Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хатауей (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Seduce Me At Sunrise, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 134 гласа)

Информация

Сканиране
in82qh (2014)
Корекция
asayva (2014)
Форматиране
in82qh (2015)

Издание:

Лайза Клейпас. Любов на разсъмване

ИК „Ергон“, София, 2012

Американска. Първо издание

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-954-9625-85-1

История

  1. — Добавяне

Осемнадесета глава

Кев не възнамеряваше да отговори, докато не се погрижи за нея. Стана от леглото и отиде в малката кухня, обзаведена с готварска печка с месингов резервоар за вода и тръби, които минаваха през огнището, осигурявайки по този начин гореща вода. Като напълни една кана, той я отнесе в спалнята, заедно с чиста кърпа.

Спря при вида на лежащата на една страна Уин, нежните й извивки, покрити от белите чаршафи, разпиляната по раменете й коса в реки от злато. И най-хубавото от всичко — заситената мекота на лицето й и подутите й розови устни, които бе целувал без умора. Това бе образ от най-съкровените му сънища, да я види в леглото по този начин. Чакаща го.

Той навлажни кърпата с гореща вода и погледна отново чаршафите, омагьосан от нейната красота. Щеше да я иска без значение девствена или не… но все пак бе доволен, че е първият й любовник. Никой, освен него нямаше да я докосва, да й доставя удоволствие, да я вижда… освен…

— Уин — каза той и се намръщи, когато се зае да я мие, притискайки вдигащата пара кърпа между бедрата й. — В клиниката оставала ли си някога с нещо по-малко от костюма за упражнения? Искам да кажа, д-р Хароу виждал ли те е някога така?

Лицето й беше спокойно, но в ясните й сини очи припламна веселост.

— Питаш дали Джулиан ме е виждал някога гола в качеството си на лекар?

Кев ревнуваше, и двамата го знаеха, но той не успя да се сдържи и се намръщи:

— Да.

— Не, не ме е виждал — сви строго устни тя. — Интересуваше го респираторната ми система, която, както сам знаеш, се намира на съвсем различно място от репродуктивните органи.

— Интересувал се е повече от белите ти дробове — мрачно каза Кев.

Тя се усмихна.

— Ако се опитваш да ме отклониш от въпроса, който ти зададох по-рано, няма да стане. Какво ти се случи миналата нощ, Кев?

Той изплакна окървавената кърпа, изцеди я и сложи нов топъл компрес между бедрата й.

— Бях в общинския обор.

Очите й се разшириха.

— В затвора? Там ли е отишъл Лео? Да те освободи?

— Да.

— Защо, по дяволите, те заключиха зад решетките?

— Сбих се в кръчмата.

Тя изцъка няколко пъти с език.

— Това не си ти.

Твърдението беше натоварено с такава неволна ирония, че Кев едва не прихна. Всъщност, изпухтя няколко пъти, но беше толкова развеселен, че не можеше да говори. Изражението му сигурно беше странно, защото Уин го изгледа напрегнато и седна. Тя махна компреса и го сложи настрана, после издърпа чаршафа нагоре върху гърдите си. Прокара лека, грациозна ръка по голото му рамо, докосването беше облекчаващо. И продължи нататък, по гърдите, шията, корема и всеки допир на ръката й сякаш разрушаваше все повече неговия самоконтрол.

— Преди да вляза в семейството ви — каза той с дрезгав глас, — това беше единствената причина да съществувам. Да се бия. Да наранявам хора. Аз бях… чудовище. — Поглеждайки в очите на Уин, той не видя нищо, освен тревога.

— Кажи ми — прошепна тя.

Той поклати глава. По гърба му премина тръпка. Тя бавно издърпа главата му надолу към рамото си, така че лицето му остана полускрито.

— Кажи ми — настоя тя отново.

Кев беше изгубен, неспособен да й откаже каквото и да било. И знаеше, че онова, което ще й признае, ще я отврати и възмути, но се хвана, че вече го прави.

Той го разкри безжалостно, опитвайки се да я накара да разбере какъв покварен тип е бил и все още е. Разказа й за момчетата, които беше бил, докато се превърнат на пихтия, за онова, за което той се боеше, че по-късно може да е умряло, макар така и да не разбра. Разказа й как е живял като животно, хранейки се с боклуци, крадейки, и за яростта, която го ядеше отвътре непрестанно. Разкри й жестокостите и униженията, които е трябвало да понесе гордостта му, за да остане жив.

Беше таил изповедите в себе си отдавна, но сега те се разпиляха като боклук. И той бе ужасен, осъзнавайки, че е изгубил целия си контрол, че всеки път, когато е трябвало да спре, е било нужно само нежно докосване и тих шепот от страна на Уин, за да продължи да бръщолеви като престъпник пред опрощаващ свещеник.

— Как можах да те докосвам с тези ръце? — попита той, дъхът му беше неравен. — Как можа да ми позволиш? Господи, ако знаеше всички неща, които съм направил…

— Харесвам ръцете ти — измърка тя.

— Не съм достатъчно добър за теб. Но никой не е. И повечето мъже, добри или лоши, имат граници в онова, което правят, дори ако е за някого, когото обичат. Аз нямам. Няма господ, няма морален кодекс, няма вяра в нищо. Освен в теб. Ти си моята религия. Ще направя всичко, което поискаш. Ще се бия, ще крада, ще убивам заради теб. Бих…

— Ш-ш-т. Замълчи. Мили боже. — Тя прозвуча задъхано. — Не е нужно да нарушаваш всички божи заповеди, Кев.

— Ти не разбираш — каза той, дръпвайки се, за да я погледне. — Ако вярваш на това, което ти казах…

— Наистина разбирам. — Лицето й беше като на ангел, нежно и състрадателно. — И вярвам на онова, което каза, но не съм съгласна с изводите, които ти изглежда си си правил. — Ръцете й се вдигнаха, обхващайки с обич изпитите му страни. — Ти си добър човек, любещ. Ромският барон се е опитал да убие всичко това в теб, но не е могъл. Заради силата ти. Заради сърцето ти.

Тя се отпусна назад върху леглото и го притегли към себе си.

— Успокой се, Кев — прошепна тя. — Чичо ти е бил зъл човек, но онова, което е направил, е погребано с него. Да оставим мъртвите да погребат своите мъртъвци… Знаеш ли какво означава това?

Той поклати глава.

— Да оставим миналото след себе си и да гледаме само напред. Само тогава бихме могли да намерим нов път. Нов живот. Така казват християните, но мисля, че се отнася и за циганите.

Да, отнасяше се много повече, отколкото Уин може би осъзнаваше. Циганите бяха определено суеверни по отношение на смъртта и мъртвите, унищожавайки цялата собственост на отишлите си от този свят, споменавайки имената на починалите колкото е възможно по-рядко. Това бе както заради мъртвите, така и заради живите, за да не се връщат покойниците като призраци и духове в реалния свят. Да оставим мъртвите да погребат своите мъртъвци… само че той не беше сигурен, че може.

— Трудно е да ги пусна — каза той глухо. — Трудно е да забравя.

— Да. — Ръцете й се сключиха около него. — Но ние ще изпълним цялото ти съзнание с много по-хубави неща, за които да мислиш.

Кев помълча известно време, притиснал ухо до сърцето на Уин, заслушан във всеки негов удар и в диханието й.

— Още от първия път, когато те видях, знаех какво ще означаваш за мен — прошепна най-накрая тя. — Диво, сърдито момче — такъв беше. Обикнах те изведнъж. Ти почувства същото, нали?

Той кимна леко, наслаждавайки й се. Кожата й ухаеше сладко като стафиди, с възбуждащ намек за мускус.

— Искам да те опитомя — каза тя. — Не напълно. Само дотолкова, че да мога да съм близо до теб. — Тя прокара пръсти през косата му. — Жесток мъж. Защо тръгна да ме отвличаш, след като знаеше, че ще дойда доброволно?

— Струваше ми се важно. — Гласът му прозвуча глухо.

Тя се засмя и го погали по главата и той едва не замърка от удоволствие.

— Хубаво. А сега дали не трябва да се връщаме?

— Искаш ли?

Уин поклати глава.

— Въпреки че… Не бих имала нищо против да хапна.

— Донесох храна в къщата, преди да дойда за теб.

Тя се засмя:

— Ах, какъв разбойник си ти! Тогава можем да останем целия ден, нали?

— Да.

Уин се протегна с наслада.

— Няма ли да дойде някой да ни потърси?

— Съмнявам се. — Кев издърпа чаршафите надолу и се сгуши в сочната падина между гърдите й. — Ще убия първия, който прекрачи прага.

В гърлото й се надигна тих смях.

— Какво има? — попита той, без да мърда.

— О, току-що си мислех за всичките тези години, които прекарах, опитвайки се да стана от леглото, за да съм с теб. А когато се прибрах вкъщи, единственото, което исках, беше да се върна в леглото. С теб.

* * *

Закусиха силен чай и сирене, разтопено върху дебели препечени филийки, намазани с масло. Увита в ризата на Мерипен, Уин седеше на нисък стол в кухнята. Изпитваше удоволствие да наблюдава играещите мускули на гърба му, докато той наливаше врящата вода в преносимата вана. Усмихвайки се, тя сложи последния залък хляб в устата си.

— Отвлечена и похитена. Как да не ти дойде апетит.

— И на похитителя също.

Тази малка селска къщурка сякаш имаше някаква почти магична аура. Уин имаше чувството, че е на някакво омагьосано място. Страхуваше се да не би да сънува и когато се събуди, да се окаже сама в целомъдреното си легло. Но присъствието на Мерипен беше прекалено силно и реално, за да е сън. А леките болки и потръпване в тялото й доказваха, че е била взета. Обладана.

— Сега вече всички знаят — каза Уин разсеяно, мислейки за обитателите на имението Рамзи. — Бедният Джулиан. Сигурно е бесен.

— А може би е с разбито сърце? — Мерипен остави каната с вода отстрани и се приближи към нея само по панталони.

Уин се намръщи замислено.

— Мисля, че ще бъде разочарован. И съм сигурна, че се тревожи за мен. Но не, сърцето му няма да бъде разбито. — Тя се притисна към Мерипен, когато той я погали по косата, и бузата й докосна стегнатия му гладък корем. — Той никога не ме е искал по начина, по който ме искаш ти.

— Мъж, който не те е пожелавал така, трябва да е евнух. — Тя усети, че дъхът му спря, когато го целуна във вдлъбнатината на пъпа. — Каза ли му какво ти е казал онзи лондонски доктор? Че си достатъчно здрава да износиш дете?

Уин кимна.

— Какво каза Хароу?

— Джулиан ми каза, че мога да посетя легион доктори и да получа цял куп различни мнения, които да подкрепят заключенията, които искам. Но според него трябва да остана бездетна.

Мерипен я вдигна до изправено положение и погледна надолу към нея с непроницаемо изражение.

— Не искам да те подлагам на риск. Но не вярвам на Хароу и мнението му.

— Защото виждаш в него съперник?

— До известна степен — призна той. — Но става дума за инстинкт. Има нещо… което му липсва. Има нещо фалшиво.

— Може би се дължи на факта, че е доктор — предположи Уин, потрепервайки, когато Мерипен измъкна ризата си от нея. — Мъжете с неговата професия често изглеждат резервирани. Дори надменни. Но то е необходимо, защото…

— Не е това. — Мерипен я заведе до ваната и й помогна да седне в нея. Уин ахна не само заради горещата вода, но и от това, че застава гола пред него. Седящата вана изискваше човек да възседне коритото и да се отпусне във водата с раздалечени крака, което беше изключително приятно насаме, но по-скоро унизително в присъствието на някого другиго. Притесни се още повече, когато Мерипен клекна отстрани и започна да я мие. Но начина, по който го правеше, не беше похотлив, а внимателен, и тя се отдаде на грижите на тези силни, успокояващи ръце.

— Още подозираш, че Джулиан е навредил на първата си съпруга, знам — промърмори тя. — Но той е лечител. Никога не би навредил някому, още по-малко пък на собствената си жена. — Тя млъкна, когато прочете изражението на Мерипен. — Не ми вярваш. Продължаваш да мислиш най-лошото за него.

— Мисля, че този човек има чувството, че разполага с правото да си играе с живота и смъртта. Като боговете в онези истории от митологията, които ти и сестрите ти толкова харесвахте.

— Не познаваш толкова добре Джулиан, колкото мен.

Мерипен не отговори, просто продължи да я мие.

Тя гледаше тъмното му лице през булото от пара, толкова красиво и непреклонно, като на древен воин от Вавилон.

— Ни би трябвало дори да си правя труда да го защитавам — произнесе тя печално. — Никога няма да започнеш да мислиш добре за него, нали?

— Така е — призна си той.

— А ако смяташе, че Джулиан е по-добър човек? — попита тя. — Щеше ли да му позволиш да се ожени за мен?

Видя как мускулите на врата му се стягат, преди да й отговори.

— Не. — В отговора му се усещаше нотка на самозабрава. — По този въпрос съм прекалено егоистичен. Никога не бих позволил това да се случи. А ако се стигнеше до там, щях да те отвлека в деня на сватбата ти.

Уин искаше да му каже, че не желае той да бъде благороден. Беше щастлива и развълнувана — да бъде обичана точно по този начин, с такава страст, която не оставяше пространство за нищо друго. Но преди да е успяла да изрече и дума, Мерипен сложи още сапун и ръката му се плъзна по болезненото място между бедрата й.

Докосна я с любов. И собственически. Очите й бяха полузатворени. Пръстите му проникнаха в нея и той пъхна свободната си ръка зад гърба й, тя се наведе леко и се сгуши към коравите му гърди. Дори това леко нахлуване предизвикваше болка. Плътта й беше все още прекалено чувствителна. Но горещата вода я успокои, а Мерипен беше толкова нежен, че бедрата й се отпуснаха, поддържани от плаващата топлина.

Тя вдъхна утринния въздух, светещ от пара, изпълнен с ухание на сапун, дърво и горещ бакър. И опияняващия аромат на нейния любовник. Докосна с устни рамото му и вкуси богатия мирис на солена кожа.

Топлите му галещи пръсти се движеха в нея като лениво полюляващи се речни тръстики… и върховете им бързо откриха местенцата, където най-много ги искаше. Той си играеше с нея, изучаваше меките и чувствителни гънки. Тя сляпо се протегна надолу, за да улови силната му китка, усещайки движенията на мускули и сухожилия. Той пъхна двата пръста в нея, а палецът му я галеше отгоре в нежни кръгове.

Водата във ваната се разплиска, когато тялото й започна да се издига ритмично нагоре, извивайки се в ръката му. Тя усети, че той пъха и трети пръст в нея и се стегна, ахвайки от възмущение — това бе прекалено много, не би могла — но той й прошепна, че тя може, че трябва и внимателно я разтегна, заглушавайки стоновете й с устните си.

Уин се почувства изгубена, отворена за чувствителността на пръстите му, които играеха в нея. Почувства се жадна и дива, като се полюляваше, за да улови повече от унищожителната наслада. Заби малките си ръце в голата му кожа и той простена от удоволствие. Устните й изпуснаха кратък вик при първия шок на освобождение. Тя се опита да го заглуши, но от гърдите й се изтръгна втори, после още един и водата във ваната се накъдри, когато потръпна, накрая тя се изтощи и се задъха.

Мерипен я подпря на облегалката на ваната и я остави за няколко минути във вдигащата пара вода, прекалено задоволена, за да го попита къде отива. Върна се с една хавлия и я вдигна от ваната. Тя стоеше бездейна пред него, позволи му да я избърше, сякаш беше дете. Когато се наклони към него, видя, че е оставила малки червени белези по кожата му. Би трябвало да му се извини, но единственото, което искаше, беше да го направи отново. Да му се наслаждава. Не можеше да се начуди — това сякаш не беше тя.

Мерипен я отнесе обратно в спалнята и я положи върху оправеното легло. Тя се пъхна под кувертюрата и го изчака, задремвайки, докато той отиде да се измие и да изпразни ваната. Беше пропита от чувства, каквито не беше изпитвала от години… онзи вид пламенна радост, която изпитваше като дете, събуждайки се в Коледната сутрин. Остана да лежи тихо в леглото, наслаждаваше се на мисълта за всичките хубави неща, които скоро щяха да се случат, и сърцето й потръпна от светло предчувствие.

Тя леко отвори очи, когато го усети най-после да се отпуска върху леглото. Матракът се огъна под тежестта му, тялото му бе стряскащо топло на фона на нейната хладност. Сгушена в извивката на ръката и рамото му, тя въздъхна дълбоко. Ръката му я потупа нежно по гърба.

— Ще имаме ли и ние такава къщурка някой ден? — промърмори тя.

Мерипен не би бил Мерипен, ако нямаше вече план.

— Ще живеем в имението Рамзи една година, а може би и две, докато завърши реставрацията и Лео си стъпи на краката. После ще намеря подходящ имот за ферма и ще построя къща за нас. Малко по-голяма от тази, предполагам. — Ръката му се плъзна към дупето й, разтърквайки го в бавни кръгове. — Животът ни може да не е разточителен, но ще е удобен. Ще имаш готвачка и слуга, както и шофьор. Ще живеем близо до семейството ти, така че да можеш да ги виждаш винаги, когато поискаш.

— Звучи приятно — опита се да каже Уин, до такава степен изпълнена с щастие, че едва дишаше. — Ще бъде върховно. — Тя не се съмняваше в способността му да се грижи за нея, нито в това, че може да го направи щастлив. Двамата щяха да създадат един добър живот заедно, макар да беше сигурна, че нямаше да е обикновен.

Тонът му беше трезв.

— Ако се омъжиш за мен, никога няма да бъдеш жена с положение.

— Няма по-добро положение за мен от това да съм твоя съпруга.

Едната му ръка погали скулата й и тя се сви още по-плътно в него.

— Винаги съм искал за теб повече от това.

— Лъжец! — прошепна. — Винаги си ме искал за себе си.

Гърдите му се разтърсиха от смях.

— Да — призна той.

Останаха известно време мълчаливи, наслаждавайки се на усещането да лежат заедно в стаята на разсъмване. Те бяха близки по толкова много начини преди това… Познаваха се един друг толкова добре… и все пак никак. Физическата близост бе създала ново измерение в чувствата на Уин, сякаш бе поела в себе си не само тялото му, но и част от неговата душа. Запита се как ли хората могат да се обвързват по този начин без любов, колко ли празно и безсмислено трябва да е.

Босият й крак се плъзна по повърхността на неговия, пръстите й опипаха добре оформените мускули.

— Мислил ли си за мен, когато си бил с тях? — попита тя неуверено.

— С кого?

— С жените, с които си спал.

Тя разбра от начина, по който Мерипен се напрегна, че въпросът не му хареса. Отговорът му беше бавен и прикрито груб.

— Не. Не съм мислил за нищо, когато съм бил с тях.

Уин прокара ръка през гладките му гърди, намирайки малкото кафяво зърно. Като вдигна вежди, тя каза искрено:

— Когато си представя да го правиш с някоя друга, едва издържам.

Ръката му покри нейната.

— Те не са означавали нищо за мен. Беше винаги сделка. Нещо, което трябва да се свърши колкото може по-бързо.

— Така е дори още по-лошо. Да използваш жена по този начин, без чувства…

— Те винаги са били компенсирани подобаващо — каза той сардонично. — И винаги са го искали.

— Трябваше да си намериш някоя, която да се грижи за теб, и за която ти да се грижиш. Така щеше да е безкрайно по-добре, отколкото да сключваш любовни сделки.

— Не можех.

— Не можеше какво?

— Да се грижа за друга. Ти заемаше прекалено голямо място в сърцето ми.

Уин се запита какво ли говори това за нейния ужасен егоизъм, щом такъв отговор я трогна и й направи удоволствие.

— След като ти замина — каза Мерипен, — имах чувството, че ще полудея. Не знаех къде да отида и какво да правя. Не исках да съм с никого. Исках ти да се оправиш — живота си бих дал за това. Но в същото време те мразех, че замина. Мразех всичко. Собственото си сърце — че бие. Имах само една причина да живея и тя беше да те видя отново.

Уин беше разтърсена от строгата простота на неговото обяснение. Този човек напомняше природна стихия, помисли си тя. Човек не можеше да го покори, както не може да се укроти гръмотевична буря.

— Помогнаха ли ти жените? — попита меко тя. — Успокояваше ли се, когато легнеш с тях?

Той поклати глава.

— Ставаше още по-лошо. Защото те не бяха ти.

Уин се притисна още по-силно към него, косата й падаше на блестящи светли вълни по гърдите му, гърлото и ръцете. Очите му бяха черни като узрели трънки.

— Искам да сме си верни един на друг — каза тя с нисък глас. — Отсега нататък.

Настъпи кратка тишина, колебание, породено не от съмнение, а от съзнаване. Сякаш техните обети бяха чути и потвърдени от нечие невидимо присъствие.

Гърдите на Мерипен се повдигнаха и спаднаха, когато си пое дълбоко въздух.

— Ще ти бъда верен — каза той. — Завинаги.

— Аз също.

— Обещай ми, че никога повече няма да ме оставиш.

Уин вдигна ръката си от гърдите му и го целуна.

— Обещавам.

Тя беше изпълнена с желание, нетърпелива да запечата клетвите им, но не и той. Той искаше тя да си почине, тялото й да си отдъхне, и когато тя възрази, той я успокои с нежна целувка.

— Спи — прошепна й и тя се подчини, потъвайки в най-сладката, най-тъмна забрава, която познаваше.

* * *

Дневната светлина проникваше нетърпеливо през завесите на прозорците, превръщайки ги в ярки правоъгълници. Кев държеше Уин от часове. Изобщо не беше спал. Удоволствието да я гледа изместваше нуждата от почивка. Имаше време в живота му, когато я беше гледал така, особено когато беше болна. Но сега, когато му принадлежеше, бе съвсем различно.

Той винаги беше изпълван от болезнен копнеж да обича Уин и да знае, че никога нищо няма да излезе от това. И сега, докато я държеше, изпита нещо непознато, някаква приятна възбуда. Наведе се и я целуна, неспособен да устои, следвайки блестящата арка на веждите й и сочните устни. Устните му се преместиха върху порозовялата извивка на бузата й. Обичаше всяка част от нея. Сети се, че още не е целувал пространството между пръстите на краката й, пропуск, който трябваше да бъде поправен.

Уин спеше, прехвърлила единия си крак върху него, а другия мушнала между силните му бедра. От интимния й допир към хълбока му той се възбуди, плътта му оживя със силно пулсиране, което можеше да усети през чаршафите.

Тя се размърда и протегна крайниците си, полуотворила очи. Кев видя изненадата й, когато установи, че лежи в ръцете му по този начин, видя удовлетворението й, когато си спомни какво се е случило преди. Ръцете й се вдигнаха към него и започнаха да го изследват нежно. Той беше целият напрегнат, възбуден, неподвижен, остави я да го открие, както тя искаше.

Пръстите й претърсваха тялото му с невинно увлечение, което го привличаше безумно. Устните й докосваха стегнатата му кожа на гърдите. Стигайки до най-долното ребро, тя го захапа леко. Едната й ръка се стрелна по бедрото му и се отклони към слабините.

Той произнесе името й между накъсаното поемане на дъх, извивайки се към тези нейни измъчващи го пръсти. Но тя плесна ръката му и това го накара да се възбуди още повече.

Уин го обхвана и тежестта му запулсира в дланта й. Стисна го, леко разклати закръглеността, докато той не стисна зъби, безсилен да устои на докосването й, сякаш го изкормват и разсичат.

Като се изтегли нагоре, тя лекичко дръпна пениса му — съвсем леко. Кев би я помолил да го направи по-силно, ако беше в състояние да си поеме дъх. Но той можеше единствено да чака, отворил уста. Главата й се сведе над него, златната й коса го покри в проблясваща мрежа. Въпреки желанието си да не мърда, не можеше да спре нетърпеливото потръпване на члена си, щръкнал в цялата си дължина. За свой ужас усети, че тя се навежда и го целува. После продължи нагоре, докато той стенеше от удоволствие и невяра.

Красивата й уста върху него… той умираше, губеше разсъдъка си. Тя бе прекалено неопитна, за да знае какво да прави. Не го пое дълбоко, само близна връхчето, както той й беше направил преди. Но, мили боже, това бе напълно достатъчно засега. Кев изпусна един мъчителен стон, когато усети сладко, влажно подръпване и чу звук от смучене. Промърморвайки някаква смесица от цигански и английски, той хвана хълбоците й и ги придърпа нагоре. Зарови лице в нея, езикът му заработи лакомо, докато тя не се изви като хваната русалка.

Вкусвайки нейната възбуда, той пъхна езика се още по-навътре, отново и отново. Краката й се стегнаха, сякаш всеки момент щеше да свърши. Но той трябваше да е вътре в нея, когато това станеше, трябваше да усеща как се стяга и свива около него. Затова я пусна внимателно и сложи една възглавница под нея.

Тя простена и разтвори коленете си по-широко. Без да чака по-нататъшна покана, той се намести, членът му беше хлъзгав от влагата на устата й. Мушна ръка под нея и намери малката подута пъпка, която започна да масажира бавно, докато пъхна члена си в нея и пръстите му загалиха все по-бързо и по-бързо, а когато целият потъна в нея, тя стигна края с накъсан вик.

Кев също можеше да свърши, но трябваше да удължи удоволствието. Ако беше възможно, би искал да трае вечно. Прокара ръка по бледата, изящна извивка на гърба й и тя се изви от милувката, като произнесе с въздишка името му. Той легна върху нея, променяйки ъгъла между тях, без да изпуска златното хълмче. Тя потръпна още няколко пъти, а той се издигна над нея и влезе още по-навътре, по-силно, докато накрая притихна.

След малко се претърколи по гръб и се опита да успокои дишането си. Сърцето му биеше като чук в ушите и може би затова не успя да чуе веднага лекото почукване по вратата.

Уин обхвана лицето му и прошепна, ококорила очи:

— Има някой.