Джон Лескроарт
Безкрайни тайни (39)

39.

„Градът говори“

от Джефри Елиът

 

Градските чиновници все още се опитват да разкрият как процедурите за сигурността в Съдебната палата са функционирали толкова несъобразно правилата, че позволиха серия от събития да доведат до смъртта на четирима души — двама служители на съдебната охрана, надзорника на Сан Франциско Харлан Фиск и раняването на друг човек.

Репортерът, пишещ тази статия, присъстваше на развоя на събитията и може да разкаже, че още преди започването на сутрешното заседание на Съда, осезаемото напрежение властваше в Отделение 25 — съдебната зала на съдия Мариан Браун — сцената на процеса срещу обвинената в извършването на убийства Мая Таунсхенд.

Катрин Уест, леля на госпожа Таунсхенд, и Харлан Фиск, неин брат, присъстваха в очевидна подкрепа на обвиняемата, със съпровождащото ги присъствие на медиите. Слуховете за готвена изненада от страна на защитата, чрез призоваване на появили се в последната минута свидетели, също бяха допринесли за преизпълването на залата.

Госпожа Таунсхенд бе обвинена за убийствата на Дилън Воглър — управител на „Бей Бийнс Уест“, кафене, което е нейна собственост — и на Левън Пресли — друг неин приятел от миналото. До този момент процесът бе съсредоточен върху доказване на мотивите на госпожа Таунсхенд за извършване на убийствата, а специалистите бяха изказали своето мнение за веществените доказателства, уличаващи обвиняемата. Когато първият свидетел на защитника Дизмъс Харди — експерт по пръстови отпечатъци към Полицейската лаборатория, идентифицира един от екипа детективи на адвоката — Крейг Киурко, че е присъствал на сцената на убийството на Пресли и вероятно е оставил частичен пръстов отпечатък върху гилзата от куршума, намерена на местопрестъплението на убийството на Воглър, залата се изпълни с напрежение в очакване какво още ще последва.

Не чакаха дълго, тъй като господин Харди накратко разпита друг свидетел, който констатира предишни, пазени в тайна, отношения на Киурко с Воглър и Пресли, след което призова самият Киурко. Очевидно, не наясно с развитието на събитията в съдебната зала до този момент, той бе чакал отвън в коридора, за да заеме свидетелското място. Въпросите на господин Харди и отговорите на господин Киурко направо нажежиха обстановката, а възраженията от страна на прокурора Пол Стайър, докато Харди се опитваше да свърже бившия си сътрудник с тези престъпления, също приковаха вниманието на присъстващите.

Най-накрая Киурко се позова на правата си, гарантирани му от Петата поправка, относно самоуличаване в престъпление, а господин Харди директно го обвини в извършването на тези убийства и безредието превзе залата. Въвеждането на ред отне няколко минути на съдия Браун, която вместо да нареди на приставите да задържат Киурко, разпореди да се консултира с адвокат и да бъде на разположение за по-нататъшни разследвания и разпити, ако е необходимо. След което съдията и двамата главни адвокати напуснаха залата, за да разговарят в стаята на съдия Браун, оставайки необмислено Киурко на свидетелското място.

Няколко минути по-късно безразсъдното решение на Браун стана очевидно, когато Киурко се надигна от мястото си и се опита да се измъкне през тълпата, която бе задръстила пътеката на залата. Той почти бе успял да стигне до вратата, когато лейтенант Глицки — началникът на отдел „Убийства“ към полицейското управление на Сан Франциско — се провикна и нареди на един от съдебните пристави, Линда Грей, са задържи Киурко. Но отчаяният свидетел, който изведнъж се бе оказал заподозрян в извършването на убийства, нападна пристава и успя не само да я обезоръжи, но и да й отнеме служебното оръжие и да стреля с него в тавана.

Врявата изригна, присъстващите в залата се скупчиха на пода или се опитаха са се скрият зад столовете. В този момент сержант-детектив от отдел „Убийства“ Дебра Скиф, която седеше на масата на прокурора, произведе изстрел към Киурко, на който той отвърна и я рани фатално. В следващите няколко минути друг пристав, Ролф Хейгън, стреля по Киурко от вътрешната страна на огражданията и в отговор последваха няколко изстрела, които по невнимание убиха надзорника Фиск и пристава Ролф Хейгън, преди лейтенант Глицки да види благоприятна възможност и да прокънти последният изстрел — в гърдите на Киурко — и да го убие. Глицки бе изпратен в служебна отпуска, която се полага на всеки полицаи, участвал в престрелка.

Но насилието, което се разрази с такива трагични резултати, дори и в охранявана съдебна зала, поставя пред управниците ни множество въпроси: не трябва ли съдебните пристави в Сан Франциско да бъдат въоръжени, както са във всяка една друга съдебна зала в щата Калифорния? Или от друга страна, трябва ли оръжия, дори и в ръцете на полицейски охранители, да бъдат допускани въобще в съдебните зали? Има ли достатъчен брой пристави в съдебните зали на Сан Франциско? Дали съдия Браун не прояви небрежност, давайки възможност на заподозрян в убийства да се опитва да избяга и да взима заложници?

Но преди всичко как невинна жена е арестувана и съдена за извършването на две убийства в съдебна зала на Сан Франциско, на базата на разследване, което в най-добрия случай би могло да бъде описано като некомпетентно, а в най-лошия като нехайно?

Доказателствата за невинността на Мая Таунсхенд бяха пред очите на полицията и на прокуратурата през цялото разследване. Но въпреки това те са предпочели да ги игнорират, Заради това, което грубо би могло да се нарече политическа вендета. По мнението на този репортер, пародията в този съдебен процес е, че всъщност никога не е трябвало да бъде провеждан.