Джон Лескроарт
Безкрайни тайни (15)

15.

В къщата на Харди, намираща се на двайсет пресечки от океана, приближаващата се буря наистина започна да се развихря. Проливен, ветровит дъжд обстрелваше покрива, превръщайки покривния прозорец над кухнята в бумтящ барабан, който отекваше по стаите. Харди се намираше до телефона, прикачен към стената, и се опитваше да чуе клиента си при тази врява, намръщен, с пръст в едното ухо и със слушалка на другото.

— Най-добрият съвет — отвърна той — е да не се паникьосвате. Останах с впечатлението, че господин Глас вижда политическа възможност във вашия случай. Иска името му да се появи във вестниците и смята, че подходът да ви притиска, за да се докопа до брат ви и кметицата, е достатъчно добър.

Харди съзнаваше, че е лесно да го каже, но не е толкова лесно да се преглътне от семейство Таунсхенд. Истината, потвърдена този следобед от Арт Драйсдейп, бе, че Джери Глас се движи с нечувана бързина, за да упражни натиск върху Джоуел и Мая. Видян в най-добрата възможна светлина, може би Глас е подтикнат от желанието си да помогне на Скиф и Брако да разкрият случая с убийството.

Но Харди въобще не се връзваше на това и когато затвори телефона, не чувстваше, че е свършил добра работа при консултирането и вдъхването на увереност у своите клиенти. Все още ядосан на Глас и на начина, по който действа, реши, че една бира никак няма да му навреди, отвори „Анкър Стийм“ и реши да се обади на Харлан Фиск.

Надзорникът вдигна слушалката на второто позвъняване.

— Здрасти, Диз. Какво става?

— Разговарял ли си със сестра си скоро?

Харди чу въздишка.

— Чухме се с Джоуел днес по-рано.

— Ами ако е било преди обяд, то тогава ситуацията значително се е влошила. В момента се опитват да издадат съдебна заповед за замразяване на сметките на Джоуел.

— Господи! Защо?

— Защото могат. Твърдят, че в случая се касае за пране на пари. Аз смятам, че истинската причина е, че Джери Глас най-накрая може да получи малко внимание от цялата нация за това, че е толкова добър и консервативен прокурор, с кураж и твърди позиции по отношение на дрогата. Затваря медицинските приемни за употреба на марихуана, където всъщност са и единствените хора, на които им пука по този въпрос и са твърдо против, но никой от тях не се появява по медиите. Същевременно оплита теб и леля ти в продажба на наркотици — макар и косвено — и само гледай как за по-малко от седмица няма да има човек, който да не е чул името му.

— Но Джоуел и Мая не са замесени в продажба на наркотици, Диз. Гарантирам.

— Не се съмнявам, но проблемът е, че не му трябва да го доказва, за да вдига шум!

— Може ли да направи това? Имам предвид просто да замрази активите им?

— Той е правителството на Съединените американски щати! Със сигурност ще опита. Не смятам, че наистина ще намери съдия, който да го одобри, но междувременно сестра ти ще се побърка от притеснение.

— Ами конфискацията?

— Конфискацията е гражданско дело, така че в основата си той просто завежда дело. Все още не съм пуснал телевизора, но информираните хора ми казаха, че ще бъде отразено още тази вечер и утре в пресата.

— По дяволите.

— Съгласен съм. Точно затова ти звъня. Може би има какво да направим, за да предотвратим разрастването на тази история повече, отколкото е необходимо.

— Като например.

— Ами например да му звъннеш и да го попритиснеш малко в отбранителна позиция. Ти и Кати заедно правите убедителни публични изявления, че това е политическа конспирация, още една пристрастна атака от страна на либералите. След това подтикваш хората, които използват „състрадателната“ или медицинска марихуана да се разбеснеят. Това е политика — чисто и просто. Второто нещо е свързано с един въпрос, върху който работят моите детективи, но може би ти ще ми помогнеш повече от който и да било друг.

— Ако мога, разбира се. За какво става въпрос?

Харди запуши бирата си.

— Ами изглежда сякаш аз и следователите от „Убийства“ сме стигнали до едно и също заключение и то е, че Воглър е свързан с Мая относно нещо, което се е случило отдавна. Лошата новина би била, че тази връзка може да се окаже мотив, за да го убие.

— Исусе Христе, Диз! Мая не е убила никого! Това е лудост!

— Надявам се, че си прав, но…

— Ти се надяваш? Ти си неин адвокат, Диз. Трябва ти нещо повече от надежда. Тя не е някаква си там убийца. Тя е моята малка сестра, за Бога!

Харди се опита да овладее гласа си.

— Това все още не се е разчуло, но трябва да знаеш, че тя е била там онази сутрин, Харлан! Воглър може би я е притискал или я е заплашвал. Инспекторите са отишли при Глас, за да накарат Мая да започне да приказва!

— Даръл е направил това?

— Глицки каза, че е била Скиф, но тя и Даръл се возят в една лодка!

— Това са глупости. Ще му се обадя.

— Не го прави. Моля те, недей! Все още не са я арестували. Не разполагат с достатъчно доказателства. Но ако се опиташ да окажеш натиск, ти гарантирам, че никак няма да е полезно. Ще помислят, че е дотърчала при теб, за да я защитиш, защото е виновна, а ти можеш да се възползваш от връзките си.

— Това вече е ненормално!

— Това е положението в момента, Харлан.

— Добре, какво искаш да направя? Относно тази връзка?

— Виж дали можеш да я убедиш да сподели с мен какво е станало.

— Какво по-точно?

— Каква е историята с онзи загубеняк, която я е заплашвал толкова дълго? Защо му е плащала деветдесет хиляди на година, като за същата длъжност на други места заплатата е наполовина?

— Вече ми отговори на този въпрос. Двамата с Джоуел също са спорили на същата тема. Първоначално е изпитвала съжаление към него и е искала да му помогне да си стъпи на краката, след като е излязъл от затвора, а след това е вършил много добре работата си.

— Това го чух и аз.

— Не смяташ, че е истина?

— Може би щях да повярвам, ако не се бе отнасял с нея като с помощен персонал! А той се е държал точно така!

След това Фиск замълча за един дълъг момент.

— Да предположим, че ми сподели. Ако и когато разберем, какво следва?

— Не искам да ти каже на теб, Харлан. Тя не би могла да ти каже. Ти не си й адвокат. Няма привилегированост. Ще си длъжен да повториш в съда всичко, което ти е казала, като те призоват. Трябва да я убедиш да каже на мен или на някой от детективите ми. Тогава поне ще разполагаме с отговора. Бихме могли да се справим с реалността и с това, което се е случвало между тях. Според Глас заплатата от деветдесет хиляди годишно е равносилна на пране на пари от търговията с наркотици. Трябва да обясним високата заплата, без да има връзка с дрогата.

— Само че също така, както самият ти отбеляза, това й дава мотив за убийство.

Което, разбира се, бе истинският повод за притеснение, но Харди го извъртя по най-добрия възможен начин.

— Надявам се по някакъв начин да обезвредим Глас, а Даръл и Скиф не разполагат с достатъчно, за да я обвинят.

— Казваш го, сякаш наистина мислиш, че го е направила.

— Аз съм нейният адвокат, Харлан. Опитвам се да я предпазя да не влезе в затвора. Джери Глас се опитва да я изкара търговец на наркотици. Ако тя е такава, тогава до голяма степен в очите на Даръл и Скиф изглежда далеч по-склонна на убийство. На този етап е по-скоро въпрос на възприемане и, да си призная честно, не разполагаме с много възможности, но това е положението.

 

 

Семейство Харди бяха наели двоен гараж само на две пресечки от техния дом и през по-голямата част от времето това беше предимство пред продължителното обикаляне из околните улици в търсене на място за паркиране. Но тази вечер кратката разходка срещу връхлитащ мусон бе допринесла Франи да се прибере вкъщи мокра и измръзнала, около пет минути след като нейният съпруг бе разговарял с Харлан Фиск.

Той й сипа чаша вино, за да му прави компания, докато пие втората си бира. Предложи й да се качи горе и да си вземе дълга и гореща вана, докато той приготви едно от своите импровизирани, приготвени в черен тиган, ястия. Тъй като обикновено имаха превъзходен вкус и изискваха съвсем малко почистване, Франи се съгласи, като му даде една тръпнеща целувка и бърза прегръдка, преди да изчезне по стълбите нагоре.

Тежкият, дълго употребяван чугунен тиган беше една от вещите, които Харди бе запазил още от детството си, и той се отнасяше към него с голяма грижа. Обикновено висеше на кукичка зад печката. Пресегна се и го откачи, огледа го и му се възхити за няколко минути. Прокара пръст по повърхността за готвене. Както обикновено бе копринена при докосване и блестеше от четкането му със специален препарат след последната употреба. Нямаше и следа от драскотина по него, да не говорим за намек от остатъци.

Започна да тършува из стария им хладилник, който сега — след като децата ги нямаше — бе почти празен. Имаше една маруля, очите му се спряха върху картонена кутия с яйца и половин парче френско сирене Д’Афиноа, съдържащо седемдесет и два процента мазнини и за което знаеше, че ще накара кръвта във вените му да се възпротиви, но му пукаше точно толкова, колкото преди няколко дни, когато той и Франи си бяха разделили другата половина, което значеше никак. Нещо щеше да го стигне някой ден и ако това бе Д’Афиноа, толкова по-добре, защото можеше да се сети за далеч по-лоши начини да си отидеш.

Имаха и останалите основни продукти — само за Сан Франциско, като масло, олио от трюфели, заквасен хляб във фризера и няколко пакетирани изсушени гъби в килера. Харди постави гъбите във вряща вода, за да възвърнат формата си, запъти се към дневната с бира в ръка, където нахрани тропическата си рибка и седна на дивана да чака Франи да слезе.

Все още се бореше с идеята защо така и сам не попита Мая.

Причината, която даде на Хънт, в онзи момент изглеждаше разумна, но сега се чудеше. Разбира се, все още не искаше клиентката му да заеме отбранителна позиция. Една от основните догми на работата на защитника бе, че нито един адвокат не би желал да постави клиента си в положение, в което му се налага да го излъже. Но мъгляво съзнаваше, че съществуваше още една причина, която го караше да се чувства морално неловко. Не искаше да я загуби като клиент, защото представлявайки я, щеше да изкара четвърт милион долара възнаграждение, особено ако я арестуват, което вече смяташе, че трябва сериозно да го обмисли като вероятност.

Харди изкарваше доста добри пари всяка година, както и неговите съдружници и техните помощници, но все пак четвърт милион долара или повече за фирмата, плюс благодарността на кмета на града и на един от надзорниците, не бяха за подценяване.

Беше прекалено загрижен за парите. Това е.

Не му се искаше да мисли, че е станал прекалено меркантилен, не и след като дълги години правото бе неговата страст — първоначално като районен полицай, после като адвокат от страната на Прокуратурата и през последните две и повече десетилетия като защитник. Разбира се, винаги е било и бизнес, който се бе оказал доста доходоносен, но материалната страна сама по себе си никога не е била от значение. И не му се искаше сега да е различно.

Чудеше се дали не бе изпратил Уайът Хънт, а сега и Харлан Фиск, поради неправилни причини да свършат работа, която по всички правила би трябвало да свърши самият той. Или може би въобще не трябва да се предприемат действия в тази посока. Знаеше, че би могъл да поспори относно изнудването с Глас, без да разкрива или дори да знае истинската причина, и по този начин да обори теорията за прането на пари, около която федералният прокурор бе изградил целия случай с конфискацията. Но някакъв инстинкт му подсказваше, че наистина е имало изнудване и че неговото естество може да се окаже основният казус в делото.

Пийваше си от биричката и се взираше в тропическата си рибка, която не му даваше никакви отговори, когато мобилният му телефон завибрира върху колана му. Обаждаше се Уайът Хънт — нетипично за него, в извън работно време. Би трябвало да е попаднал на нещо.

— Кажи ми, че си попаднал на нещо!

— Да, натъкнахме се на нещо — отвърна Хънт, — но няма да те направи много щастлив.

— Слушам.

— Относно момчето, което е извършило обира с Дилън Воглър. Бил е приятел на нашата клиентка, когато се е подвизавала в университета. Името му е Левън Пресли.

— Добре.

— Не, не е добре, както се оказа. Левън е мъртъв.