Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (90)

19.

— Името му е Милав Тревалян — каза Драйър на Уолт Флеминг. Седяха в предната кабинка на Мобилния команден център, понастоящем паркиран на двайсетина метра от спешното отделение. — Засега знаем твърде малко за него. От прокуратурата ни бавят — най-вече защото е неделя и всички са се изнесли от Вашингтон по яхти и голф игрища. Едва ли ще има развитие по-рано от утре сутринта.

— Но ще го разпитваме тази вечер — уточни Уолт.

Часът беше почти осем.

— Да, с разрешението на лекаря.

— Засега имаме едно сигурно обвинение в убийство срещу него: това на певицата — жената, която открихме във ваната му. Очакваме съдебни следователи от Бойси, които да се заемат със случая.

— Това е между теб и прокуратурата. Нямам представа в какво точно ще искат да го обвинят. Слушай, обадих ти се, защото Шейлър иска да те види. Ако смяташ да ходиш, трябва да е сега. Тя е в къщата.

— Не мога да тръгна веднага — отвърна Флеминг.

— Разбирам. Ще й предам. — Адам бутна настрани някакви документи. — Как е той?

— Ще се оправи.

— Той ти спаси живота.

Уолт наведе глава, думите на Драйър отекваха в главата му. Униформата му все още бе опръскана с кръвта на баща му. Преди смяташе, че животът му е преминал в омраза към Джери. Колко бързо се промени всичко. Трябваше да събере мислите си.

— Ти също се справи дяволски добре — добави агентът.

— Справихме се заедно. Заслугата е на целия екип.

— Така си беше, да му се не види! Много мило от твоя страна, че го казваш.

Уолт се запъти към задната част на автобуса.

— Нали не възразяваш? Мисля, че имам чисти ризи някъде тук.

— Разбира се. Автомобилът си е твой, шерифе. — Драйър хвана ръката на Флеминг, докато минаваше покрай него. — Кучето… как, по дяволите, е кучето?

— Чакаме експерт по експлозивите от Солт Лейк. — Той погледна часовника си. — Трябва вече да е пристигнал. Ще работи в екип с нашия ветеринар.

— Някакво си шибано куче… — вбесено процеди Адам. — Да се промъкне ей така през охраната. — Осъзнаваше, че се е провалил и че рано или късно това щеше да се стовари с пълна сила върху него, а предупрежденията на шерифа дълго щяха да го преследват.

— Да — каза Уолт. — Направо не е за вярване!