Луан Райс
Сезонът на розите (28)

Двайсет и седма глава

— Джуди Хотън! — повтори Лили и се отдръпна, за да я огледа отново. — Жената, която е живяла с него преди мен.

— Аз съм — каза Джуди. — Толкова съжалявам за това, което си преживяла!

— Джуди, запознай се с Патриша. — Лили придърпа Мариса.

Трите жени се спогледаха и се хванаха за ръце.

Едуард бързо извъртя глава и потърси адвоката си — висок, прегърбен мъж в старомоден костюм от три части. Двамата долепиха глави в оживен и не много лек разговор, както се виждаше по напрегнатите им лица. Репортерите разглеждаха снимките и коментираха развълнувано. Лили не можеше да откъсне очи от една снимка: фигура, увита в бинтове като мумия, лежеше под система от маркучи и тръбички, които явно поддържаха живота й.

— Това ти ли си? — ужасена попита тя.

— Да — отвърна Джуди. — Това беше в нощта, когато се прибрах късно и Едуард ме преби. Обвини ме, че съм била с друг мъж, макар да знаеше, че съм у сестра си.

— Много съжалявам! — каза Лили и сълзите я задавиха. Какъв ужас беше изживяла тази жена.

— Счупи ми носа и разби скулата ми — продължи Джуди. — Вторият удар ми счупи челюстта на три места. Всички предни зъби и един кътник бяха избити. Ударът му беше толкова силен, че аз полетях и се стоварих върху прозореца. Едно стъкло ми остави белег за цял живот — каза тя и прокара пръсти по дългия белег на бузата.

— Милата! — прошепна Мариса.

— Нас не ни е удрял — каза Лили.

Джуди погледна към дъното на коридора, където Едуард водеше ожесточен спор с достолепния адвокат.

— Разбира се — изрече с презрение. — Ед си научи урока. Тогава дойде полиция и го отведе в участъка. Прекара няколко нощи в ареста.

Лили си спомни лъжите, които й беше наговорил за Джуди. Представи й случката като инцидент без никакви последствия и за двете страни, но въпреки това тя се разстрои от липсата на каквото и да било разкаяние от негова страна. Доста по-късно разбра, че той й разказа тази зловеща история, за да я изплаши, да й покаже какво може да се случи и с нея. Но едва сега, когато видя тази жена и разбра как е обезобразил лицето й, се почувства отвратена.

— Ние знаехме за този случай — намеси се Патрик и се приближи към тях. — Това беше една от причините да го обявим за главния заподозрян, когато ти изчезна.

— И една от причините да се обадим на Джуди и да й кажем за днешното изслушване — включи се Линдзи.

— Лиам не ни остави на мира, докато не намерим надежден свидетел в твоя защита — ухили се Патрик и Лили хвърли изпълнен с любов поглед към изчервилия се Лиам.

— Не знаехме дали ще я открием и дали ще се съгласи да свидетелства — обясни Джо. — Затова и не ти казахме, не искахме да ти даваме напразни надежди. Ти трябваше да си готова да излезеш сама срещу него, за да не паднеш духом.

— Така е — кимна Джуди. — След всичко, което се случи, аз напуснах Хоторн. И Ед не пожела да изпълнява задълженията си.

— Задължения? — обърка се Лили.

— Прочетох във вестниците за изчезването ти — продължи Джуди. — Страхувах се, че те е убил, но дълбоко в себе си се надявах, че си успяла да избягаш.

— Наистина, избягах и от него, и от живота си. И моето дете…

— Как е тя? — загрижено попита Джуди.

— Чудесно! Тя е най-прекрасното дете на света! — отвърна Лили.

В този момент се приближи Едуард. Лицето му беше бледо като маска. Застана пред Лили, Джуди и Мариса, олюля се и изрече с треперещ глас:

— Вече не можете да ме нараните.

— Да те нараним? Теб? — зяпна Джуди.

— Платих си за това. — Посочи снимките. — Ти ги накара да ме арестуват и аз изтърпях всичко, което произтече от това. Повече нищо не можете да ми направите.

— Да ти направим на теб?! — не повярва на ушите си Лили. Искаше й се да закрещи, но Джуди хвана ръката й и я задържа.

— Той просто не може да види по-далеч от носа си. Никога не е могъл — каза й. — И със сигурност не си е платил дълговете.

— Ще се видим в съда — надменно се обърна той към Лили.

 

 

— Ед работеше за баща ми — разказваше им Джуди. — Така се запознахме. Татко работеше в нюйоркската фондова борса. Ед се грижеше за яхтите му. Беше умен и забавен и всички го харесваха. Обичаше да чете „Уолстрийт Джърнъл“ и разпитваше надълго и нашироко за тънкостите на фондовия пазар. Баща ми беше впечатлен от неговата любознателност и способността му да преценява правилно и му предложи работа като негов помощник. Така започна кариерата му.

— Баща ти му е дал работа… — сбърчи вежди Мариса.

— Ед е умен, не можете да отречете. Умееше да надушва парите от километри. Тогава дойде стоковият бум на осемдесетте и той започна самостоятелна работа като борсов агент, веднага след като го напуснах — засмя се Джуди. — Беше добър в работата си и точно това ще му изяде главата.

— Защо?

— Ами… — започна тя.

— Наистина ще му изяде главата — обади се по-младата жена и Лили се обърна, за да я приобщи към разговора. Очевидно беше адвокатка, носеше сив раиран костюм, в ръката си държеше дебела папка с документи, а тъмната й коса беше прибрана в старомоден френски кок. Докато Лили разговаряше с Джуди, тя обсъждаше нещо с Линдзи.

— Още не съм се запознала с вас — усмихна й се Лили. — Казвам се Лили Малоун, а вие, предполагам, сте адвокатката на Джуди.

— Аз съм Ребека — засмя се младата жена. — Съжалявам, че не ви се представих първа, но бях малко стъписана от всичко, което се случва. Да, може да се каже, че съм неин адвокат.

— И то много добър — гордо каза Джуди.

Вратата на залата се отвори широко и служителката призова всички да влязат вътре. Едуард отново взе да се кара с адвоката си. Възрастният мъж го съветваше нещо, но той яростно клатеше глава в знак на несъгласие. Дори размаха пръст за по-голяма убедителност. Линдзи се приближи до Лили и я хвана под ръка:

— Готова ли си?

— Да! — каза тя и се усмихна към Джуди. — Готова съм.

Лиам, Мариса, Джуди и всички от Хабърд Пойнт влязоха в залата и се наредиха зад нея.

 

 

Лиам се любуваше на промяната в Лили. През последните дни той се разкъсваше между желанието да й каже, че Джо и Патрик се опитват да намерят другите две жени в живота на Едуард, за да помогнат на Линдзи да оспори теста за бащинство, и необходимостта да мълчи, за да не подхранва напразно надеждите й, ако нещо се обърка.

Сега той я целуна и я проследи до мястото й отпред. Това ли беше неговата Лили? С високо вдигната глава тя бе готова да се бори за щастието на дъщеря си. Усещаше подкрепата на хората зад себе си, особено на Мариса и Джуди. Той погледна двете жени, които седяха между него и Сам на първия ред зад Лили, и се опита да проумее какъв извратен тип трябва да си, за да желаеш да прекършиш духа на тези прекрасни жени.

Но да види Едуард как се гърчи под погледите на хората, докато прекосява залата, за да седне на мястото, определено за ищеца, беше истинско удоволствие за Лиам. Той продължаваше да нарежда безапелационно на адвоката си, който гледаше тревожно и обезверено.

Съдебният служител удари с чукчето и произнесе:

— Съдът на щата Кънектикът започва работа под председателството на почитаемата Марта Портър. Моля, станете!

— Съдията е жена — прошепна Бей.

— Идеално! — върна Тара.

Съдията беше висока и стройна жена с прошарена кестенява коса и умни очи, които виждаха повече, отколкото показваха.

— Изслушване по казуса „Хънтър срещу Малоун“ — зачете служителката. — Постъпила е молба…

— Извинете ме, ваша чест — обади се Линдзи Грант Уиншип и стана от стола си. — Простете, но въпросът не търпи отлагане.

— Да, госпожо Уиншип? Вие сте… адвокат на защитата?

— Така е, ваша чест. До този момент аз представях Лили Малоун и малолетната й дъщеря Роуз Малоун — страна по делото, което предстои да се разгледа. Но в момента си подавам отвод поради конфликт на интересите.

Лили затрепери като лист. Беше страшно да я чуеш как се опитва да си поеме въздух.

Едуард застана нащрек. Адвокатът му се наведе към ухото му и обясни какво става. По лицето на ищеца се разля самодоволна усмивка. Но, изглежда, зад външната маска нямаше нищо, в което да попие, и затова остана да плува като капка олио в чаша вода.

Лицето на Лили се сгърчи от отчаяние и объркване. Сълзите замрежиха погледа й. Линдзи подреди документите си и ги представи на съда. После се обърна към Лили и прошепна нещо в ухото й, но тя не чу и дума.

— Ваша чест! — възползва се адвокатът на Едуард. — Това е акт, който нарушава правилата и аз трябва да възразя. Недопустимо е да се остави госпожица Малоун без законен защитник. Клиентът ми чака цели девет години, за да може да се види с дъщеря си.

В този момент Ребека, адвокатката на Джуди Хоторн, изсумтя и избухна в смях.

— Съдия Портър — продължи Линдзи, — бих искала да ви представя пълномощното, с което новата ми клиентка ме ангажира. Моля, отбележете и тази съдебна преписка за издръжка на дете. Както ще видите, по случая вече има решение на съда, което господин Едуард не е спазил и моята клиентка подава иск за съдебна отговорност по много по-сериозно обвинение. Мога ли да се приближа?

— Да — каза съдията.

Линдзи пристъпи към масата на съдебните заседатели и подаде един документ, а после остави едно копие и пред Едуард.

Лиам се надигна от втория ред и видя как кръвта се отдръпна от лицето на ищеца. То стана сиво, като корема на акула. Адвокатът се пресегна към документа, но трябваше буквално да се бори за него. Беше ясно, че клиентът му не иска той да го прочете. Най-накрая успя да го изтръгне от ръцете му и щом го прочете, и неговото лице придоби същия цвят.

— Както се убедихте, ваша чест — заговори Линдзи, щом секретарката описа документа и го подаде на съдията, — господин Хънтър не е плащал определената от съда детска издръжка и дължи сериозна сума на моята нова клиентка.

— Ваша чест — скочи адвокатът на Едуард. — Погледнете датата на това съдебно решение. Било е в сила за малолетно дете, което няма никакво отношение към новия случай, за който сме призовани. Това дете дори вече не е малолетно.

— Аз съм на двайсет и една — чу се глас и Ребека стана от мястото си.

— Ваша чест… — успя да измънка адвокатът. Едуард се сви на седалката и затърси с очи изхода на залата.

— Този господин беше осъден да плаща издръжка още от деня, в който съм се родила. Майка ми е била бременна, когато е отишла при леля ми, за да ушият нови пердета за бъдещата детска стая. Но той я обвинява, че е била при любовник, и я пребива така жестоко, че тя ражда преждевременно.

Лиам погледна към Лили и видя пълните й със сълзи очи. В този момент и двамата си спомниха за раждането на Роуз, и колко се притесняваше тя за здравето на своето бебе.

— Колко неприятно за него — продължи Ребека. — Аз съм се родила три месеца по-рано и той трябва да плати издръжка за три месеца повече.

— Ваша чест — обърна се Линдзи към съдията, — размерът на месечната издръжка е две хиляди долара. До този момент той никога не е плащал доброволно тази сума. Госпожа Хотън е поискала запор на заплатата му, но преди девет години той напуска работа и тя изгубва следите му.

— Това е доста дълъг период, господин Хънтър — обърна се към него съдия Потър, — и доста голяма сума.

— Ваша чест, в документа пише, че моят клиент е осъден да изплаща издръжка до момента, до който детето учи — обади се вяло адвокатът на Едуард. — Въпросното дете е вече на двайсет и една години, трябва да е приключило с колежите, така че…

— Аз следвам право — прекъсна го Ребека. — Той никога не е искал да ме вижда и затова не знае. Успях да помогна на мама да събере нужните документи срещу него…

Лиам мислено поздрави младата жена, която говореше смело и уверено на съдията и гледаше баща си право в очите. Беше висока и елегантна, с тъмни коси като тези на майка си, на Мариса и Лили. Лиам заподозря, че ако се свържат с майката на Едуард, тя също ще се окаже с тъмни коси. Психиатрите трябваше да помислят над това.

— Искам да стана адвокат в семейния съд — продължи Ребека, загледана право в Едуард. — Искам да защитавам жени, които са били подложени на насилие от мъже като баща ми.

Залата избухна в одобрителни възгласи и ръкопляскания. Мариса, Сам, Тара и всички приятели станаха на крака. Лиам погледна към масата на защитата. Лили ръкопляскаше най-силно от всички. Съдията показа съгласието си, като ги остави няколко минути на емоциите им и след това удари с чукчето.

Едуард и адвокатът му обсъждаха ситуацията. Съдията ги гледаше безстрастно и чакаше следващия ход.

— Ваша чест — използва паузата Линдзи. — Господин Хънтър вече е доказал нежеланието си да си изпълнява задълженията към едно дете и аз приемам, че искът му да припознае Роуз Малоун като свое дете е по-скоро прикрито нападение срещу майката, за което говори и току-що доказаното насилие над първата му съпруга. Но ако наистина иска да плаща издръжка на Роуз…

— Оттегляме иска, ваша чест — побърза да обяви адвокатът на Едуард.

— Детето Роуз Малоун има право да знае кой е негов баща, също както има право на издръжка — отсече съдията. — Госпожо Малоун, ако настоявате да направим тест за бащинство…

— Не! — рязко отвърна Лили. — Имам предвид… Благодаря, ваша чест!

Едуард каза нещо на адвоката си, стана и се насочи към пътеката между редовете. Адвокатът му се опита да заглади положението:

— Ваша чест, господин Хънтър моли за кратка почивка…

В този момент Джо Холмс препречи пътя на Едуард.

— ФБР — показа значката си той. — Господин Хънтър, арестуван сте за нарушение Закона за подпомагане и защита на децата.

— Какво ще кажеш за тежката ръка на закона? — намигна Тара към Бей, докато Джо му слагаше белезниците. — И това е само началото. Полицаите от квартала имат какво да го попитат за случая с Мийви, а и за едни стари скиорски обувки, в които дрънкат обици…

В това време репортерите се блъскаха около пътеката и изхода и пишеха като луди в бележниците си. Съдебните художници бързаха да хванат сцената на задържането, за да я продадат на следобедните издания.

Съдията удари с чукчето и обяви край на изслушванията. Лили първа се спусна между редовете и се хвърли към Лиам. После прегърна поред всички от Хабърд Пойнт и от Кейп Хоук. Най-голямата прегръдка беше за Джуди и Ребека.

— Благодаря ти! — развълнувано каза тя, докато държеше Ребека в обятията си. — Нямаш представа колко много значи това за мен. Ти беше много смела и компетентна.

— И аз се гордея с теб, мила! — каза Джуди. Сълзите намокриха лицето й и се стекоха по ръба на огромния белег.

— Направих го заради нас, мамо — отвърна Ребека и кафявите й очи блеснаха от сълзи. — За нас и за Роуз.

— Роуз? — попита объркано Лили.

— Моята полусестра.