Ридли Пиърсън
Смъртоносен уикенд (22)

20.

Дани Кътър забеляза приближаващата се към него Алая — без Стю. За да не разпалва клюки, той се извини на неколцината приятели на брат си и тръгна към тоалетната. Мина покрай единия бар, ловко отклони няколко поздрава и се шмугна за по-напряко през библиотеката (разточително обзаведена с африкански кожи и велур), следвайки дискретните табелки по вратите, водещи към „стаята за освежаване“. На човек му трябваше сателитна навигационна система в тази огромна къща.

Спомни си, че някога животът му не беше по-различен — същата показност, фалшив блясък и преструвки. Тогава — преди 90-те години на отминалия век — когато Сън Вали се свързваше само със ски през зимата и планински туризъм, тенис или голф през лятото. Ала размириците в Лос Анджелис, земетресенията и пожарите сложиха началото на Бялото преселение. Нашествието на Холивуд. Култът към позьорството. Паметници от стъкло и стомана замениха простите дървени къщи по главната улица. И той, и брат му имаха пръст в бурната промяна на долината и това изобщо не го правеше горд.

Да откриеш трезва мисъл наоколо бе също толкова необичайно, колкото да се спасиш от нападение на пума. И въпреки че Дани подкрепяше успеха, особено своя собствен, нямаше никакво желание да прилича на когото и да било от присъстващите, включително и на брат си. За кратко се изкуши да продължи да върви и просто да се изниже през задната врата. Ако изобщо успееше да я открие.

Отново си спомни, че Алая го издирва, и тъй като знаеше колко неусетно се оплиташе човек в мрежите й, забърза нататък.

Тоалетната се оказа заета и той тръгна нагоре по едно от стълбищата. На долния етаж, във втората от петте бивши плевни, имаше огромна кухня и перално помещение в същия размер, както в хотел, а над тях се намираха три апартамента за гости — с всекидневна, спалня и баня — единия от които в момента обитаваше той. Качи се по стълбите и бързо зави към стаята си. Коридорът водеше към големия овален балкон с изглед към всекидневната, където се вихреше партито. Точно когато завиваше, замалко не събори един от гостите.

Човекът носеше плътни слънчеви очила и изтърва бастуна си — тъничък бял бастун.

Беше сляп.

Дани веднага му се извини.