Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (58)

12.

Уолт с усилие насочи мислите си към тайната среща, която му предстоеше. Трудна задача — слънцето грееше ярко, а двойка жълти коприварчета игриво се гонеха от клон на клон. Притокът Уорм Спрингс плавно се вливаше в Биг Ууд Ривър точно под бетонния мост, свързващ високоскоростния открит лифт и великолепния ски хотел „Ривър Рън“. Загледа се в течението, опитвайки да открие логична зависимост между водовъртежите по повърхността, но не намери такава. Над сребристокафявата вода прелетя синьо рибарче, спусна се ниско и рязко се стрелна обратно нагоре към клоните на близката топола.

Дик О’Брайън изобщо не се вписваше в обстановката. Беше облечен като за обяд в университета „Йейл“ — бяла риза, синьо сако и панталон в цвят каки. Само вратовръзка му липсваше! Уолт се загледа в обувките му и преглътна сухо — официални, с гладка подметка и ток. В съзнанието му изплуваха размитите от дъжда кални отпечатъци по Хил Трейл.

О’Брайън се облегна на широкия бетонен парапет на моста и сложи помежду им кафяв хартиен плик за писма.

— Съжалявам, че те извиках чак тук — каза той. — Приеми го като предпазна мярка.

— Какво е това? — кимна към плика шерифът.

— Диск със запис от охранителна камера в дома на Кътър. Аз помогнах с дизайна на програмата. Наблюдаваме портала, вътрешните врати, гаражите. Цялата система му излезе половин милион. Записът е от камерата към входната врата. От вчера сутринта… Петък сутринта, ако трябва да съм точен. Имам човек, който се занимава само с гледане на записите от всички камери. Записват денонощно. Той ми показа… това… още вчера. Записах го на диск, както обикновено правим при… подобни случаи.

— Подобни на какво случаи? — попита Уолт.

— В кадилака има DVD плейър, ако си нетърпелив — каза Дик. — Има и климатик. И хладилник. Газирано. Минерална вода.

— Не можеш ли просто да ми обясниш какво е това?

— По-добре го виж сам. Довери ми се.

— Щом казваш.

Няколко минути по-късно двамата седяха на кожените седалки в колата срещу светещия в синьо екран. Уолт държеше в ръка бутилка безалкохолно.

— Е, какво, пуканки няма ли?

— В хладилника има „Сникърс“ — сериозно отвърна О’Брайън. — Фъстъци. Чипс.

— Шегувах се.

На екрана се появи Дани Кътър — потен, с преметната през врата хавлиена кърпа — отвори входната врата в дома на брат си и покани вътре Алая Холмс. Уолт се протегна и усили климатика — изведнъж му стана прекалено горещо. В горния десен ъгъл се виждаше датата и часът на записа.

— Щом чухме, че са я открили в Адамс Гълч — започна да разказва Дик, — веднага показах това на шефа. Той прие новината за смъртта й много тежко. Бяхме единодушни, че трябва да ти предоставим записа. И само за протокола — дори не ми е споменавал да го унищожавам или крия.

На екрана Дани Кътър и Алая спореха разгорещено, но нямаше звук. Изведнъж Дани рязко я сграбчи за ръцете и я блъсна на дивана. Уолт се изплаши, че на следващите кадри ще види изнасилване. Малко след това двамата се успокоиха. Алая определено негодуваше от грубото му отношение. Дани я изпрати до вратата и тя излезе.

О’Брайън спря записа.

— Носи дрехите, с които я намерихме в гората — каза Флеминг.

— Надявам се да ви е от помощ.

— Не че се оплаквам, но се замислих — ако това беше твоят брат, ти би ли предал записа на полицията?

— Братя са, но отношенията им са сложни. Състезават се непрекъснато. — Дик направи пауза. — Във всичко.

Уолт срещна погледа му и усети, че на О’Брайън му се искаше да върне последните си думи назад.

— Оказваш ми огромна помощ с това — каза шерифът. — Оценявам го.

— Няма проблеми.

— Може и да има. За Дани. А аз го харесвам.

— Всички го харесваме — отвърна О’Брайън.

— Включително и Патрик ли?

— Както вече споменах — сложно е!

— Да, така е — каза Уолт и тръгна да излиза от колата. — Между другото, много хубави обувки — не се стърпя той.