароу те е научил как да боравиш с огнестрелно оръжие — отбеляза Гарисън.

— Да, и то много добре — за краткото време, с което разполагахме. Също така поисках — и получих — пет хиляди долара в брой от попечителския си фонд — добави тя, преди Гарисън да каже и дума. — Исках да имам сигурност и да се чувствам независима. Знам, че експлозията е съсипала част от доказателствата, но със сигурност сте могли да реконструирате случилото се. Би трябвало да знаете, че Тери е загинала в кухнята, а Джон — на втория етаж. Освен това би трябвало да знаете от техните доклади, както и от докладите и изявленията на представителката на „Закрила на детето“, която бе изпратена, че не съм проявила никакви признаци за стрес.

Тя замълча за миг, преди да продължи.

— Ако сте проучили миналото ми и знаете нещо за живота ми у дома до онзи момент, би трябвало да сте наясно, че не съм била стресирана, а по-доволна от когато и да било в живота си.

— Ако Косгроув и Кийгън са отговорни за смъртта на шерифи Нортън и Бароу, те ще отговарят за стореното. Вашите свидетелски показания за убийствата на Алекси Гуревич и Джули Мастърс, както и за смъртта на шерифи Нортън и Бароус, са особено важни за разследването. Налага се да ви включим в програмата за защита на свидетели и да ви прехвърлим в Чикаго.

— Няма начин.

— Госпожице Фич, вие сте важен свидетел и заподозрян.

— Като заподозрян, всяка казана от мен дума може да бъде поставена под съмнение. Всички го знаем. Ако ме включите в програмата за защита, все едно се опитвате да ме убиете. Те ще се доберат до мен и ще прегазят всеки, който застане на пътя им.

— Елизабет. Лиз — рече Гарисън и се приведе напред. — Довери ми се с ключовата информация, която ще доведе до арести и присъди. Довери ми се и сега. Лично аз ще поема защитата ти.

— Не желая да бъда отговорна за смъртта ви и за мъката на родителите ви. Обещавам ви, че ако живея достатъчно дълго, ще избягам отново, но няма да свидетелствам. Умея да се крия, а вие никога няма да получите свидетелските ми показания.

— Повярвай, че няма да позволим нищо да ти се случи.

— Не мога да повярвам. На кой друг ще поверите живота ми? Какво ще кажете за агент Пикто?

Гарисън се облегна.

— Какво знаете за него?

— Специален агент Антъни Пикто, на трийсет и осем години, назначен в бюрото в Чикаго. Разведен, без деца. Неговата слабост са жените. Най-голямо удоволствие му доставят, когато се дърпат. Той е подавал информация за разследванията, а в замяна е получавал достъп до жените, които семейство Волкови водят в Щатите от Русия, а после ги принуждават да проституират. И на него му плащат — но не това е най-важното. Той търси кой е контактът на информатора във ФБР и се е доближил до вас, агент Гарисън. Ако научи кой получава данните, довели до арестите, ще ви отвлекат. Ще ви разпитват, ще ви измъчват, ще ви изнасилят. Ще заплашат с мъчения и смърт всички, които обичате — може би дори ще изберат един като пример, за да покажат колко са сериозни. Когато вече нямат нужда от вас, ще ви убият. Агент Пикто докладва на вас, господин заместник-директор.

— Точно така — потвърди Кабът. — На мен докладва. Отправяте много сериозни обвинения за добър агент.

— Не става въпрос за обвинения, а за факти. Това е само една от причините да не оставя живота си в ръцете ви. Ще ви помогна да отстраните тези хора и да сринете организацията на семейство Волкови, но няма да ви кажа къде съм намерила убежище. Ако не знаете, няма как да издадете информацията, ако сте подложени на натиск. — Тя бръкна в джоба си и извади от там флаш памет. — Проверете информацията, която току-що ви подхвърлих за Пикто, а след това се запитайте дали бихте поверили моя живот, живота на свой агент и на други хора, които работят за вас, на шерифската служба на този човек.

Сами никога нямаше да ме намерите, и въпреки това се свързах с вас. Ще ви дам абсолютно всичко, от което имате нужда — в замяна искам единствено да ме оставите да живея. Оставете Елизабет Фич да живее, за да може да възтържествува справедливостта за Джули, Тери и Джон. А когато тя приключи, оставете я да умре.

— Не мога да ви обещая, че ще стане по вашия начин. Трябва да докладвам.

Нетърпението й започна да взема връх.

— Мислите ли, че щях да дойда при вас, ако не знаех, че можете да вземете нужното решение? Имате правомощия, имате улики и можете да действате. По моя начин дейността на семейство Волкови ще бъде ликвидирана в Чикаго, Ню Йорк, Ню Джърси, Маями. Ще изкорените агентите и останалите служители на реда, които са работили за тях, като ги набележите, или те ще се издадат сами, от страх.

Тъй като не можеше повече да се преструва, че е спокойна, Абигейл скочи.

— Бях на шестнайсет и преценката ми не беше блестяща. Бях безразсъдна. Една-единствена вечер наруших правилата, но не заслужавам да умра заради това, — не го заслужаваше и Джули. Ако ме арестувате, това ще излезе в пресата. Ще се заговори за младото момиче, прекарало дванайсет години в изгнание, което се е разкрило и е предложило помощ с риск за живота си.

— Това заплаха ли е?

— Разбира се, че е заплаха! Началниците ви никак няма да ви се зарадват, че сте станали причина за негативните отзиви в пресата — особено по време, когато се опитват да унищожат братва на Волкови, а доверени агенти на ФБР като Антъни Пикто участват в заговора. Може би трябва да си представите как ще обясните всичко това пред началниците си — тогава ще имате стимул.

— Спрете записа, агент Гарисън.

— Добре, господине.

— Трябва да се обадя по телефона.

След тези думи той излезе от стаята.

Абигейл седна отново и отпусна ръце в скута си.

— Да поръчам ли още кафе?

— Не, благодаря. Аз не искам. Играеш твърдо, Лиз.

— Защото съм заложила живота си.

— Пикто, значи. Сигурна ли си?

— В противен случай не бих подхвърлила ничие име, не бих стъпкала репутацията и кариерата на човека.

— Добре. Той задаваше въпроси — нищо тревожно, нищо неестествено, но разпитваше и за последните две нападения над Волкови. Сега, като се замисля, започвам да се съмнявам. А му имах доверие — призна Гарисън.

— Сигурно.

— Искам да знаеш, че ако е наредил да те задържат, Кабът ще те обгради с хора. Ако това се случи, аз лично ще те пазя.

— Ако той ме задържи, ще избягам, независимо от охраната. Ще открия начин. След това вече няма да ме видите, нито да ме чуете.

— Вярвам ти — прошепна Гарисън.

— Аз съм изключително разумен и разбран човек.

Кабът се върна чак след двайсет минути. Седна и заяви:

— Можем да стигнем до компромис.

— Така ли?

— Елитен екип от двама души, известни единствено на мен, ще ви пази на място, известно единствено на мен.

— И когато разберат, че е така — че знаете къде съм, ще отвлекат съпругата ви или едно от децата ви, а след това ще ви изпратят или ръка, или ухо. Тогава кого ще изберете да спасите?

Кабът сви юмруци.

— Имате много ниско мнение за системата ни за безопасност.

— Имам адреса ви, знам къде учат децата ви, къде работи съпругата ви и къде предпочита да пазарува. Мислите ли, че те няма да се доберат до същата информация и няма да използват всякакви средства, след като организацията им е застрашена? Ще ви сътруднича. Ще разговарям с прокурорите и ще свидетелствам в съда, но никога вече няма да вляза в обезопасена квартира, нито пък в програмата за защита на свидетелите. Това са условията ми — смятам, че цената е много ниска за онова, което предлагам.

— Какво ще стане, ако настояваме? Отново ли ще избягате?

Тя протегна ръка и вдигна плика, в който беше окървавената жилетка.

— Жилетката на Тери, кръвта на Джон. Пазя ги цели дванайсет години. Носех ги навсякъде със себе си. Трябва да се освободя от тях, както и от болката и мъката — поне отчасти. Това няма да стане, преди да направя необходимото за Джули, Джон и Тери. С вас ще поддържаме ежедневна компютърна връзка. Когато бъде съобщено, че съм открита, ще свидетелствам, а те ще направят всичко по силите си, за да научат къде съм и кой ме защитава. Но няма да открият нищо, защото няма да има какво.

Когато вляза в съдебната зала, с тях е свършено. Всичко приключва, за всички. Това е сделката.

Когато най-сетне си тръгнаха, тя се отпусна на леглото.

— Интересно, дали ще спази дадената дума? — Тя затвори очи и си представи Брукс при себе си, вместо в стаята наблизо, откъдето можеше единствено да наблюдава. — Дали? Много съм уморена и се радвам, че си тук. До мен — рече тя, и притисна ръка към сърцето си.

Брукс я наблюдаваше как се унася и се замисли, че ако Кабът не спази дадената дума, цената щеше да е твърде висока. А той щеше да я плати.

Остана да я наблюдава, докато спи.