Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (86)

15.

Уолт съзнаваше, че ако Наглър успее да стигне до пълното с хора художествено изложение, щеше да го изпусне.

Замисли се дали да стреля, ала човекът доста хитро бе избрал този оживен район.

Да го изгуби сред тълпата или да рискува да улучи невинен минувач?

Шерифът тичаше с всички сили през претъпкания с автомобили паркинг, стараейки се да не изпуска мъжа от поглед. От дясната му страна редица дървета отделяха паркинга от хотела, а отляво бяха тенискортовете. Изложението се намираше точно срещу него.

Единствената му надежда бе да се опита да повали беглеца, преди да е потънал между шатрите. Погледна вдясно — редици паркирани коли, след тях стена от вечнозелени дървета и широка затревена ивица, скътана между хотела и паркинга. Заради това отклоняване на вниманието за кратко изгуби заподозрения от поглед. Наглър тичаше доста бързо, а Уолт с мъка поддържаше непосилното темпо. Нямаше да успее — не и на 1800 метра надморска височина; не и без седмици усилени тренировки.

От дъното на паркинга и в края на редицата дървета излизаше път, който поемаше на югоизток и се спускаше надолу по хълма. Успя да се изравни с Наглър, така че да стреля в тази посока и да намали до минимум шансовете да улучи случаен минувач.

Щеше да стреля веднъж, най-много два пъти.

Десет дървета… девет… осем…

Мислено видя всяка стъпка, всяко действие.

Две… едно…

Обърна се към него и присви дясното коляно. Подпря левия си лакът върху лявото коляно и се прицели в тичащата мишена. После натисна спусъка.