Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (79)

78

— Съжалявам, Рич. Никой не може да ме убеди, че Глория Мартин, едно от момичетата от обедната маса в „Стоункрофт“, преди да сложи пластмасовата торбичка на главата си, е държала бухал в ръката си и това е някаква странна случайност — рече Сам.

Беше прекарал поредната си безсънна нощ. След обаждането от Джой Лако той се бе върнал направо в офиса си. Досието на Глория Мартин бе пристигнало от полицейския участък във Витлеем и двамата с Джой анализираха всяка дума от него, както и всички статии във вестниците, свързани със смъртта й.

Когато в осем сутринта пристигна Рич Стивънс, той му се обади веднага и помоли да го приеме.

След като го изслуша, Рич се обърна към Джой.

— Ти какво мислиш?

— Първо смятах, че ще разрешим случая с гръм и трясък. Че това е Бухала, който убива момичета от „Стоункрофт“ вече цели двадесет години и сега се е върнал тук — започна Джой. — Но вече не съм сигурна. Говорих с Руди Хаверман, полицая, който е разследвал самоубийството на Глория Мартин преди осем години. Провел е много задълбочено разследване. Каза ми, че Мартин събирала подобни боклуци. Очевидно си падала по колекционирането на евтини фигурки на животни, птици и други. Бухалчето, което е държала, когато умряла, било все още в пластмасовата си опаковка. Хаверман открил продавача в местния базар. Той определено си спомнял Мартин и думите й, че купува значката като закачка за приятел.

— Казвате, че нивото на алкохола в кръвта й е било високо, когато е умряла? — попита Стивънс.

— Да. Регистрирани са два промила. Според Хаверман е започнала да пие след развода си и често е споделяла с приятелите си, че няма за какво да живее.

— Джой, откри ли нещо в досиетата на другите жени от масата, подсказващо, че подобен метален бухал е бил намерен в ръката или в дрехите им, когато телата са били изследвани?

— Все още не, сър — призна Джой.

— Не ме интересува дали Глория Мартин си е купила бухала сама — упорито се намеси Сам. — Фактът, че тя го е държала в ръката си, ми говори, че е била убита. Така че какво значение има дали е споделила с приятелите си, че е депресирана? Повечето хора са в депресия, след като се разведат, дори и сами да са били инициаторите за развода. Дори да са го искали. Но Мартин е била много близка със семейството си и е знаела какъв удар ще им нанесе, ако се самоубие. Не е оставила никакво предсмъртно писмо, а като съдя по количеството алкохол, което е погълнала, за мен е истинско чудо, че е успяла да сложи сама торбата на главата си и да задържи бухала в ръката си.

— Ти съгласна ли си с това, Джой? — изстреля Рич Стивънс.

— Напълно, сър. Руди Хаверман твърди, че е самоубийство. Но той си няма работа с още два трупа, в чиито джобове намерихме същия метален бухал.

Рич Стивънс се облегна и скръсти ръце.

— В такъв случай можем да кажем, че който е убил Хелън Уилан и Ивон Типър, може би — повтарям може би, е свързан и със смъртта поне на едно от пострадалите момичета от масата за обяд.

— Шестата, Лора Уилкокс, е изчезнала — продължи Сам. — Остава само Джийн Шеридан. Предупредих я вчера да се доверява само на мен, но не съм сигурен, че е достатъчно. Може би се нуждае от охрана.

— Къде е тя сега? — попита Стивънс.

— В хотела. Обади ми се около девет снощи от хотелската си стая, за да ми благодари за нещо, което й дадох вчера. Беше на коктейла у директора на гимназията Доунс и смяташе да вечеря в стаята си. Тази вечер ще се срещне с осиновителите на дъщеря си и ми спомена, че се надява да се успокои и да се наспи добре.

Сам се поколеба, но продължи:

— Рич, понякога човек трябва да вярва на инстинктите си. Джой свърши страхотна работа, като разрови досиетата на умрелите момичетата от „Стоункрофт“. Джийн Шеридан ще се ядоса много, ако й предложа охрана. Но тя ме харесва и ако й кажа, че искам да се навъртам около нея всеки път, когато напуска хотела, мисля, че ще се съгласи.

— Добра идея — съгласи се Стивънс. — Само това ни трябваше, да се случи нещо с доктор Шеридан.

— Има и още нещо — добави Сам. — Бих искал да се постави наблюдение над един от гостите на срещата, който все още е в града. Името му е Марк Флайшман, доктор Марк Флайшман. Психиатър е.

Джой го погледна изненадано, а веждите й скочиха до небето от почуда.

— Доктор Флайшман! Сам, та той дава най-страхотните съвети, които някога съм чувала. Преди няколко седмици имаше предаване, в което предупреди родителите, че за децата, които бягат от дома си или от училище, вероятно възмъжават, чувствайки се наранени, отхвърлени или емоционално объркани. Нагледали сме се достатъчно на такива случаи, нали?

— Да. Но същевременно Марк Флайшман е бил силно засегнат и дълбоко наранен както в училище, така и вкъщи — отвърна сърдито Сам. — Така че той може би е говорил за себе си.

— Виж кой е на разположение за наблюдение — намеси се Рич Стивънс. — Още нещо. Най-добре ще е да обявим Лора Уилкокс за изчезнала. Днес е петият ден, откакто я няма.

— Мисля, че ако сме съвсем точни, би трябвало да я впишем в графата на безследно изчезналите, вероятно мъртви — подхвърли мрачно Сам.