Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (64)

63

Както го предупреди Еди Заро, областният прокурор Рич Стивънс беше ядосан, нервен и бесен.

— Тези скапани комедианти са дошли тук да ни разиграват театро и да ни губят времето, когато имаме убиец маниак — викаше той. — Смятам да направя изявление пред пресата, че Роби Брент и Лора Уилкокс може да бъдат подведени под отговорност заради подвеждане и отвличане вниманието на полицията. Лора Уилкокс признава, че е изпращала факсовете, заплашващи дъщерята на доктор Шеридан. Не ме интересува дали доктор Шеридан смята да й прости или не. Аз нямам такова намерение. Изпращането на заплашителни писма е криминално престъпление и Лора Уилкокс ще отговаря за него.

Доста притеснен, Сам побърза да успокои Стивънс.

— Почакай, Рич. Пресата не знае нищо за дъщерята на доктор Шеридан, нито за заплахите към нея. Не можем да изнесем тази новина сега.

— Знам, Сам — прекъсна го Стивънс. — Само ще споменем за рекламния трик, който Лора признава, че са замислили, в този факс. — Той подаде на Сам папката, която лежеше на бюрото пред него. — Това са снимки от местопрестъплението — продължи. — Хвърли им един поглед. Джой беше първата от нашите, която пристигна там след обаждането. Знам, че всички останали вече сте чули за какво става дума, но ти, Джой, разкажи на Сам за жертвата и показанията на съседа.

Освен Сам и Еди Заро в офиса на областния прокурор имаше още четирима детективи. Джой Лако, единствената жена в групата, беше следовател не повече от година, но Сам я уважаваше много заради интелигентността и способността й да извлича информация от изпаднали в шок или потънали в скръб свидетели.

— Жертвата Ивон Типър е на шестдесет и три години, разведена, с двама синове, които са женени и живеят в Калифорния. — Джой държеше бележника си в ръка, но не поглеждаше в него, а гледаше право в Сам. — Притежава собствен фризьорски салон, всички много са я обичали и не е имала никакви врагове. Бившият й съпруг се е оженил повторно и живее в Илинойс. — Тя направи пауза. — Сам, всичко това вероятно не е важно, като се има предвид бухалът, намерен в джоба на Типър.

— Предполагам, че по него няма отпечатъци? — попита той.

— Никакви. Със сигурност е същият тип, който нападна и уби Хелън Уилан в петък вечерта.

— Какво казаха съседите?

— Всички са я познавали. Най-близка е била с онази, която Типър е посетила същата вечер. След като си е тръгнала от тях, е била удушена. Името й е Рита Хол. Типър и тя били приятелки. Типър й била купила козметика от салона и когато се прибирала вкъщи снощи около десет, отишла да й я занесе. Двете жени гледали заедно новините по телевизията в единадесет. Съпругът на госпожа Хол, Матю, вече си бил легнал. Тази сутрин той случайно е първият човек, стигнал до Беси Кох, жената, открила трупа и натиснала клаксона на колата си, за да извика помощ. Бил е достатъчно находчив да предупреди съседите да стоят далеч от тялото и се е обадил в полицията.

— Ивон Типър веднага след новините ли е напуснала дома на госпожа Хол? — попита Сам.

— Да. Госпожа Хол я изпратила до вратата и излязла за малко на верандата заедно с нея. Спомня си, че искала да й каже нещо, което била чула за бивш техен съсед. Не са стояли дълго навън, не повече от минута, и лампата била запалена, за да виждат. Каза, че забелязала някаква кола да намалява ход и да спира до тротоара, но не заподозряла нещо. Хората от другата страна на улицата имали деца на тийнейджърска възраст, които непрекъснато влизали, излизали и канели гости.

— Спомня ли си госпожа Хол нещо за тази кола?

— Само че била седан, среден по големина, тъмносин или черен. Госпожа Хол влязла в къщата и затворила вратата, а госпожа Типър прекосила моравата към тротоара.

— Според мен две минути по-късно е била мъртва — намеси се Стивънс. — Мотивът не е обир. Намерихме чантата й на тротоара. Имала е двеста долара в банкноти и е носела диамантен пръстен и обици. Единственото, което този човек е искал, е било да я убие. И така, станало е най-вероятно следното — той я грабва, издърпва я върху собствената й поляна, удушава я, оставя тялото зад храста и отпътува.

— Но все пак остава достатъчно дълго, за да постави в джоба й бухала — отбеляза Сам.

Рич Стивънс погледна първо единия, сетне другия следовател.

— Чудя се дали да изнасяме информацията за бухала в пресата. Може би някой ще знае нещо за човек, обсебен от бухали или който ги колекционира като хоби.

— Можете да си представите какви маневри ще предприемат медиите, ако научат, че в джобовете на жертвите убиецът оставя метален бухал — рече бързо Сам. — Ако този луд е на пътешествие за удовлетворяване на егото си, а аз мисля, че е точно така, ние ще подхраним това его, а той точно това иска. Да не говорим за възможността да извадим на ринга някой убиец имитатор.

— Ако изнесем тази информация, няма да предупредим жените — отбеляза Джой Лако. — Той оставя бухалите, след като ги убие, а не преди.

В края на срещата постигнаха съгласие, че най-добрата стратегия е да предупредят жените да не остават сами на улицата след падането на мрака, и стигнаха до заключението, че всички доказателства сочат, че Хелън Уилан и Ивон Типър са били убити от един и същ неизвестен убиец. Или убийци.

Когато станаха, за да си вървят, Джой Лако произнесе тихо:

— Онова, което ме плаши, е, че точно сега някоя невинна жена отива на работа, без да знае, че през следващите няколко дни, само защото се е оказала на неподходящото място и в неподходящото време, когато този луд излиза на лов, животът й ще свърши.

— Все още не го допускам — отвърна остро Рич Стивънс.

„Аз обаче го допускам — помисли си Сам. — Допускам го и още как.“