Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (12)

11

В два часа през нощта Джийн се отказа от опитите си да заспи, запали лампата и отвори една книга. Но след като чете около час, осъзна, че нито една дума не влиза в главата й. Затова остави книгата и отново изгаси лампата. Всяко мускулче в тялото й бе напрегнато и опънато, започваше да я мъчи и главоболие. Знаеше, че усилията да издържи цялата вечер въпреки нарастващото безпокойство, че Лили може би е в опасност, я бяха изтощили. Осъзна, че брои часовете до десет сутринта, когато щеше да отиде при Алис и да й разкаже за дъщеря си.

Едни и същи мисли препускаха в главата й. През всички изминали години никога не бе споменавала на никого за съществуването на Лили. Осиновяването беше частно. Доктор Конърс бе мъртъв, а архивът му унищожен. Кой можеше да е открил Лили? Възможно ли бе осиновилите я родители да знаеха името й и да бяха открили следите й? А може би са казали на още някой и този човек й пишеше сега. Но защо?

Прозорецът, който гледаше към задния двор на хотела, бе отворен и в стаята нахлуваше студен въздух. След моментно колебание Джийн въздъхна и отхвърли завивките. Ако имаше някаква надежда да заспи, по-добре да го затвори, каза си тя. Стана от леглото и отиде до прозореца. Докато спускаше рамката му, потръпна и погледна надолу. Една кола без светлини тъкмо паркираше в паркинга на хотела. Изненадана, тя видя как един мъж излезе от нея и тръгна бързо към задния вход.

Яката на палтото му бе вдигната, но когато отвори вратата на фоайето, лицето му се освети и тя много добре го разпозна. Отдръпна се от прозореца и се замисли какво беше правил навън в този час на нощта един от най-видните поканени на масата за почетни гости.