Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (56)

10.

Окървавено женско тяло с неестествено килната настрани глава лежеше проснато върху купчина клони. Спортното й горнище беше разкъсано и разголваше гърдите.

Уолт метна върху нея одеяло, за да я предпази от дъжда. Алая Холмс очевидно бе нападната и пребита до смърт.

— Мечка? — попита Брандън.

— Не съм специалист, но предполагам, че е по-скоро пума — виж следите от ухапвания по шията.

Флеминг даде инструкции по радиостанцията да спрат претърсването на района. Двамата с помощник-шерифа оградиха със съчки мястото около тялото. Измежду дърветата се появи Фиона и заедно с Том, който повдигаше одеялото, успя да направи десетина снимки преди пристигането на останалите. Полека-лека започнаха да прииждат полицаи, двама парамедици и един от местните лекари — Ройъл Маклуър, който по молба на Уолт трябваше да подготви медицинското заключение — задача, която със сигурност щеше да вбеси собственика на погребалното бюро, когото често викаха за експертиза при смъртни случаи. Но Уолт твърдо възнамеряваше да направи всичко по правилата и огледът щеше да се извърши от медицинско лице.

Маклуър — як мъж малко над петдесетте — имаше зелени очи, непроницаем поглед и силен дрезгав глас.

— По-късно ще съм в състояние да ви дам повече подробности. Много повече. Засега мога само да кажа, че смъртта е настъпила преди дванадесет, максимум осемнадесет часа вследствие на физическа травма и загуба на кръв. Прилича на нападение от животно.

— Какви са шансовете две пуми да нападнат човек в рамките на два дни? — попита Уолт.

— А защо трябва да са две? — попита Маклуър. — Тези котки са способни да изминат доста голямо разстояние.

— Вчера упоихме и затворихме една в приюта на Дружеството за закрила на животните — обясни Флеминг. — Значи със сигурност не е тя. Почти целият ми живот е минал тук и досега бях чувал само за едно нападение от пума, и то не без причина. А какво става напоследък? Случаят с жълтия лабрадор. Дани Кътър е бил нападнат от пума край Биг Ууд Ривър. Една упоихме вчера, а още същата нощ друга котка напада и убива жена в гората. Доста странно, не мислиш ли?

Докато повдигаше одеялото за Фиона, Брандън рязко го дръпна от трупа и го захвърли настрана — като внезапно отказал се от фокуса си магьосник.

— Покрий я, Томи — обърна се към него Уолт.

— Шерифе, я погледни тук. — Брандън коленичи до тялото. — Какво, по дяволите, е това? — От половин час дъждът не спираше да се лее като из ведро. Том отново придърпа одеялото и покри с него горната част на трупа, оставяйки на показ само изподраните крака.

Уолт пристъпи по-близо и се вгледа в това, което му сочеше помощник-шерифът — малко бяло петънце.

— Боя? — предположи той.

— Не знам какво е, но се размива — отвърна Брандън. — Доста бързо при това. Виж и тук, и тук също — посочи той. Повдигна одеялото и се вгледа в тялото отблизо. — Това нещо е навсякъде по нея.

Фиона започна да разглежда последните снимки, като внимаваше да не намокри фотоапарата си.

— Тук се вижда много ясно — посочи тя екранчето. — Има седем… не… осем в областта на гръдния кош. И още четири по главата и косата.

— Изпражнения — каза Маклуър, след като докосна с пръст едно от петната и го подуши. — Птичи изпражнения.

— Птичи курешки, така ли? — попита Том. — Но как е възможно? Погледнете около нея. Там няма нищо.

Никъде наоколо — по листата, клоните или тревата — нямаше и следа от белите петънца.

— Докторе? — вдигна глава Уолт.

— Това са улики, които не бих могъл да коментирам.

Шерифът погледна нагоре. Точно над тялото клоните на дърветата изобщо не се докосваха. Къде тогава са били кацнали въпросните птици?

— Сещате ли се как капе кръвта? — рече Брандън. — Представете си тези птичи курешки като капки кръв и вижте формата на петната. Няма как да са паднали отвисоко. Ако някоя птица се изцвъка от дървото, това нещо ще се разпльока долу.

— Остава само дословно да запишем експертното ти мнение в доклада — изсумтя Уолт.

— Да не забравяме също, че се е търкаляла дотук от пътеката на хълма — каза Том, без да обръща внимание на сарказма му. — Излиза, че са съвсем пресни, нали така?

— Той е прав — намеси се Маклуър. — Освен ако не е излязла да тича с изсъхнали птичи изпражнения по себе си.

Уолт продължаваше да мисли за гладките отпечатъци от обувки по пътеката. Развълнуван от намирането на тялото, бе пропуснал да изпрати някого до непромокаемия си шлифер и следите под него. Обади се по радиото и обясни на колегите си точното място, но се опасяваше, че е твърде късно.

— Та като заговорихме за кръв… — вметна Маклуър.

Фиона, Брандън и Флеминг едновременно обърнаха глави към него. Дъждът се стичаше по лицата им.

— Да? — наостри уши Уолт.

— Дотук преброих сто петдесет и шест разкъсвания, а все още не сме видели гърба й — каза лекарят. — Къде тогава е кръвта?