Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (94)

23.

Секунди след като сестрата влезе в болничната стая, от вътрешната страна на вратата се чу блъскане — не обичайното почукване, с което Брандън беше свикнал, а страховито удряне с юмрук. Гласът на жената едва се чуваше зад дебелата врата, но звучеше като изпаднала в паника.

Мъжете извадиха оръжията си и заеха позиции. Агентът отключи и отстъпи назад, подготвен да види Тревалян, сграбчил сестрата като заложник, за да ги стресне.

Жената ги гледаше с широко отворени очи и пламнало лице.

— Няма го! — превъзбудено извика тя. — Леглото… проверих и в банята…

Том хвърли бърз поглед към другия мъж, извади радиостанцията си и изреди няколко полицейски кода, отнасящи се до спешни случаи. После набързо се споразумяха агентът да влезе вътре, но без оръжието си.

Брандън издърпа сестрата навън.

— Бягай оттук — нареди й.

Агентът отвори широко вратата. Леглото беше празно. Приближи се до шкафа и надникна вътре. Празен. Погледна под леглото. И там нищо. Приближи се внимателно към отворената врата на банята и хвърли поглед към огледалото — не се виждаше никой. Дръпна завеската на душа — и там никой. И тогава, с крайчеца на окото си, забеляза един от панелите на тавана над леглото. Леко изкривен, за разлика от останалите.

— Назад! — изкрещя той.

Върна се в коридора, където вече пристигаше подкрепление. Направи знак на помощник-шерифа да го последва и двамата влязоха в стаята. Агентът посочи към тавана. Томи се покатери на шкафчето и избута панела встрани. Пъхна главата си в отвора и промуши фенерче покрай брадичката си.

— По дяволите! — изруга той. — Изглежда, един от панелите в банята води към отдушник или нещо подобно. — Скочи на земята и повтори процедурата, покатерен на плота в банята. Повдигна се на пръсти и разбута няколко от панелите встрани. — Потвърждавам. Тук има изход. — Измъкна главата си от отвора и погледна надолу. — Един господ знае къде може да е стигнал вече!