Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (93)

22.

Томи Брандън седеше срещу стая 26 в Общинска болница „Свети Яков“.

„Обзавеждането е дарение от Кристофър Гест и Джейми Лий Къртис“ — гласеше надписът на табелката точно под номера на стаята.

— Гледал ли си я във филма с Арнолд? — обърна се Брандън към агента от тайните служби, който седеше на стола до вратата и отговаряше за охраната. Освен това беше крайно необщителен. — „Истински лъжи“? — подсети го той. — С Джейми Лий. Не се ли сещаш за онзи неин танц? Много смешен. И секси. Хайде де, не се ли сещаш?

Агентът продължаваше да не му обръща внимание.

— На това му се вика успешно сътрудничество между силите на реда, а? — саркастично добави Том. — Политиците са гениално племе.

— Защо не вземеш да млъкнеш, а? — каза агентът. — Ако така смяташ да я караш, очертава се дълга нощ.

Към стаята приближаваше медицинска сестра. Брандън веднага погледна към изхода в дъното; двамата охраняваха сами целия коридор.

— Правихте му ЕКГ преди по-малко от час — обърна се агентът към сестрата. — Колко често смятате да го проверявате?

— Минавам на рутинна обиколка, господин полицай. Върша си работата, също като вас.

— Специален агент — поправи я той. — Просто исках да завържа разговор.

— А аз просто завързах разговор в отговор.

— Трябва да те претърся — уведоми я агентът.

— Знам.

Брандън не отделяше поглед от вратата в дъното.

— Човекът тъкмо започна смяната си. Не му се сърди, Мади. Няма представа, че вече три пъти сме те подлагали на това.

— Всичко е наред. Дайте да приключваме, моля ви. — Тя разпери ръце встрани. — Внимавай как пипаш, защото ще кажа на полицейския ти началник.

— Старши специален агент — отново я поправи той.

— На него ще кажа тогава.

Мъжът я потупа надолу по тялото — съвсем внимателно — и я пусна.

— Добре. Можеш да влизаш.

— Леле, задължена съм ти — каза тя и изчака да й отключи вратата. Влезе вътре и той пусна резето след нея.

— Неделя е — рече Том. — Никой не обича да работи в неделя.

— На мен ми е все едно — отвърна агентът.

— Тъжна работа, ако питаш мен — не му остана длъжен Брандън. Когато вратата беше заключена, можеше да гледа, където пожелае. Избра да се вторачи в агента.

— Добре че никой не те пита — отвърна му онзи, твърдо решен да има последната дума.

Томи можеше да продължи размяната на реплики, но предпочете да не го прави. Очертаваше се наистина дълга нощ. Шерифът явно имаше намерение да го държи тук — по-точно далеч от караваната — колкото се може по-дълго време.