Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (67)

21.

Малко преди пет следобед Уолт паркира на своето място пред полицейското управление. Дежурният му предаде, че Майра го чака в канцеларията му. Намери я да чете списанието, издавано от Асоциацията на шерифите в Айдахо.

— Какво става? — попита и я целуна по бузата. — Как е Кев?

— По-добре е — отвърна тя. — Може да го изпишат утре.

Той се настани зад бюрото и отвори електронната си поща. Беше препълнена. Чакаха го и куп съобщения на телефонния секретар. Ала въпреки това се почувства необичайно доволен да се завърне в офиса си.

— Изглеждаш ужасно.

— Нищо ми няма — увери я.

— Ядеш ли изобщо? — Любимата тема на Майра.

— Добре съм. — Погледна я, ала тя наведе глава. — Майра?

— Кев те излъга.

— Знам.

Изглеждаше едновременно облекчена и изненадана. Лицето й грейна.

— Момчето, с което се мъкне, не му влияе добре — каза той. — Кев не е такъв… и двамата го знаем.

— В колко дълбока каша се е забъркал?

— Достатъчно — откровено й отвърна.

— Накарах му се здраво. Казах му, че не може всеки път, когато оплескаме нещо, да се оправдаваме със смъртта на баща му. Аз също го правя непрекъснато, Уолт.

— Не си само ти — въздъхна той. — Защо, вместо да вървим напред, сме по-склонни да тъпчем на едно място?

— Страх. От неизвестното. От рутината. От утрешния ден. От провал.

От очите й се затъркаляха сълзи и Уолт й подаде кутия със салфетки. Майра избухна в смях.

— Плачът обикновено помага — каза той. — На човек му олеква. Надявам се да е заразно.

— Добре си поплакахме с теб, когато умря Боби. Оттогава май не ми се е случвало.

— Радвам се да го чуя.

— Иска да говори с теб. — Погледна го сериозно и той разбра, че това е истинската причина да го потърси. Майра затвори списанието и го остави настрана.

— Добре.

— Не, имам предвид веднага, Уолт. Трябва да го изслушаш.

— Нали утре го изписват. Ще мина да…

— Не! Повярвай ми, важно е — прекъсна го тя.

Уолт усети, че губи търпение, но си наложи да премълчи — не искаше да каже нещо, за което после щеше да съжалява. Ала лицето му го издаде.

— Май трябваше първо да ти звънна — каза Майра, — за да те хвана, преди да дойдеш тук. Сигурно си много зает. Но исках да те видя очи в очи и да ти обясня колко е важно. Не за Кевин — не става въпрос за него. Свързано е с теб. С работата ти. Не ми каза какво е, но аз съм майка и усещам. Нещо се е случило в онова химическо чистене — само това успях да изкопча от него. Нещо, което не иска да каже на мен.

— По-късно имам път към долината. Конференцията е в разгара си.

— Уолт, трябва да отидеш сега!

— Майра… имай милост!

— Не иска да ми каже, но настоява да те види. Моля те! Моля те, направи го! Той е твой племенник.

Изкуши се да й каже нещо, но просто я погледна и кимна:

— Добре, обаче първо ще се отбием у вас и ще ми направиш сандвич с банан и майонеза.

— Готово! — грейна тя и от очите й се затъркаляха сълзи.