Елизабет Адлър
Наследство от тайни (40)

Глава 40
Моди

Арднаварна

Е, днес е ден за дъжд. Капчиците, стичащи се по прозорците на хола, пречат на изгледа ми към моравата и се опасявам, че хубавите ми цветя ще бъдат премазани от пороя, а вятърът е безмилостен към розите ми „Глоар де Дижон“ за чийто аромат си струва да се чака цяла година. „Стихийно“, предполагам че бихте могли да наречете нашето време в Ирландия. Но то изобщо не е като дългата, студена нюйоркска зима, която Лили прекара като любовница на Фин.

Лили разказа на Сиел как страстно са се поглъщали през онази зима. Някак си тя беше успяла да заблуди съпруга си, че се занимава с благотворителност. Беше наела за постоянно апартамент в хотел Пето авеню, но рядко го използваше. Сутрин беше в леглото на Фин, когато той тръгваше към офиса си, и отново беше в леглото, чакайки го, когато се прибираше вечер. Не знам какво друго е правила. Не мисля, че е споделила. Не е било важно. Освен за Нед Шеридан.

Тя му каза рязко, че всичко е свършило и лицето му посивя от шока:

— Но аз искам да се оженя за теб — каза той, вбесен.

— Знаеш, че никога няма да съм щастлива, ако се омъжа за актьор — каза тя тъжно. — Казвала съм ти достатъчно често. Никога нямаше да се получи, Нед. Ти си винаги на турне, пътуваш от град на град, винаги по влакове и хотелски стаи и театри.

Той я гледаше потресен. Каза:

— Но аз съм актьор. Не мога да пременя това, Лили. Какво друго бих могъл да правя?

— Нищо, скъпи Нед — каза тя утешително. — Твоята кариера е всичко за теб. Тя е по-важна от мен. И все пак, коя съм аз, та да лишавам театъра от една от най-големите му звезди. Освен това — излъга тя, — трябва да се върна при съпруга си.

Когато той тръгваше, тя каза:

— Ние винаги ще си останем приятели, нали Нед? Не бих могла да си представя живота си, ако ти не ме чакаш някъде.

И той, бедният, прие както обикновено трохите от пищната й трапеза.

— Винаги — съгласи се той, възлагайки всичките си надежди на една-единствена дума.

Но Лили нямаше време за приятел и отново забрави Нед, както беше забравила и за детето си, родено преди десет години в Нантъкет, защото единственото, за което можеше да мисли беше Фин.

Ню Йорк

След няколко месеца, наранен и неспособен да я забрави, Нед се ожени за колежката си, звездата Джулиет Скот. Лили го прочете в Ню Йорк Хералд. „Как е могъл да се ожени?“, запита се тя ядосано. „Когато само преди месеци ми се кълнеше във вечна любов. Кълнеше се, че винаги ще ми бъде приятел?“

После го забрави, защото научи, че е бременна. Почти беше усетила момента на съединението между техните тела. Беше толкова чудесно и напълно различно от страха и унижението при последния път, че тя се разтанцува от радост из стаята.

Връзката им продължаваше вече пет месеца. Усещаше се настъпващата пролет и тя пресметна, че бебето щеше да се роди през октомври. Трябваше да се разведе с Джон и да се ожени за Фин. Защото това беше, което искаше. Да бъде госпожа Фин О’Кийфи Джеймс. Тя виждаше живота пред себе си, изпълнен с хиляди топли щастливи дни.

Ще си купят къща в провинцията, защото не искаше синът й да расте в града и да диша мръсния въздух. И тя трябва да намери добра бавачка за детето и персонал за къщата, и ох, щеше да има хиляди неща, с които да се занимава.

След като се оженеха, щяха да приемат гости, а кой по-добре от нея знаеше как се прави това? Щяха да имат много приятели, тя и Фин щяха да се обичат винаги, все така страстно както сега. Тя потръпна от вълнение, спомняйки си оргиите им в леглото. След това бяха нежни един към друг, но когато се любеха, тя искаше цялата му сила й страст, и ги получаваше.

Бяха такава съвършена двойка, казваше си тя доволно, докато вземаше вана, готвейки се за връщането на Фин в седем часа. Облече си обикновена рокля: бяла на сини цветчета. Уви синия шал около кръста си, мислейки си със задоволство, че скоро няма да може да го прави за известно време. Върза косата си с лента, сложи си одеколон и закачи букетче виолетки на рамото си. Погледна се в огледалото, изглеждаше като седемнайсетгодишното девойче, което някога беше.

Чу влизането на Фин и изтича от спалнята да го посрещне, лицето й грееше от тайната. Тя беше пленена, от новия живот, който бе пред нея и нямаше търпение да му разкаже. Той беше Фин, приятелят й от детинство, неин довереник. Единственият мъж в света, който истински я разбираше и техният нов живот заедно щеше да полети като феникс от мъртвата пепел на миналото.

Тя му разказа възбудено за бебето и за плановете за новия им живот, а той стоеше до прозореца, гледайки улицата, като че ли говореше за някой друг.

— И съм сигурна, че ще е син — каза тя щастливо, — усещам го с костите си.

Фин разбра, че моментът на истината най-после е настъпил. Дори и когато беше с нея, той никога не си бе позволил да забрави раните, които му беше причинила. Те го тормозеха като стара пъпка, която непрестанно разчопля. Той нарочно ги държеше пресни, за да му напомнят, щом дойдеше времето за това, което трябваше да направи. Искаше да й отмъсти, дори и това да го убиеше.

— Е — каза той хладно. — Значи най-после постигнах това, което ми беше приписано преди десет години, Лили. Сега можеш да се върнеш при милия си съпруг и да родиш детето си. Колкото е мое, толкова може да бъде и негово, няма как да се докаже. Свършила си добра работа, че си запазила малката ни връзка в тайна. Той сигурно дори не подозира.

Тя гледаше в него с отворени устни и пълни с омраза очи, и той добави:

— Аз няма да се оженя за теб, Лили Молино. Ти си прекалено важна за такива като мен.

Тя скръсти ръце, клатейки невярващо глава. Сигурно си правеше някаква шега с нея. Това не можеше да се случи, не би могло да е вярно. Знаеше, че той я обича.

Фин я наблюдаваше мълчаливо. Знаеше какво е тя. Само когато я превърнеше в нищо, както беше той, тогава щеше да се върне, за да я спаси. И не се съмняваше, че щеше да се върне тичешком при него. Тогава щеше да й каже колко много я обича, че я желае, че е негова и винаги ще бъде. Но не сега, защото раните му бяха дълбоки. Тя винаги правеше това, което искаше и получаваше това, което искаше. Но този път не. Сега Лили трябваше да получи урока си.

Лили разказа на Сиел след много години, че дори не си спомня как се е добрала от апартамента на Фин до хотела. Не можеше дори да си спомни пътуването си към Бостън, единствено ужасната болка в сърцето й и бебето вътре в нея. „Още едно копеле“ — каза си тя горчиво, само че сега бе заченато в любов.

Тя се върна при съпруга си, животът й отново се превърна в отломки. Но някак си, бидейки Лили, старият й инстинкт за самосъхранение се прояви още веднъж и тя измисли план. Ще каже на Джон, че очаква дете и той естествено ще реши, че то е негово. Единственият проблем беше, че откакто срещна Фин, тя отбягваше съпруга си и нямаше начин детето да може да бъде негово.

Осъзна, че може да направи само едно нещо, за да спаси себе си и облече най-хубавата си рокля за вечеря. Сложи си от парфюма, който той обичаше и сапфирените обици. После го заведе в леглото си. След няколко седмици му каза с тревожна усмивка, че очаква дете.

Джон Адамс беше очарован, че ще стане баща на тези години — все пак надхвърляше шейсетте.

— Казват, че никога не е късно — подхвърли весело той на Лили и я обгради с внимание и подаръци. Купуваше й огромни букети и кутии с белгийски шоколадови бонбони, и всяка вечер й даваше по една чаша от любимото си порто, защото се смяташе, че е добро за кръвта. Караше я сутрин да остава до късно в леглото и настояваше да си ляга рано. Планираше деня й така, че да не е много уморителен, докато тя усети, че полудява от всичко това. А от Фин нямаше никаква вест.

Тя четеше ревниво за Нед и новата му жена във вестниците, за това каква хубава двойка са, звезди на сцената и извън нея. Захвърли вестника раздразнено на земята. По дяволите, мислеше си тя, искаше й се да бъде на мястото на жена му. Трябваше да се омъжи за Нед и тогава щеше да споделя славата му, да се наслаждава на партитата и премиерите. И бебето щеше да е на Нед вместо на Фин.

Но разбираше, че не е вярно. Искаше бебето на Фин О’Кийфи толкова много, че би останала цели девет месеца на легло, ако беше необходимо. Защото след като имаше детето си, старата им борба за надмощие щеше да се обърне. Със сина на Фин тя отново щеше да бъде победителка. Изгаряйки от гняв, тя реши да чака.