Лайза Клейпас
Любов на разсъмване (17)

Седемнадесета глава

Колкото до отвличането, то беше изпълнено умело. Човек и не би очаквал друго от Мерипен. Макар да предполагаше, че той ще я отнесе в стаята си, за нейна изненада той я изнесе навън, където конят му чакаше. Като я уви в палтото си, той я вдигна до гърдите си и конят препусна с тях. Не до къщичката на вратаря, а покрай гората, в нощната мъгла и плътната чернота, в която дневната светлина скоро щеше да проникне.

Уин се облегна на него, имаше му доверие, макар да беше разтърсена. Това беше Мерипен, но едновременно с това напълно непознат за нея. Онази страна, която беше крил толкова грижливо, сега най-после беше пусната на свобода.

Мерипен преведе коня умело през една горичка от дъбове и ясен. Пред погледа им се появи малка бяла къщичка, изглеждаща призрачна в мрака. Уин се запита на кого ли принадлежеше. Беше спретната и изглеждаше нова, от комина се виеше пушек. Вътре беше светло, гостоприемно, сякаш бе готова да приеме гости.

Като слезе от коня, Мерипен взе на ръце Уин и я понесе към стъпалата.

— Не мърдай — каза той. Тя остана послушна, докато той връзваше коня.

Мерипен сключи ръка около вързаните й отпред ръце и я въведе вътре. Уин го последва — очарована пленница. Стаята беше скромно обзаведена и миришеше на прясно дърво и боя. Не само че нямаше никой, но и изглеждаше така, сякаш никога никой не бе живял тук. Мерипен отнесе Уин в спалнята и я сложи върху леглото, покрито с кувертюра и бели чаршафи. Босите й крака увиснаха надолу към пода, когато тя седна с изправен гръб.

Мерипен стоеше пред нея, светлината от огнището осветяваше лицето му от едната страна. Погледът му бе закован в нея. Той бавно съблече палтото си и го хвърли на пода, без да го е грижа за изискания плат. Когато измъкна разкопчаната на гърдите си риза през главата, Уин се изненада от ширината на торса му — мускулите играеха под смуглата кожа. Гърдите му бяха гладки, кожата блестеше като сатен и пръстите на Уин потрепнаха от порив да я докосне. Тя усети, че се зачервява от очакване, лицето й порозовя.

Тъмните очи на Мерипен уловиха реакцията й. Тя почувства, че той разбира какво й се иска, от какво се нуждае, дори повече от самата нея. Чу го как събу ботите си, изрита ги настрана и се приближи още, докато я облъхна мириса на солена мъжественост. Той докосна поръбената с дантела якичка на нощницата й и пръстите му леко я опипаха. Ръката му се плъзна навътре и обхвана гърдата й. Лекото стисване изпрати през нея тръпка и усещането се концентрира във втвърденото зърно. Умираше от желание да я целуне там. Искаше го толкова отчаяно, че се завъртя, пръстите й се свиха, устните й се отвориха под плътната превръзка върху тях.

За нейно облекчение Мерипен се протегна зад гърба й и развърза превръзката.

Зачервена и трепереща, Уин успя да прошепне:

— Ти… не беше необходимо да използваш това. Щях да мълча.

Тонът на Мерипен беше дрезгав, но в дълбините на очите му просветваше езически пламък.

— Когато реша да правя нещо, го правя както трябва.

— Да. — Гърлото й се сви от желание, когато пръстите му се заровиха в косата й и докоснаха топлия й скалп. — Знам го.

Той залюля главата й в ръце, наведе се и я целуна нежно, с плам, проникна в устата й и когато тя отвърна, влезе по-навътре, изискващ още. Целувката продължи безкрайно, тя се опъна, малкото й нежно езиче се стрелкаше ненаситно и лакомо покрай зъбите му. Беше толкова погълната от усещането на вкуса му, че се замая от възбудата, която я прониза, когато осъзна, че лежи по гръб в леглото с него, а вързаните й ръце са вдигнати над главата й.

Устните му се плъзнаха по гърлото й, като я опитваха с бавни, влажни целувки.

— К-къде сме? — успя да попита тя, потръпвайки, когато устата му намери едно особено чувствително място.

— В къщата на пазача. — Той се спря на онова уязвимо местенце, докато тя се извиваше.

— Къде е той?

Гласът на Кев беше изпълнен със страст.

— Още не сме назначили такъв.

Уин потърка бузата и брадичката си в тежките къдрици на косата му, обхваната от блаженството да го усеща.

— Как така никога не съм виждала това място?

Той наклони глава.

— Навътре е в гората — прошепна, — далеч от шума. — После се заигра с гърдите й, като нежно стискаше връхчетата. — Един пазач на дивеч трябва да е на спокойствие и тишина, за да се грижи за птиците.

Уин изпитваше всичко, с изключение на спокойствие и тишина в себе си, нервите й бяха опънати, китките й бяха вързани с мека коприна. Тя нямаше търпение да го докосне, да го държи.

— Кев, развържи ми ръцете.

Той поклати глава. Бавно прокара ръка по нея отпред, която я накара да се извие нагоре в дъга.

— О, моля те — простена тя. — Кев…

— Ш-ш-шт — промърмори той. — Още не. — Устата му потърси лакомо нейната. — Искам те от толкова отдавна. Толкова силно те желая. — Зъбите му докоснаха долната й устна с възбуждаща нежност. — Едно докосване на ръцете ти и няма да изтрая и секунда.

— Но аз искам да те държа — настоя тя.

Изражението в очите му изпрати тръпки през нея.

— Преди да свършим, любов моя, ще ме държиш с всяка част от тялото си. — Той покри лявата й гърда с длан. Наведе се, целуна горещата й буза и прошепна: — Разбираш ли какво ще направя, Уин?

Тя си пое дъх на пресекулки.

— Така мисля. Амелия ми каза някои неща преди време. А и, разбира се, всеки е виждал овцете и биковете през пролетта.

Това предизвика усмивка у него.

— Ако това е образецът, няма да имаме никакви притеснения.

Тя го хвана с вързаните си ръце и се опита да достигне устата му. Той я целуна, притисна я надолу, вмъквайки едното си коляно внимателно между бедрата й. После все по-нататък и по-нататък, докато тя усети вътрешно налягане в онази част, която започна да я боли. Лекото ритмично триене я накара да се извие, нещо като гърчене, предизвикващо трепет прииждаше от всяко бавно мушкане. Замаяна, Уин се запита дали правейки това с мъж, когото познаваше толкова добре и от толкова отдавна, не беше нещо далеч по-неловко, отколкото да го прави с напълно непознат.

Нощта премина в ден, сребристото утро проникна в стаята, дърветата се разбудиха с цвърчене и шумолене на листа… дроздове, лястовици. Тя помисли за миг за всички в имението Рамзи… Скоро щяха да открият, че я няма. Прониза я тръпка, когато се запита дали ще я търсят. Ако се върнеше като девственица, всяко бъдеще с Мерипен щеше да бъде изложено на риск.

— Кев — прошепна тя възбудено, — може би трябва да побързаш.

— Защо? — попита той.

— Страхувам се, че някой може да ни попречи.

Той вдигна глава.

— Никой няма да ни попречи. Дори цяла армия да заобиколи къщата. Експлозии. Мълнии. Пак ще се случи.

— Все пак си мисля, че е по-добре да побързаш.

— Така ли? — Мерипен се усмихна по начин, който накара сърцето й да спре. Когато беше спокоен и щастлив, помисли си тя, той бе най-красивият мъж на света.

Той опитно покри устата й със своята, отвличайки вниманието й с дълбока, страстна целувка. В същото време вдигна предницата на нощницата й с ръце и я дръпна, разкъсвайки я, сякаш не беше здрав плат, а хартиена дантела. Уин ахна объркано, но не каза нищо. Мерипен се повдигна. Хващайки ръцете й, той ги вдигна над главата й още веднъж, откривайки тялото й напълно и карайки гърдите й да се вдигнат. Погледна розовите й зърна. От гърлото му се изтръгна глух звук, който я накара да потрепери. Той се наведе и засмука дясното зърно, после го облиза… толкова горещо… тя се дръпна като опарена. Когато той вдигна глава, зърното беше по-червено и стегнато, отколкото всеки друг път.

Очите му бяха замъглени от страст, докато целуваше другата й гърда. Езикът му накара мекото връхче да се втвърди, галейки го с нежни движения. Тя се изви нагоре, изпотена, дъхът й беше примесен с ниски стонове. Той взе зърното й между зъбите си, стисна го внимателно, после се дръпна. Уин простена, когато силните му ръце минаха по тялото й, спирайки се на невероятно чувствителни места.

Като стигна до бедрата й, той се опита да ги раздалечи, но тя ги държеше плътно прилепнали. Нетърпението й беше изчезнало с първата поява на влага там, нещо, което изобщо не беше очаквала, нито някой й бе казвал.

— Стори ми се, че каза да побързам? — прошепна Мерипен в ухото й. Устните му се движеха по зачервеното й лице.

— Развържи ми ръцете — помоли тя смутено. — Трябва да… ами, трябва да оправя.

— Да оправиш? — Хвърляйки й въпросителен поглед, Мерипен развърза дългата коприна около ръцете й. — Стаята ли имаш предвид?

— Не… себе си.

Между тъмните му вежди се образува бръчка на недоумение. Той погали стиснатите й бедра и тя инстинктивно ги стисна още повече. Схванал проблема, той се усмихна леко, обзет от безкрайна нежност.

— Това ли е, което те притеснява? — Той разтвори краката й и намери хлъзгавата влага с нежни пръсти. — Че си мокра тук?

Уин затвори очи и кимна, издавайки задавен звук.

— Не — продължи той, — всичко е наред, така трябва да бъде. Това ми помага да вляза в теб и… — Дишането му стана неравно. — О, Уин, толкова си хубава, позволи ми да те докосна, позволи ми да те имам…

Уин му позволи да разтвори още бедрата й. Опита се да стои, без да мърда, но хълбоците й потръпнаха, когато той погали мястото, което сега бе станало болезнено чувствително. Мерипен говореше нещо нежно, погълнат напълно от меката женска плът. Още влага, още горещина, докосванията му се плъзгаха около и над нея, нежно побутвайки я, докато накрая той пъхна единия си пръст вътре. Тя застина и ахна, а докосването мигновено спря.

— Нараних ли те?

Миглите й потрепнаха.

— Не — каза тя учудено. — Всъщност не усетих никаква болка. — Тя се напъна да погледне. — Има ли кръв? Може би трябва да…

— Не. Уин… — Върху лицето му се бе появило почти комично тревожно изражение. — Онова, което току-що направих няма да причини болка или кръв. — Кратка пауза. — Когато обаче направя това с пениса си, ще те заболи силно.

— О! — Тя го обмисля известно време. — Това ли с думата, която мъжете използват за най-интимната си част?

— Една от думите, които белите използват.

— А циганите как го наричат?

— Кори.

— Какво означава това?

— Шип.

Уин плъзна срамежлив поглед към голямата издутина под гащетата му.

— Доста е едър за шип. Бих допуснала, че ще използват по-подходяща дума. Но предполагам… — Тя си пое остро дъх, когато ръката му се спусна надолу. — Предполагам, че щом някой иска рози, трябва да… — пръстът му се пъхна в нея отново — трябва да понася от време на време и шипа.

— Много философско. — Той нежно погали стегнатата й вътрешност.

Пръстите на краката й се свиха в кувертюрата на леглото, когато усети болка в долната част на корема си.

— Кев, какво трябва да правя?

— Нищо. Само ми позволи да ти доставя удоволствие.

Цял живот бе жадувала за това, без да знае точно какво е то, тази бавна, удивителна кулминация с него, това сладко разтапяне. Това взаимно отдаване. Без съмнение той се контролираше, но и все пак я наблюдаваше учудено. Тя се усети преливаща от чувства, тялото й бе изпълнено с цвят и топлина.

Мерипен нямаше да й позволи да скрие от него никаква част от себе си… Той вземаше каквото поиска, обръщаше я и я повдигаше, търкаляше я насам и натам, винаги внимателно, но и със страстна настойчивост. Целуна я под мишниците, отстрани, целуна всяка гънка по нея, всеки сантиметър. Постепенно натрупаното удоволствие се оформи в нещо тъмно и диво и тя простена от болката на остра нужда.

Тласъците на сърцето й отекваха навсякъде, в гърдите и крайниците й, в стомаха, дори във връхчетата на пръстите. Беше толкова силна, тази необузданост, която бе възбудил. Тя го помоли за миг отдих.

— Още не — каза й той между накъсаното си дишане, тонът му беше суров и с триумфална нотка, която тя още не разбираше.

— Моля те, Кев…

— Толкова си близо, чувствам го. О, господи… — Той взе главата й в ръце, зацелува я ненаситно и произнесе срещу устните й: — Не искаш да спра. Позволи ми да ти покажа защо.

Тя издаде леко скимтене, когато той се плъзна надолу между бедрата й, наведе глава до подутото място, което беше измъчвал с пръстите си. Прилепи уста към него, облизвайки деликатната солена цепка, като я разтвори с палци. Тя се опита да се изправи, но се озова отново на възглавницата, когато той намери онова, което търсеше със силния си и влажен език.

Лежеше простряна под него като за езическо жертвоприношение, осветена от дневната светлина, която сега обливаше стаята. Мерипен я боготвореше с горещи, гладки близвания, опитвайки вкуса на плътта й. Като стенеше, тя сключи крака около главата му, и той започна да хапе и да ближе бледата вътрешна страна на едното й бедро, а после и на другото. Любуваше й се. И чакаше.

Уин заби пръсти отчаяно в косата му, изгубила свян, опитваше се да го върне обратно, тялото й се извиваше безмълвно… тук, моля те, още, още, още… и тя простена, когато устата му се впи в нея с бърз ритъм. Заля я удоволствие, изтръгна изненадан вик от нея и я остави вцепенена и парализирана в продължение на няколко мъчителни секунди. Всяко движение, всеки такт и пулс на вселената се съсредоточиха върху непреодолимата плъзгава топлина в онова съдбоносно място, след което всичко се освободи, чувствата и напрежението се пръснаха изящно и тя бе разтърсена от силно блаженство.

Уин се отпусна безпомощно, когато спазъмът премина. Беше изпълнена с нажежена умора, чувство на мир, прекалено могъщо, за да позволи движение. Мерипен се отдръпна от нея, за да се съблече напълно. Върна се гол и възбуден. Взе я с грубо мъжко желание и я възседна.

Тя вдигна ръце към него със сънливо мъркане. Гърбът му беше твърд и хлъзгав под пръстите й, мускулите потръпнаха нетърпеливо при докосването й. Главата му се сведе, обръснатите му страни стържеха нейните. Тя посрещна силата му с пълно отдаване, сгъна колене и нагласи хълбоците си, за да го поеме.

Отначало той натисна леко. Невинната плът устоя, стегната на опита за нахлуване. Той натисна по-силно и Уин сдържа дъх от парещата болка при насилственото влизане. Беше прекалено голям, прекалено твърд, влезе прекалено дълбоко. Тя се сви в отговор, а той се заби още по-навътре и я прикова към леглото, шепнейки й да не мърда, да чака, уверяваше я, че той няма да мърда, че всичко ще е наред. Двамата замръзнаха, дишайки тежко.

— Да спра ли? — прошепна дрезгаво Мерипен. Лицето му беше изопнато.

Дори в този миг на нужда мислеше за нея. Разбирайки какво му коства да попита, колко много я желае, Уин беше завладяна от любов.

— Дори не помисляй да спираш — прошепна тя в отговор. Спусна ръка надолу към крайниците му и го погали срамежливо, за да го окуражи. Той простена и се размърда, цялото му тяло трепереше, когато натисна вътре в нея.

Макар всяко негово забиване да причиняваше остра, пареща болка в точката, в която се бяха съединили, Уин се опита да го поеме още по-навътре. Чувството да го има в себе си беше отвъд всяка болка или наслада. То беше необходимо.

Мерипен я погледна, очите му блестяха върху зачервеното лице. Гледаше свирепо и ненаситно, и дори леко дезориентирано, сякаш изпитваше нещо извън възможностите на обикновен мъж. Едва сега Уин осъзна необятността на неговата страст към нея, годините, в които тя се бе трупала въпреки техните опити да я заглушат. Колко яростно се бе борил срещу тяхната съдба по причини, които тя все още не разбираше. Но сега той владееше тялото й с благоговение и интензивност, която засенчваше всички други чувства.

А освен това я обичаше като жена, не като някакво безплътно създание. Чувствата му към нея бяха пълнокръвни, силни, първични. Точно както тя беше искала.

Тя го поемаше и поемаше, обгръщайки го със стройните си крака, заровила лице в шията и раменете му.

Обичаше звуците, които той издаваше, накъсаното му дишане. И силата му, която усещаше около себе си и вътре в себе си. Нежно го погали по гърба и го целуна по врата. Той сякаш се наелектризира от нейното внимание, движенията му се ускориха, леко притвори очи. И тогава натисна силно навътре и задържа, разтърси се целият, сякаш умира.

— Уин… — простена, заравяйки лице в нея. — Уин. — Единствените думи, съдържащи вярата и страстта на хиляди молещи се.

Минаха минути, преди някой от тях да заговори. Стояха прегърнати, съединени и потни, нежелаещи да се откъснат.

Уин се усмихна, когато усети устните на Мерипен да се движат по лицето й. Когато стигна до брадичката й, леко я пощипна.

— Не на пиедестал — промърмори той.

— Хм-м-м…? — раздвижи се тя и вдигна ръка към избръснатата му буза. — Какво искаш да кажеш?

— Ти каза, че съм те слагал на пиедестал… помниш ли?

— Да.

— Не беше така. Винаги съм те носил в сърцето си. Винаги. Мислех, че това трябва да е достатъчно.

Уин го целуна нежно.

— Какво стана, Кев? Защо промени мнението си?