Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (77)

6.

Останал почти без дъх, Уолт спря пред вратата с номер 327. Фиона го следваше по петите.

— Нямаш работа тук — каза й той.

— Така ли? Ами свиквай.

В главата му се оформи план.

— Добре… До асансьора има вътрешен телефон. Обади се в стая 327. Ще вдигне мъж. Кажи, че си камериерката, забаламосай го нещо. Но гледай да го задържиш на телефона.

— Разбира се. Сега ли?

— Сега.

Тя се втурна към асансьора. Уолт я проследи с поглед и зачака.

Телефонът започна да звъни от другата страна на вратата. Стиснал в ръка картата за достъп, шерифът зачака звъненето да спре. Телефонът обаче не спираше да звъни.

Той прокара картата през процепа на бравата. Електронната ключалка светна в червено, а не в зелено. Картата на Уеб би трябвало да може да отваря всички стаи. Опита отново — червено. Единственото обяснение, което му хрумна, беше, че вратата е заключена отвътре с резето. Опита да отвори съседната врата — 325. Успя.

В стаята цареше непрогледен мрак. Плътните завеси бяха спуснати.

— Ало? Има ли някой? — извика той с насочен към килима пистолет и светна лампата. Вътре нямаше никой. Между двете стаи имаше междинна врата, заключена от тази страна. Дръпна завесите и излезе на балкона. Вратата към съседната стая — 327, също бе заключена, а завесите — спуснати.

Замисли се дали да не счупи стъклото, но силният шум щеше да доведе тежката артилерия. Нямаше желание за сблъсък с Драйър и хората му, а и предупреждението на баща му не му излизаше от главата.

Върна се в 325. Фиона стоеше на вратата.

— Казах, че нямаш работа тук — изсъска той.

— Това вече го обсъждахме.

— Затвори вратата. Заключи и не мърдай оттам.

— Добре.

Дръпна резето на свързващата врата. Междинните врати обикновено бяха по двойки, като всяка се заключваше от съответната стая. Приготви се да разбие втората врата, ала за негова изненада тя се оказа леко открехната.

Вдигна пистолета си. Устата му беше пресъхнала, а сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите. Бутна вратата и пристъпи напред в непрогледния мрак. Посегна към фенерчето на колана си и когато светлината заля стаята, видя пред себе си кучешка клетка с отворена вратичка.

Празна.