Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (23)

21.

Тревалян бе открил идеалното място за наблюдение. От балкона видя грандиозното пристигане на Шейлър, ала точно тогава чу някой да се качва по стълбите. Побърза да се обърне и да предизвика уж случайния сблъсък, за да си спечели симпатия вместо подозрителност.

Застанал на четири крака, той затърси опипом бастуна си, въпреки че прекрасно виждаше къде е.

— Съжалявам! — учтиво се извини мъжът, в когото се блъсна и който изглеждаше невероятно добре.

— Няма проблем — отвърна той и колебливо запристъпва към стълбите, протягайки ръка към парапета.

— Доста далеч сте от празненството — отбеляза мъжът.

— Исках да го погледам отгоре — засмя се Тревалян на собствената си шега. — Реших да се поразтъпча малко. — Беше стигнал до средата на стълбището; вече нямаше как да продължи да наблюдава Шейлър. А и с четиримата души охрана, които преброи около нея, не искаше да рискува да го забележат.

— Ако ми дадете минутка, мога да ви заведа обратно. И аз се поразтъпках, и то доста, докато успея да се ориентирам.

— Ще се справя сам, благодаря. — Опита се да прозвучи хладно, като човек, на когото му е писнало от снизхождението на околните към недъга му. Продължи бавно надолу, с ръка върху парапета.

В дъното на стълбите се появи червенокоса хубавица.

— Здравейте — каза тя.

— Здравейте — отвърна Тревалян в посока на гласа и леко вдигна глава като куче, душещо въздуха. Усети аромата на амброзия, смесен с някаква остра, животинска миризма.

— Да сте виждали… хм, извинете… имаше ли някой горе? — попита тя.

Тревалян инстинктивно усети, че ще е по-добре да си замълчи. Онзи мъж очевидно бързаше, но дали за да подготви любовно гнездо, или за да се измъкне от него?

Човекът го избави от нуждата да отговаря.

— Горе съм, Алая.

Лицето й пламна, а в очите й проблесна искра.

— Извинете — каза тя, префуча покрай Тревалян и го остави потопен в специфичната й смесица от аромати и — изненадващо за него — възбуден.