Елизабет Адлър
Наследство от тайни (27)

Глава 27
Моди

Арднаварна

Виждах как Еди слуша като омагьосан разказа ми за миналото. Той погледна Шенън, която седеше до него на канапето. На скута й мъркаше една жълта котка и тя механично я галеше по меката козина. Изглеждаше сладка, уязвима и много млада и аз знаех какво си е помислил той: че Лили сигурно също е изглеждала така.

Еди знаеше, че тя търси истината за баща си и се надява, че историята за миналото на семейството й ще й помогне да я открие, и виждах колко му се иска да може да й помогне.

— Може би трябва да ви разкажа нещичко за Нед — каза той, — ако мислите, че това ще ви помогне да откриете истината за Лили.

Ние се изправихме и наострихме уши.

— О, моля те — каза Шенън, — умирам от желание да науча нещо повече за него, той изглежда толкова… толкова влюбен в нея и толкова мил.

— Може и да е бил, не знам. Но е бил млад, наивен и луд по нея.

Ръката на Еди се плъзна по облегалката на канапето зад раменете на Шенън и аз видях как очите им се срещнаха в дълъг, интимен поглед. Това беше един от онези погледи между двама души, които не са предназначени за никой друг, и аз хвърлих една цепеница в огъня, като я бутнах със сребърния си сандал, за да се разгори.

— Най-добре започвай — казах припряно.

Еди се изсмя; той знаеше какво си мисля.

— Ще ви разкажа историята така, както ми я разказа дядо ми — каза той с обработения си, дълбок актьорски глас, който сигурно приличаше на този на Нед. Това някак си съживи миналото пред очите ни.

 

 

„Трупата“ на Де Лаури играела в Ню Джърси, когато Джейкъб Де Лаури казал сърдито на Нед:

— Или остани при нас, или се махай! — рошавите му черни вежди били сключени над носа, когато се обърнал към него. — Как очакваш да поставя успешна пиеса при положение, че един от актьорите ми е направо побъркан от любов и не може да се съсредоточи върху онова, което прави? За бога, момко, не ти ли стигат жените в градовете, където играем?

Той можел да го уволни на място, ако публиката не го харесвала. Нед бил най-аплодираният актьор от всички, повече от самия него и Саша, и то не само заради вида си. Нед Шеридан имал талант.

Джейкъб приличал на шейсетгодишен старец в лицето. Той бил уморен от пътувания, но не виждал никакъв изход, след като трупата му затъвала от седмица на седмица от един финансов крах в друг. Честичко си мислел колко приятно би било да се пенсионира в някоя малка къщичка на брега на река Хъдзън, където знаел, че имат къщи много от звездите. Мястото се намирало недалеч от ярките светлини на Бродуей и той можел да стане член на различните клубове и да ходи по премиери със Саша под ръка, и двамата издокарани. Но как да го постигне? Това бил проблемът. В касичката нямало пари и не се очаквали постъпления.

Джейкъб седял пред оплютото огледало в студената стая на един евтин хотел в Ню Джърси и изучавал профила си, като се въртял ту наляво, ту надясно и отмятал глава назад, за да не увисва брадичката му върху високата яка.

— Остаряваш, Джейкъб — казала Саша от леглото, където се била излегнала сред пухкави сатенени възглавници, които я съпровождали във всичките й пътувания. Както и Джейкъб, тя не изглеждала добре, но била хубава и, също като него, знаела как да го подчертае. Но това ставало все по-трудно с всяка година. Тя била по-млада от мъжа си, към края на четирийсетте, но и тя се замисляла с копнеж за уютна къщичка с рози край вратата и може би със сгушена пред камината котка. Те често говорели за оттегляне и неспирно измисляли начини да съберат достатъчно пари, но това винаги зависело от ангажиментите им през следващия месец, после от по-следващия, но всеки бил също толкова слаб, колкото и предишния. Освен напоследък, след като взели в трупата младия Нед Шеридан, който карал хората да седят напрегнато и да внимават.

— Трябваше да дадеш на Нед по-голяма роля — внезапно казала Саша. — Остави го да играе главните роли.

Джейкъб се извърнал и я изгледал учудено. После заявил сърдито:

— Знаеш, че винаги аз играя главните роли, Саша. Публиката го очаква от мен.

— Вече не го очакват — Саша запалила цигара и издухала в хладния въздух идеално оформено колелце дим. Свила се по-удобно във възглавниците и казала жестоко: — Нека погледнем истината в очите, Джейкъб, публиката иска да види Нед в чорапогащник, а не тебе. Ако не си го забелязал, да знаеш, че в него има нещо, което привлича погледите им като магнит. — Тя потупала пухкавата си руса коса и се прозяла: — Става дума не само за теб, Джейкъб, а и за мене. Мъжете взеха да се заглеждат в Нед, вместо в моите цици. И знаеш ли какво означава това, Джейкъб? Означава, че той ще стане звезда.

Джейкъб решил да не обръща внимание на нейните дрънканици за това, че остарявал, и вместо върху тях да се съсредоточи върху новите идеи, които се зараждали в главата му. Той бил гледал всички звезди на сцената и познавал таланта от пръв поглед. Знаел, че са извадили късмет с Нед. Заплахата му, че ще го уволни, била блъф, защото знаел, че всеки мениджър, който имал очи и поне малко мозък в главата, веднага щял да вземе момчето.

Нямало съмнение, че Нед притежавал талант и изглеждал добре, но освен това бил наивен. Първият път, когато видяла наивната му, руса, хубава физиономия, и добрите му маниери, Саша го нарекла „дървеняк“. Той бил образован дървеняк, разбира се, но бил наивник в преценките си за хората. Нед все още бил заслепен от блясъка на театъра и не бил живял достатъчно в артистичните среди, за да се разочарова от реалността.

— Трябва му добро ръководство, за да стане звезда — казала Саша с прозявка, — но няма да го намери, докато работи с нас, Джейкъб, така че няма защо да се тревожиш, че ще избяга и ще ни зареже с пръст в устата, о Джейкъб се замислил над думите й и изведнъж видял как пред тях се открива един нов, по-приятен свят. Свят, в който той нямало нужда да бъде застаряващ мениджър на актьори, който да търси работа на нископлатените си клиенти. Ангажиментите на Нед Шеридан зависели от него. Нед вярвал на всяка негова дума, а Джейкъб щедро ръсел грандиозните си приказки за театри, в които никога не бил играл, и използвал имената на звезди и известни театрални мениджъри, които претендирал да познава. Нед Шеридан не познавал никой друг в света на театъра. Освен това той му вярвал.

На следващата вечер Джейкъб отменил своето участие и казал на Нед, че той трябва да го замести.

— Това ще ти се отрази добре, скъпо момче — казал той и приятелски прегърнал Нед през раменете. — Аз трябва да свърша малко работа в Ню Йорк. Имам няколко предложения… — той безгрижно размахал пурата си, създавайки впечатлението, че дузина театрални мениджъри от Ню Йорк чакат на опашка за него. После въздъхнал и казал: — Как ми се иска да съм пак на твоята възраст, Нед. Има толкова добри роли, които пасват чудесно на хубав младеж като тебе — Нед го погледнал нетърпеливо и Джейкъб замислено тръснал пепелта от пурата си марка „Корона“. — Естествено, човек има нужда от връзки, за да получи тези върховни роли. И аз, естествено, имам тези връзки след толкова години в бранша.

Той спокойно погледнал Нед. Пронизващите му тъмни очи били неспокойни и Нед се зачудил защо при тези „връзки“ Джейкъб още играе в театрите в загубените градчета. Но това била единствената му връзка със света на големите и той не можел да се откаже от нея.

— Наистина ли смятате, че имам шанс да играя в Ню Йорк, мистър Де Лаури? — попитал нетърпеливо той.

— Това би означавало да напуснеш „Трупата“, момчето ми. — Джейкъб се намръщил. — Не ти ли харесва да работиш при мен? Не съм ли ти добър приятел? Не те ли научих аз, Джейкъб Де Лаури, на всичко, което знаеш? — той протегнал ръце във въздуха и произнесъл драматично: — А сега искаш да ме изоставиш.

— О, не! Не, сър, не искам! — Нед бил готов да се моли на колене на Де Лаури да му помогне дори с най-незначителната си „връзка“. — Но нали самият вие казахте, че имало толкова хубави роли за мъже на моята възраст! А аз знам, че имам талант. Имам нужда само от помощ за следващата си стъпка.

— Ако подпомогна тази стъпка, аз, естествено, ще очаквам компенсация за загубите си — казал Джейкъб, като завъртал замислено пурата в пръстите си и се загледал в далечината. — Трябва да има някакъв начин, разбира се. Винаги има…

— Каквото поискате, сър — предложил Нед, когато му се сторило, че шансовете му се увеличават.

— В такъв случай аз имам отговора — бързо казал Джейкъб. — Ще ти стана мениджър. Ще се заема с кариерата ти, момчето ми, и с моите връзки и своя талант ще стигнеш далеч. Ще стигнеш до върха, не се съмнявам. И, повярвай ми, няма по-добро място от това — важно добавил той, като че ли знаел какво означава да си на върха на успеха. — Остава само въпросът за моя дял, разбира се. Чакай да помисля… — той отново завъртял пурата; знаел точно колко ще струва всичко това на Нед Шеридан и вече виждал мястото в провинцията с розите и котката, и премиерите. Нед Шеридан щял да му открие пътя към успеха за първи път през живота му. — Естествено, като твой мениджър бих могъл да поискам повече, но мисля, че петдесет процента ще бъдат достатъчни, като се има предвид приятелството ни.

— Готово! — Нед сграбчил Джейкъб за ръката и я разтърсил ентусиазирано. — Кога заминаваме за Ню Йорк?

— Ние не заминаваме, скъпо момче. Ти отиваш на сцената да играеш моята роля — главната роля — а аз отивам в Ню Йорк да видя какво могат да направят за тебе моите приятели.

Джейкъб заминал на следващата сутрин, издокаран с най-хубавите си дрехи — сиви раирани панталони и фино черно сако, което било позагубило цвета си от старост. На врата му била вързана вееща се копринена кърпа, освен това носел черна наметка и широкопола черна шапка, бил взел и бастуна със сребърния наконечник.

Той заклел Нед да пази тайна и не казал на Саша защо отива в Ню Йорк. Тя го гледала как се готви и се чудела какво е намислил, защото усещала, че хитрото старо копеле има нещо наум. Забелязала как младият Нед Шеридан също трепери от вълнение и била сигурна, че причината не е главната роля, която щял да играе вечерта вместо Джейкъб. Тя въздъхнала, докато се измъквала от възглавниците си, и започнала да се подготвя за представлението. Каквото и да бил намислил Джейкъб, тя се надявала, че ще успее, защото вече била прекалено стара за този живот.

Същата вечер Нед вложил в ролята всичко, на което бил способен. Той играел френски граф, влюбен в умираща куртизанка. Това била версията на Джейкъб на „Дамата с камелиите“ и малобройната публика аплодирала и ги викала на „бис“.

Саша гледала смаяно публиката. Тя не била чувала „бис“ от години и с удоволствие слязла от сцената, за да не слуша ужасните лични обиди от постоянните си зрители. Нед гледал в светлините на рампата няколкото дузини аплодиращи хора и усещал замайването, което може да донесе само успехът. Той си повтарял развълнувано, че с помощта на Джейкъб скоро ще играе под аплодисментите на стотици хора и не можел да го дочака да се върне с добрите новини.

„Връзките“ на Джейкъб в нюйоркския театрален свят наистина съществували: той чудесно ги познавал, но те не искали и да знаят за него. Но все пак благодарение на студийните портрети на Нед, които стискал в ръка, и на собственото си лустро той успял да си пробие път в офиса на известния продуцент Чарли Дилингъм, който тъкмо поставял нова пиеса, в която случайно имало роля за хубав младеж. Дилингъм казал на Джейкъб да изпрати Нед на прослушване.

— Надявам се, че е хубав като на снимката — казал той и предупредително потупал студийния портрет на Нед.

— В действителност е по-хубав — самонадеяно отговорил Джейкъб. — Моят клиент има талант, мистър Дилингъм. Талант, който привлича публиката. Нед Шеридан ще напълни салоните, мистър Дилингъм, сто на сто.

На следващия ден Нед и Джейкъб отишли заедно в Ню Йорк. Нед, гологлав, хубав и самоуверен, влязъл в офиса на Дилингъм, като у дома си. Той казал на Дилингъм, че е много добър актьор, и по-късно доказал думите си на прослушването в театъра на Пето авеню. Пренебрегнал настояванията на Джейкъб да повтори ролята си от предната вечер в „Камила на свещ“ (написана от Д. Де Лаури) и чел направо от текста, който му подал Дилингъм.

Пиесата била лековата; нямала скрит смисъл и дълбоки мисли. Предназначението й било само да забавлява и Дилингъм усетил, че Нед е човекът, който му трябва за ролята на младежа. Жените щели да се влюбят в него заради вида му, а критиците нямало да могат да кажат нищо лошо за него. Но той бил твърд човек и сключил сериозна сделка. Стоте долара на седмица били твърде далече от петстотинте, на които се надявал Джейкъб, и той разбрал, че ще трябва да почака, докато получи къщичката с розите. Все пак поискал в аванс едноседмична заплата и със замах подал петдесет долара на Нед.

— Не бързай да ги похарчиш, скъпо момче — предупредил го той. — Няма гаранция колко време ще се задържи пиесата на сцена. Може да не получиш повече от едноседмичната заплата.

Нед хич не го било грижа. Той се разхождал по Бродуей, улицата на мечтите, и собствените му мечти били на път да се сбъднат. Отишъл в първия бижутериен магазин и похарчил всичко за един хубав пръстен с аметист за Лили. Когато се върнел в Нантъкет, отново щял да я помоли да се омъжи за него, и този път щял да подсили предложението си с годежен пръстен.

Изкарал последните си две седмици с „Трупата“, като изпълнявал главните роли, защото Джейкъб казал, че това ще бъде добра практика за него. Но истинската причина била, че слухът за Нед се бил разнесъл и „Трупата“ за първи път играела при пълен салон, а Джейкъб се чудел с болка дали все пак не е сбъркал, като е изпратил протежето си в Ню Йорк.

— Той така или иначе щеше да стигне там — свила рамене Саша. — На актьора не му трябва много време, за да разбере, че го бива, защото обикновено прекарва твърде дълго на дъното. Не ти ли казах, че момчето има талант?

— Това е само началото — казал Джейкъб, като пушел доволно пурата си. — Нед Шеридан ще ни купи къщичката в провинцията и ще ни въведе в нюйоркските театрални среди. Петдесет процента! — той се засмял. — И момчето нямаше нищо против.

Саша погледнала съжалително съпруга си:

— Скоро ще възрази, Джейкъб — обещала му тя, — съвсем скоро.

Две седмици по-късно Джейкъб и Саша изпратили Нед на железопътната гара с предупреждения, че големият град е пълен с крадци и мошеници. Те го посъветвали да си намери почтен хотел и да внимава колко харчи. Точно когато влакът тръгвал, Харисън Робинс изскочил на платформата с куфар в ръка. Влакът вече се движел и той затичал покрай него, метнал вътре първо куфара, а после се хвърлил след него. Когато минавали покрай семейство Де Лаури, той се обърнал да им помаха.

— Току-що напуснах, Джейкъб — извикал той и се ухилил право в изумените им физиономии. — В края на краищата не можех да изоставя зеления си приятел да отиде сам на Бродуей — обяснил той на Нед.

— Все едно да изпратя на заколение невинно агънце. — Той се облегнал назад, скръстил ръце и се ухилил на Нед. — До гуша ми дойдоха Де Лаури — казал той. — До гуша ми дойдоха второразредните пиеси и долнопробните театри. Аз съм актьор. Мога да пея и да танцувам. Мога да се правя на глупак или на съблазнител и реших да си опитам шансовете в Ню Йорк с теб, Нед. Освен това познавам една страхотна хазяйка. В неделя сервира най-доброто печено, което двамата сме опитвали от доста време насам, и ще ни гледа и двамата като собствени синове. Повярвай ми, Нед, там ще ти хареса много повече от скапаните стаички, с които си свикнал. Имам триста и петдесет долара на свое име и ако не си намеря работа, преди да съм ги похарчил, заклевам се, че ще стана пътуващ търговец. Шанс печели, шанс губи, хлапе. Дотам стигаш, след като си бил актьор двайсет и пет от всичките си трийсет и две години и още не си пробил.

Нед се навел към него и му стиснал ръката. Той казал:

— Благодаря ти, че идваш с мен, Хари. И двамата сме на тоя хал: шанс печели, шанс губи. Ако се проваля, аз ще се върна в Нантъкет, за да въртя търговията на баща си и да се оженя за Лили.

— А ако успееш?

Нед се разсмял.

— Пак ще се оженя за Лили.

— Знаех си аз. Послушай гласа на опита, синко. Забрави я. Има стотици момичета, които умират от желание да се появят под ръка с хубавия млад изпълнител на главната роля в последната нашумяла пиеса на Бродуей „Утрешният човек“. Ти си утрешният човек, Нед. А Лили е минало. Забрави я.

— Ако я познаваше, никога нямаше да кажеш подобно нещо — упорито отвърнал Нед. — Който е видял Лили, не може да я забрави.

Хари запалил пура и се загледал през прозореца.

— Надявам се само да не си губиш времето с мечти — казал замислено той.

Хотелчето се намирало на Четиридесета западна улица и хазяйката, Айлийн Мълоун, внимателно разгледала двамата младежи, които позвънили на вратата.

— Пак ли вие, мистър Робинс? — възкликнала тя. — Откога не съм ви виждала. А кой е вашият приятел?

— Приятелят ми е следващата голяма звезда, която ще изгрее на Бродуей — представил го Хари. — Той започва репетиции за главна роля, мисис Мълоун. Признавам си, че ролята му не е наистина най-голямата, той е прекалено млад за такава чест. Но ролята на наивник е добър старт, особено когато работиш със знаменития Чарли Дилингъм, и съм сигурен, че ще последват и по-големи роли.

Мисис Мълоун погледнала хубавия, нетърпелив рус младеж с изразителни светлосини очи и решила, че Хари сигурно е прав. Но тя така или иначе си падала по хубавите мъже. Показала им стаите, те предплатили и Хари извел Нед на закуска.

— Все още не можем да си позволим да вечеряме на това място — казал той, като го завел в кафенето на Бродуей от страната на Делмонико. — Обаче тук можеш да закусиш за невероятната сума от четирийсет цента с варени яйца, препечена филийка и кафе. Оставяш и десет цента за бакшиш и за половин долар можеш да седиш редом с най-великите представители на театъра и да четеш критиките в сутрешните вестници като тях. А когато вдигнат поглед, можеш да им кимнеш и да се усмихнеш, и след известно време ще си помислят, че те познават. — Той преувеличено изразително свил рамене и завъртял очи: — И тогава, скъпо момче, можеш да ги попиташ за работа.

— Става ли? — Нед нетърпеливо се огледал, за да открие известните физиономии зад вдигнатите „Ню Йорк Хералд“ и „Трибюн“.

— Надявам се да стане — казал Хари и поръчал варени яйца и препечени филийки за двамата. — Но дори нищо да не излезе, ще можеш да използваш имената им в разговор с други хора. Нали разбираш, нещо като: „Когато бях при Делмонико и закусвах с А. Л. Ерлангър, споменах на Лили Лангтри и Дейвид Беласко, че Нед Шеридан ми изглежда подходящ за главната роля…“

Нед отметнал глава и силно се изсмял. Вестниците внезапно били смъкнати и десетина чифта очи се спрели на лицето му.

— Виждаш ли? — триумфално заявил Хари. — Вече върши работа.

Нед отново се разсмял, но Хари бързо забелязал, че някои от вестниците така и останали свалени, и читателите им ги гледали замислено. В края на краищата идеята му не се оказала толкова лоша. Нед Шеридан вече бил забелязан.

— Ти ще си много по-добре с мениджър като мен, отколкото с оная стара сланина Джейкъб — изкоментирал той, като си режел яйцето.

— Но той ми намери ролята — запротестирал Нед. — Плащат ми по сто на седмица, а това е пет пъти повече, отколкото някога съм получавал.

— Само защото Де Лаури не ти плащаше достатъчно. Той не плащаше достатъчно на никой от актьорите си. Е, колко ти взима за услугата? Десет-дванайсет процента?

— Петдесет — когато смаяният поглед на Хари срещнал неговия, Нед добавил бързо: — Той ги заслужава. Без него нямаше да получа работата.

— Мръсният му скапаняк — бавно произнесъл Хари и зарязал яйцето си. — Нед, ама ти си като бебе. Десет процента са предостатъчни от такъв малък хонорар. Агенти, мениджъри — той свил рамене, — те взимат от десет до двайсет и пет и това е таванът, ако наистина са те направили звезда. — Той подозрително изгледал Нед. — Подписа ли договор с него? — Нед поклатил глава. — Добре. Тогава нищо не те задължава да му платиш дори и цент. Майната им на ролите! — внезапно заявил той и ударил с юмрук по масата. Вестниците отново били свалени и всички се обърнали към тях. — Аз ще ти стана мениджър, Нед Шеридан, защото ако не го направя, ти ще работиш до края на живота си за оня крадец Джейкъб де Лаури.

— Това е въпрос на чест — запънал се Нед. — Дадох му дума.

— Окей, тогава ще плащаш на Джейкъб по петдесет процента, докато се задържи пиесата. Но след това аз ще се грижа за теб. Навит ли си?

— Навит съм — казал Нед с облекчение, като си мислел, че още не е стъпил в театъра на Пето авеню, а вече има проблеми.

Репетициите започнали на следващата сутрин и, след като хапнали спокойно при Делмонико, около единайсет двамата с Хари бавно се запътили към театъра. Мистър Дилингъм и останалите актьори вече се били събрали на сцената и Нед забързал към тях.

— Благодаря ви, че ни удостоявате с присъствието си, мистър Шеридан — казал саркастично мистър Дилингъм. — Карате звездите ми да ви чакат вече петнайсет минути. За в бъдеще или ще идвате навреме, или ще си потърся друг актьор за втората главна роля.

Нед притеснено започнал да мънка извинения и застанал на сцената. Той бил научил наизуст както собствените си реплики, така и тези на всички останали, и нямал нужда от текст, но го държал отворен, докато режисьорът ги разпределял по местата им на сцената. Репетицията била тежка и продължила целия ден, така преминали и всички останали дни до вечерта на премиерата.

— Билетите се разпродават на поразия — казал му Хари, като преглеждал вестниците по време на редовната им закуска при Делмонико в деня на премиерата. — Говори се, че пиесата не е лоша — не е и велика, но не е лоша. А виж тук, Нед: „Обърнете внимание на тайното оръжие на Дилингъм, един хубав млад актьор в ролята на Маркъс Джаред, «утрешният човек» според заглавието.“

Мустаците на Хари направо щръкнали от вълнение.

— Това е първото ти споменаване в статиите за Бродуей, синко, и няма да е последното.

Нед бил нервен. Той бил гримиран и облечен с костюма си часове по-рано и обикалял зад сцената, като си повтарял репликите и стискал в ръце малката кутия с пръстена, който бил купил за Лили.

Не бил казал нито на нея, нито на семейството си за големия си шанс от страх да не се провали и бил решил в такъв случай да се откаже; щял да се върне в Нантъкет и да се ожени за Лили. Това било може би най-доброто решение, защото всички реплики му били изхвърчали от главата.

Публиката вече заемала местата си и той ги чувал как се смеят и си бъбрят, като че ли всичко е наред. Хари се приближил с усмивка към него.

— Дилингъм е поканил само знаменитости в оркестъра — казал той доволно. — Всички известни личности са тук. Ти успя, Нед. Само излез и им покажи на какво си способен. А, между другото, и Джейкъб дойде със Саша. Наредих да не го пускат в гримьорната до края на пиесата, нали така?

Нед кимнал отчаяно. Той се върнал в гримьорната и се свил пред огледалото, като си мислел как ще се изложи пред най-големите знаменитости на Ню Йорк и най-злобните критици на Бродуей. Знаел си, че е свършен.

Момчето извикало: „Пет минути!“ и той излязъл от гримьорната. Първата реплика била негова, но той не я помнел. Пригладил назад напомадената си руса коса и си оправил сакото. Завесата се вдигнала сред възпитани аплодисменти и той успял да излезе някак си на сцената. Вгледал се в светлините, потен от топлината и от паника, с празен ум. Изведнъж чул собствения си глас да произнася:

— Ама къде са останалите? Мислех, че трябва да се срещнем в три… — и се, оказало, че няма нужда да си припомня репликите, те сами му идвали на езика. Всичките му излизания и появявания и движението по сцената били станали втора природа за него.

Разнесли се ентусиазирани ръкопляскания, когато се появила звездата Марион Джейвитс, после други — за Максуел Дънлап, и изведнъж всичко тръгнало гладко, което показвало, че трупата я бива и актьорите са се сработили добре.

Публиката се смеела на онези места от репликите на Нед, където трябвало, и той ги гледал благодарно и изчаквал смехът да притихне, преди да продължи. После първото действие свършило и последвали нови аплодисменти. Силни, окуражителни аплодисменти.

Звездите се разотишли по гримьорните, той също влязъл в своята. Хари го чакал там.

— Добре върви, синко — ентусиазирано казал той. — Смеят се като клакьори. И те забелязаха, Нед.

Второто действие преминало като сън и когато завесата се спуснала, театърът се разтресъл от ръкопляскания. Марион Джейвитс елегантно свила рамене.

— Това са тия с безплатните билети. Най-важна е реакцията на балкона. И най-вече утрешната публика с платените билети.

Тя излязла да се поклони сама. Същото направил и Максуел. После неколцина излезли заедно. После повикали на сцената Нед и Хари му кимнал окуражително. Нед се поклонил, като се вслушвал в ръкоплясканията за собственото си изпълнение.

Вдигнал очи и се усмихнал с благодарност на невидимата си публика.

След като завесата се спуснала, последвало парти при Делмонико, но за първи път сервитьорите му се усмихвали почтително и казвали:

— Поздравления, мистър Шеридан, сър. Носи се слух, че пиесата ви има успех.

Джейкъб размахвал пурата си и се правел на важен, както само той умеел, а Саша, облечена с разголена черна рокля, му лепнала голяма влажна целувка и му прошепнала на ухото:

— Беше великолепен, но това изобщо не ме изненадва.

Безброй красиви жени го целували по бузата, а театралните знаменитости, чиито имена само бил чувал да се споменават със страхопочитание преди тази вечер, го гледали одобрително и го поздравявали за доброто изпълнение.

— Това не беше изпълнение — казал той объркано на Хари. — Аз наистина бях Маркъс Джаред тази вечер на сцената.

Хари знаел какво има предвид и със съжаление си мислел, че за своите трийсет години като актьор той никога не е изпитвал подобно нещо. Той знаел, че Нед има голям талант, че заслужава най-доброто, и нямал намерение да остави Де Лаури да го съсипе.

Притиснал Джейкъб в ъгъла до бара и кимнал на сервитьора да им донесе още пиене.

— Още шампанско, Джейкъб? — попитал с престорена усмивка.

Де Лаури го изгледал подозрително.

— Какво правиш тук? — попитал той. — Мислех, че няма да посмееш да се мернеш, след като ме зараза по такъв начин.

— Като стана дума за договори — хванал го по-натясно Хари, подпрял се на стената и го притиснал в ъгъла. — Нед ми каза, че не е подписвал договор с тебе.

— Не, но ще го направи. Донесъл съм го да го подпише тази вечер. Това е само формалност.

Той потупал джоба си и Хари го хванал за ръката.

— Не си прави труда да ми го показваш — казал той. — Нед разбра как си се опитал да го минеш. Той е по-почтен от мене, така че се съгласи да спази уговорката ви и да ти плаща петдесет процента от заплатата си, докато се задържи пиесата. После отношенията ви приключват.

— Глупости — избухнал Джейкъб. — Естествено, че ще подпише. Нали аз му намерих работата?

Хари се навел и го хванал за реверите.

— Разбира се, Джейкъб. И после си му казал, че това ще му струва половината му пари. Не десет или петнайсет, или дори двайсет и пет процента. Ти си алчен, Джейкъб.

Той приближил лице и казал заплашително:

— Знаеш, че си само един долен стар крадец. Хващам се на бас, че „простото малко договорче“ в джоба ти, което Нед трябва да подпише, го обвързва да плаща петдесет или дори шейсет процента на господин Де Лаури до края на живота си.

Той се ухилил, почервенялото лице на Джейкъб му подсказало, че е прав.

— Зарежи тая работа, Джейкъб — казал той и го пуснал. — Доста време си живял на гърба на актьорите. Стой настрана от Нед или ще те пратя в затвора за хилядите ти прегрешения из цялата страна. Ще ти пращам петдесет процента от хонорарите по пощата, докато се задържи пиесата. Няма нужда да пращаш разписки и да ни се обаждаш, ние ще те намерим.

Той му хвърлил един прощален заплашителен поглед и отишъл да измъкне Нед от заобиколилите го млади жени.

Доволният Дилингъм донесъл ранните сутрешни вестници.

— Харесали са я — извикал той в настъпилото нервно мълчание и всички се развеселили.

Критиците пишели:

„Ако забавна ви се стори слаба дума, бихте могли да наречете пиесата възхитителна.“ Следващият казвал: „Играта говори по-добре от думите. Особено новото лице на сцената на Бродуей, Нед Шеридан, колкото хубав, толкова и способен да ви разчувства, факт, който бързо беше забелязан от женската част от публиката. Това не означава, че мистър Шеридан не е добър актьор. Точно напротив. Дори с малката си роля той успя да се открои сред добрите участници в пиесата. Неговата кариера не трябва да се изпуска от поглед.“

Хари го прегърнал, мистър Дилингъм също. Марион Джейвитс го целунала нацупено — за него пишело повече, отколкото за нея — но партньорът й Максуел бил по-сърдечен.

— Изпълнението ти си го биваше — казал той. — Постарай се да се възползваш от възможностите, които ти дава, защото пиесата няма да се задържи повече от месец, повярвай ми.

Той се оказал прав. Пиесата наистина се задържала само месец, но Дилингъм сформирал пътуваща трупа и този път името на Нед било написано със също толкова големи букви като тези на двете звезди. Той писал на Лили от всеки град, който посещавали през седмицата, но знаел, че не може да очаква отговор, защото нямал постоянен адрес, и пръстенът останал в джоба му, докато театрите не били затворени поради лятната горещина в края на юни и той можел пак да се върне вкъщи.

Изкупил всичките лилии в цветарските магазини на Бродуей и побързал да хване корабчето за Фол ривър. Половината нощ се разхождал по палубата и не можел да спи от мисли за нея. Слязъл на Фол ривър и обикалял ветровития перон на железопътната гара, докато не дошъл влакът за Мирикс, после крачил неуморно по гарата, докато чакал влака за Ню Бедфорд. Когато най-после се качил на ферибота за Нантъкет, бил вцепенен от умора, а букетът от лилии бил увехнал, но знаел, че е съвсем близо до къщи.

Той вдишвал хладния солен морски вятър и светът на театъра, умората и напрежението от изминалите месеци сякаш оставали далеч зад гърба му. Чувствал се нов човек, докато се изкачвал от пристанището към Мейн стрийт, за да види най-после Лили.

Майка му и сестрите му изтичали на вратата да го посрещнат, но спрели когато видели лилиите в ръката му. Някъде в къщата плачело бебе и той погледнал разтревожено мрачните им лица. Помислил си най-лошото и сърцето му се свило.

— Лили е мъртва — казал той и ги изгледал една след друга.

— Не, сине. О, не, не е мъртва — казала майка му. — Но тя си отиде, Нед. Избяга след раждането на сина си. Помоли ни да се грижим за него. И можеш да си сигурен, че никога вече няма да се върне.

Нед захвърлил букета на пода. Той влязъл в кухнята и погледнал ревящото новородено бебе в сламената кошница. След малко казал утешително:

— Не се безпокой, сине. Ние ще я намерим. Обещавам ти. И когато я открием, никога няма да я пуснем да си отиде.