Филип Шелби
Опасни муцуни (28)

27.

На тридесет метра над площадката за кацане хеликоптерът рязко се наклони, увлечен от въздушното течение. Робърт Балантайн залитна напред и пистолетът в ръката му се заби в бузата на пилота.

Шефът на охраната моментално реши да се възползва от суматохата, за да обезоръжи сенатора, но в следващия миг Балантайн вече размахваше пистолета пред лицето на агента.

— Назад! — изкрещя Балантайн.

— Сър, можем да се справим с всяка ситуация, само ни оставете да…

— Млъкни!

Агентът си припомни указанията на началниците си за подобни извънредни обстоятелства — първо бе длъжен да се опита да разбере защо кандидатът за президент внезапно е изгубил разсъдъка си. При такава ситуация нито една дума не биваше да бъде записвана.

Агентът не можеше да си представи каква смесица от ужас, страх и вина разкъсваше гърдите на сенатора. Балантайн отлично знаеше, че сега и най-добре обученият екип за охрана не може да му помогне. Дори и ако им признае в каква каша се бе забъркал, дори и ако сподели с тях какво ще се случи след броени минути, те нямаше да му повярват. Вместо това ще се постараят по всякакъв начин да му попречат да извърши това, което единствено бе по силите му.

Най-после хеликоптерът кацна на площадката. Балантайн стисна здраво дръжката, с един замах отвори вратата и скочи върху бетона. Хвърли назад обезумял поглед, видя мъжете, готови да го последват, размаха пистолета и се затича към крайбрежния булевард.

Шефът на охраната изчака, докато Балантайн се обърне с гръб към площадката, и скочи долу, последван от останалите членове на екипа за охрана. Обърна се към първите двама и им заповяда:

— Заобиколете го отпред, но така, че да ви забележи. Да не отделя погледа си от вас двамата. Останалите, начело с мен, ще го нападнем в гръб, за да го обезвредим. — За миг се поколеба, преди да продължи: — Не знам какво му стана, но ако започне да стреля, не отвръщайте на огъня. Може да е полудял, може да ви заплашва, но ние все още сме длъжни косъм да не падне от главата му.

Докато екипажът изскачаше от хеликоптера, агентът се наведе към прозореца на пилота и сграбчи микрофона. Тъй като линията за свръзка не беше прекъсната, диспечерът от Центъра на специалните служби в Ню Йорк бе чул всяка дума, казана в хеликоптера.

Агентът изслуша инструкциите и след това съобщи на хората си най-важното — специалният екип на ФБР за действие в екстремни ситуации вече лети насам.

 

 

Клаудия Балантайн видя как хеликоптерът закръжи зад дърветата, огледа насъбралото се множество и се обърна към секретаря си:

— Време е да започваме. Доведи Боб, когато хеликоптерът се приземи.

Сетне започна да изкачва стълбите към платформата.

 

 

— Дий…

— Стой далеч от него, Холис.

— Това няма да помогне, Дий. Кроуфорд ми разказа за теб и татко; за това, че сте сред основателите на ОМЕГА. Ние знаем коя е мишената. Кроуфорд няма да позволи на Клаудия Балантайн да се изкачи на онази сцена.

С мъчително усилие Холис си наложи да съсредоточи вниманието си изцяло върху Уайли. Видя поражението и съжалението в очите му и си помисли, че за нея никога повече нямаше да бъде онзи Дий, който я бе отгледал. Може би един ден ще го разбере, но единственото, което искаше сега, бе да спаси живота му.

Стрелна с поглед Майстора, който бе застанал неподвижен, готов за стрелба. Дали Уайли все още можеше да му заповядва? Холис си припомни колко бързо и безжалостно Майстора бе извършил убийство в Париж. Той се подчиняваше на заповедите.

Издадена ли е заповед и за моето убийство, Дий?

Младата жена отпъди мисълта. Трябваше да спечели време — това бе всичко, от което се нуждаеше сега. Колкото по-дълго успее да удържи Майстора да не натисна спусъка, толкова повече Кроуфорд имаше шанс да успее. Сам бе единствената надежда за оцеляване — както за нея, така и за Клаудия Балантайн.

Холис пъхна ръка в джоба си. Уайли все още държеше пистолета й, насочен към нея.

— Не знаеш колко много съжалявам — тихо рече той. — През всичките тези години, които прекарахме заедно, Марта никога не узна за другата ми… работа. Направих всичко, което бе по силите ми, за да предпазя и теб.

— Но в крайна сметка ти позволи на Макган да ме използва. Как можа?

— Той се бе паникьосал, Холи. Когато придружителят на Майстора бе убит в последната минута, Макган реши да използва теб като заместник на Бошан. Това не трябваше да се случва.

— А ти си му платил за това, нали? Ти беше снайперистът на онзи покрив в Сохо.

Тя видя как в очите му проблесна изненада.

— Макган си плати — рече Уайли. — Вярвах му прекалено много и това едва не струва живота ти. — Той протегна ръка, за да я докосне. — Знам как изглежда всичко това в твоите очи…

— Не, не знаеш! Нямаш дори най-малка представа. — Холис кимна към Майстора. — Ти работиш с този мъж, който е убил баща ми. И майка ми. Твоите най-добри приятели. А сега си го изпратил срещу Клаудия Балантайн. Защо? Кой може да мрази толкова…?

— Това не е омраза, Холи — нежно я прекъсна Уайли. — Това е просто сделка. Тук няма омраза. Този случай напомня на сценария с Джаки Кенеди.

— С Джаки Кенеди?

Гласът на Доусън Уайли прозвуча някак глухо.

— Спомняш ли си онези документални кадри с нея, след като Джон Кенеди бе застрелян — в болницата, после до Линдън Джонсън в президентския самолет, заобиколена от децата си пред вечния огън в гробището Арлингтън? Тя бе най-обичаната личност в цялата страна. Америка бе готова да пълзи в краката й по натрошени стъкла. — Кимна сякаш на себе си. — Същото ще са готови да направят избирателите и за Робърт Балантайн, когато стане вдовец. Защото съпругата му е една от най-обичаните и популярни личности в Америка. Представи си какъв ужас и гняв ще обхване страната, когато тя бъде убита. Представи си вълната от симпатия към Балантайн, когато той ще се бори с мъката и скръбта. Тогава ще дойде първият вторник на ноември и тази вълна ще се превърне във всепоглъщащ прилив. Потокът от сълзите на нацията ще отведе Робърт Балантайн направо в Овалния кабинет.

Холис бе едновременно омагьосана и ужасена от думите на Уайли — той говореше толкова спокойно и гладко, с пълно безразличие към човешкия живот. Сякаш ставаше дума за някакви насекоми.

Догади й се, но успя да се пребори с пристъпа. Знаеше, че точно сега бе моментът да се опита да достигне до най-скритите дълбини на порочната му душа, да изрови последната частица от старателно прикриваната истина.

 

 

… сълзите на нацията ще заведат Робърт Балантайн направо в Овалния кабинет.

Кроуфорд и Джейкъб чуха думите на Уайли, уловени от микрофона, закрепен на врата на Холис. Джейкъб издигна хеликоптера на 250 метра зад Статуята, откъм страната, където Уайли не можеше да ги види.

— Не ме интересува, че е бил за нея като светец — каза Хари. — Когато един убиец започне да говори, той ще се погрижи да не остави нито един жив свидетел.

За миг Кроуфорд остана неподвижен. Сетне включи лаптопа и на компютърния екран се появи стилизиран образ на Статуята. Фокусира курсора върху короната, увеличи изображението и напрегнато се втренчи в него. После отвори прозореца на хеликоптера и насочи автомата си.

— Ще дадем на Холис възможно най-добрия шанс — рече той и му обясни какво има предвид.

 

 

Холис пристъпи една крачка към Майстора. Знаеше, че Уайли няма да стреля, но ще се опита да я спре. Той протегна свободната си ръка и я хвана за китката. Дъхът му опари лицето й.

— Не, Холи — рече Уайли. — Той трябва да си изкупи вината.

— Вината ли, Дий? Аз пък си мислех, че говорим за един убиец.

— Ако махнеш дори едно зрънце пясък, цялата пирамида може да рухне. Така е с всички планирани убийства: все едно да отстраниш опорите. Балантайн определено е по-добрият президент. Проблемът е в това, че той сам не може да постигне целта си, освен ако аз не махна зърното от пясъка.

— Като убиеш една невинна жена.

— Жертвите са неизбежни, Холи. Всички ги правим.

— Знаеш всичко за жертвите, така ли? Сигурно е вярно, след като си убил най-добрия си приятел.

Уайли поклати глава.

— Това едва ли ще ти прозвучи утешително, но двамата с баща ти работехме за безопасността на тази страна.

Холис отвори уста, но се спря. Реши да не реагира на наглите му думи. Не можеше да позволи на Уайли да отвлече вниманието й. Дори и с мрачните си разкрития.

— Докато той не е открил, че използваш същите убийци, които преследваш — каза тя. — Действал си като техен брокер, а баща ми не е знаел нищо за това.

Думите й бяха като изстрел в тъмното, но изразът на лицето му подсказваше, че е улучила целта.

— Опитах се да му обясня, че трябва да използваме всички ресурси, с които разполагаме — промълви Уайли. — Обаче това беше грешка. Животът на баща ти се ръководеше от съвестта му. Ако трябва да бъда откровен докрай, той се готвеше да ме предаде. Знам, че няма да ме разбереш, но нямах друг избор, освен да го спра.

— Не само него! — извика младата жена. — През този ден ти си убил майка ми и още един човек.

— Той беше свръзката на баща ти във френското правителство, негов много близък приятел, на когото Алек бе решил да се довери. Твоята майка… това бе негова грешка. — Уайли посочи към Майстора. — Накарах го да плати за това с петнадесет години от живота си.

— Накара и мен да платя, Дий! — изкрещя Холис. — Отрови целия ми живот с тази лъжа!

— Нямах друг избор — отвърна Уайли. — Използвах смъртта на Алек като извинение да се оттегля от ОМЕГА. Но като си тръгнах, отнесох със себе си много тайни и създадох собствена версия на ОМЕГА. Организацията ми бе много по-малка — в началото дори бях съвсем сам — но не по-малко мощна. С течение на годините успях да се свържа с доста високопоставени хора, които споделяха моята гледна точка; те бяха готови да поемат същите рискове, с които аз се бях нагърбил, за да се гарантира световният ред. Една от причините моята ОМЕГА да бъде толкова ефективна се криеше в това, че бяхме готови да действаме с всички средства, а не само да стоим и да наблюдаваме. Работата на убийците е да убиват. Ала ние бяхме тези, които подбираха целите и насочвахме изпълнителите.

Той замълча, преди отново да я погледне в очите.

— Единствено смъртта може да сложи край на войната, Холи. Живите винаги продължават да се борят.

 

 

Робърт Балантайн бе на края на силите си, когато достигна до навесите.

Сенаторът се обърна назад и видя агентите от специалните служби, които тичаха след него. Бяха млади и атлетични и след секунди щяха да го настигнат.

Балантайн се огледа отчаяно и откри спасителния изход. Дробовете му изгаряха, ала той прекоси тичешком ливадата пред редиците със столовете, където бяха седнали гостите. Когато стигна до централната пътека между столовете, чу как хората се развикаха, надигнаха се от местата си и започнаха да го аплодират. Тогава някой изкрещя.

Задъхан, Балантайн се спря и се озърна; пистолетът все още бе в ръката му. Гостите сигурно го бяха видели, защото тези от първите редици наскачаха и панически побягнаха от него.

А там бе жена му, която в този миг прекосяваше сцената. Клаудия се обърна, за да разбере какво бе причинило тази суматоха.

Един ужасен, изпълнен с безкрайна мъка вик се изтръгна от гърлото му.

— Клаудия!

 

 

— Балантайн се намеси — каза Майстора.

— Това проблем ли е? — сърдито попита Уайли.

— Разбира се, че не.

Холис вида как Майстора се изви около металната рамка на прозореца, подобно на котка на края на покрива. Беше напълно спокоен и съсредоточен, а пръстът му бавно свали предпазителя.

Тогава чу бумтенето. Стори й се, че чува шум от крилете на някаква огромна праисторическа птица, кацаща на върха на Статуята. Хеликоптерът попадна в полезрението й и закри небето пред прозорците. Кроуфорд бе застанал на металната шина, превързан с колан през кръста, с автомат в ръце.

Прозорците на короната на Статуята експлодираха. Холис се хвърли на пода, но успя да види, че Майстора също залегна. Уайли отскочи към стъпалото под площадката.

Внезапно хеликоптерът изчезна от погледите им. Холис видя как Майстора се надигна, извади пушката през счупения прозорец и стреля два пъти към хеликоптера. После измъкна от сака малка метална кутия и здраво я закрепи на гърдите си. Продължаваше да се усмихва дори в мига, когато натисна двата бутона.

 

 

Джейкъб трескаво натискаше педалите, за да завърти хеликоптера и отново да се приближи към короната. Докато маневрираше, забеляза отвор от куршум в плексигласа от дясната страна на челото му. Лицето на Кети изплува в съзнанието му.

— Мислех, че си добър стрелец! — изкрещя той на Кроуфорд.

Кроуфорд още висеше отвън, стъпил върху металната шина, а силният вятър го блъскаше в гърдите. Държеше автомата здраво притиснат към бедрото си. Погледът му бе прикован в Статуята. Прицели се в короната, докато Джейкъб внимателно превключваше уредите на командното табло. Тъй като прозорците бяха счупени, Кроуфорд ясно виждаше вътрешната страна на короната. Майстора беше ненадминат стрелец, но неговият снайпер не можеше да се мери по скорострелност с автомата на Кроуфорд.

Джейкъб увеличи скоростта на хеликоптера и в този миг се разнесе гръм. Погледна надолу и видя как фериботът на кея се обви в кълбо от пламъци и дим.

Извъртя хеликоптера, за да избегне ударната вълна и точно тогава видя как на 130 метра под него една от сградите се взриви.

— Какво, по дяволите, става там? — изкрещя той, когато Кроуфорд се изкачи обратно в кабината.

— Отвлича вниманието! — задъхано изрече Кроуфорд. — Не мисли, че Майстора е приключил. Това е част от плана му. Да се върнем обратно!

 

 

Експлозиите вцепениха и без това изплашените гости. Някои се свлякоха на колене, съборени от ударната вълна; други обърнаха столовете и залегнаха зад тях. След като отмина първоначалният шок, отвсякъде се разнесоха писъци и викове. Хората се блъскаха в отчаяните си опити да избягат.

Робърт Балантайн продължи да тича. Беше само на няколко метра от сцената, когато срещу него връхлетя тълпата от бягащи журналисти. Отчаяно се опита да си проправи с юмруци път до жена си, която бе залегнала зад катедрата.

— Клаудия!

Видя как тя се огледа в тълпата, видя облекчението в очите й, когато погледите им се срещнаха. И тогава понечи да се надигне.

— Не! Остани долу!

Ала думите му никога не достигнаха до нея…

Балантайн се хвърли към сцената. Внезапно бе съборен върху стъпалата. За миг остана без въздух в гърдите. Сетне простена, завъртя се и запълзя нагоре по стълбите.

 

 

— Застреляй я! Веднага.

Холис вдигна глава, стресната от ледения тон на Уайли.

Той стоеше на няколко метра от нея. Вятърът свиреше през счупените стъкла и рошеше косата му. Приличаше на капитан, застанал на мостика, борещ се с бурята.

— Застреляй я!

Майстора отново зае позиция за стрелба, опитвайки се да задържи неподвижно цевта на пушката въпреки вятъра.

Холис се раздвижи, сетне извика, когато счупените стъкла се врязаха в дланите на ръцете й.

Уайли насочи пистолета си към нея.

— Не мърдай, Холи. Моля те.

Ядосана от своята безпомощност, младата жена се сви назад. Втренчи се в свития си юмрук и си припомни… за нещо, което Джейкъб й беше дал. Погледна двамата мъже: Уайли се бе концентрирал единствено върху Майстора, а Майстора — върху целта си. Холис предпазливо сведе очи и бавно изтегли капачката на „червилото“, скрито в ръката й.

Погледът й отново се насочи към двамата мъже точно в момента, когато две неща се случиха почти едновременно: Доусън Уайли се извърна от нея и насочи пистолета си към Майстора. В същия миг Майстора натисна спусъка.

 

 

Робърт Балантайн достигна до най-горното стъпало и олюлявайки се, успя да се изправи на крака. Разтвори широко ръце и се хвърли към жена си. Беше само на няколко метра от нея, уверен, че ще успее да я спаси. Трябваше само да я сграбчи в прегръдките си и двамата да скочат от сцената. Това никога нямаше да изкупи греха му, но поне малко щеше да намали безкрайната му вина.

— Робърт…

Дори в този миг на паника и страх гласът й звучеше все така сладко. Балантайн се взря в лицето, което му бе дарило толкова много радост и щастие. Пръстите му почти докосваха бузата й. Топлият й дъх помилва врата му, докато той обвиваше ръце около нея, за да я защити с тялото си. Ала никога не чу вика й, нито разбра с какво отчаяние тя се опитваше да го задържи в прегръдките си, докато той се свличаше в краката й. В последния миг от живота си, прекрачвайки границата между живота и смъртта, безчувствен за куршума, пронизващ черепа му, Робърт Балантайн се помоли жената, която обичаше, никога да не узнае за неволното му предателство към нея.

 

 

Майстора стреля два пъти, толкова бързо, че Холис почти не чу първия изстрел. Но чу втория…

Майстора извъртя пушката си от прозореца и в същия миг натисна спусъка за втори път.

Гърлото на Доусън Уайли бе разкъсано и бликна кръв. От силата на куршума тялото му подскочи във въздуха и сетне се свлече до ръба на площадката, после се преобърна и се изтърколи надолу по спираловидната стълба.

Майстора не си направи труд да провери резултата от своята работа. Отдръпна се от прозореца и насочи пушката към Холис. Видя ужаса в очите й и поклати глава.

— Нима си мислиш, че Уайли бе дошъл тук, за да ми помогне? Или да види как ще избягам? Не. Смяташе да ме убие, след като изпълня договора.

— Да те убие? — немощно повтори младата жена.

— Вярваш ли на хороскопите? — Вгледа се в неразбиращото й лице. — Май дори не знаеш какво означава това. Няма значение. Обаче трябва да знаеш, че Уайли никога не ми прости грешката, че убих майка ти. Той само искаше да ме накара да повярвам, че ми е простил, но… Разбираш ли, той използваше всички нас: мен, теб, Макган. Дори и Балантайн. Планът му бе да ме застреля веднага след моя изстрел. Тогава щеше да съчини някаква история, че е герой, опитал се да спре убиеца, ала трагично е закъснял и фаталният куршум вече е бил изстрелян.

— Ами аз?

Майстора сви рамене.

— Вероятно Уайли не е смятал, че ще стигнеш толкова далеч. Ала след като го направи, ти се превърна в пречка за него, в заплаха за легендата му. Според теб какво би сторил той?

— Същото, което и ти искаше да направиш.

— Ти си наистина много смела, мис Фримънт, много умна и съобразителна. Поздравявам те за тези качества. Но сега, за мое искрено съжаление…

Майстора млъкна. Видя отблясъка от светлината. Идваше от златната капачка на червилото, което се изтърколи към него.

Погледът му отново се върна към Холис, която го гледаше втренчено.

— Върви право в ада, мистър Джоунс — тихо рече тя, миг преди гранатата „червило“ да експлодира в лицето на Майстора.