Мери Хигинс Кларк
Нощта на бухала (23)

22

В момента, в който видя Сам Дийган, Джийн разбра защо Алис говори за него с толкова топло чувство. Хареса й решителното му лице и ясните тъмносини очи. А също сърдечната усмивка и силното ръкостискане.

— Разказах на Сам за Лили и за факса, който си получила вчера — обясни Алис с тих глас.

— Има и още едно съобщение — прошепна Джийн. — Алис, толкова се страхувам за детето си. Едва намерих сили да дойда на тази вечеря. Ужасно ми е трудно да водя светски разговори, когато не знам какво става с нея.

Но преди Алис да успее да отговори, някой дръпна Джийн за ръкава и произнесе с висок глас.

— Джийн Шеридан! О, Боже, колко се радвам да те видя! Ти пазеше децата ми, когато бе на тринадесет!

Джийн успя да се усмихне.

— О, госпожо Родийн, радвам се да ви видя отново.

— Джийн, хората искат да говорят с теб — рече Сам. — Алис и аз ще си намерим маса в залата за коктейли. Когато се освободиш, ела при нас.

Минаха почти петнадесет минути, докато успее да се откъсне от местните жители, които си спомняха детството й или бяха чели книгите й и искаха да споделят впечатленията си с нея. Но най-накрая все пак се присъедини към Алис и Сам на крайната маса, където можеха да говорят, без да бъдат прекъсвани.

Докато пиеха от шампанското, което Сам бе поръчал, тя му разказа за цветето и бележката, които бе намерила на гробището.

— Розата не може да е стояла дълго там. Беше съвсем свежа — обясни нервно Джийн. — Сигурно е оставена от някой човек от групата, който е знаел, че ще отида в Уест Пойнт, и е бил сигурен, че ще посетя гроба на Рийд. Но защо той или тя играе тази игра? Защо са тези неясни заплахи? Защо просто не каже какво иска от мен?

— Може ли аз да поискам нещо от теб сега? — попита учтиво Марк Флайшман, като седна на свободния стол до нея с чаша в ръка. — Търсих те да пийнем по чашка преди сън — обясни с усмивка. — Не можах да те намеря никъде, но най-накрая те видях тук.

Забеляза колебанието върху лицата на хората около масата и предположи, че водят сериозен разговор и присъствието му е нежелателно. Но беше любопитен да разбере кои са събеседниците й и за какво си говорят.

— Разбира се, заповядай — отвърна Джийн, опитвайки се да бъде любезна. Какво ли беше чул, запита се, докато го запознаваше с Алис и Сам.

— О, Марк Флайшман — възкликна Сам. — Доктор Марк Флайшман. Гледал съм вашата програма и много ми харесва. Давате страхотно добри съвети. Особено се възхищавам на начина, по който се оправяте с младежите. Когато те са ваши гости, винаги намирате верния път към тях и успявате да ги накарате да осъзнаят чувствата си и да ги споделят с вас. Ако повечето деца направят това и получат добър съвет, те ще разберат, че не са сами и че проблемите им не са нерешими.

Джийн видя как лицето на Марк светна от задоволство след ласкавата и очевидно искрена оценка на Сам Дийган.

Той беше толкова затворен и мълчалив като дете, помисли си тя. Винаги срамежлив. Не бе предполагала, че ще стане телевизионна знаменитост. Дали Гордън не беше прав, че Марк е специализирал детска психиатрия заради собствените си проблеми след смъртта на брат си?

— Знам, че сте израснал тук, Марк. Семейството ви все още ли живее в града? — попита Алис Съмърс.

— Само баща ми. Така и не се реши да напусне старото гнездо. Пенсионира се и много пътува.

Джийн бе изненадана от това изявление.

— На вечерята Гордън и аз говорихме, че никой от нас не е запазил корените си тук.

— Аз нямам корени тук, Джийн — отвърна спокойно Марк. — Не съм се виждал с баща си от години. Въпреки че той със сигурност знае за срещата, както и че ще бъда един от почетните гости, дори не се опита да се свърже с мен.

Долови горчивината в гласа си и се засрами от това. Какъв беше смисълът да споделя тези неща с двама непознати и Джийн Шеридан? По-добре да си остане слушател. „Висок, строен, жизнерадостен, забавен и мъдър, това е доктор Марк Флайшман“ — нали така го представяха по телевизията. Най-добре бе да се придържа към това описание.

— Вероятно не е в града — предположи Алис.

— Ако не е, тогава харчи много пари за ток. Лампите му снощи светеха през цялата нощ — рече Марк и се усмихна. — Извинете ме. Нямах намерение да изливам душата си. Дойдох, за да поздравя Джийн за словото, което произнесе. Беше толкова мила и естествена и каза прекрасни неща за лудориите на някои от нас, удостоените.

— И вашата реч бе чудесна — каза сърдечно Алис. — Мисля обаче, че Роби Брент не бе в час, а в думите на Гордън Амори и Картър Стюарт имаше много горчивина. Но ако ще поздравявате Джийни, би трябвало да отбележите също и колко е красива.

— Сериозно се съмнявам някой да е забелязал моята скромна персона в присъствието на Лора — намеси се Джийн, но й стана неочаквано приятно от комплимента на Марк.

— Сигурен съм, че всички те забелязаха, и съм съгласен, че изглеждаш прекрасно — отвърна той и стана. — Също така искам да те уверя, че се радвам на срещата ни, Джийни, в случай че не успеем да се видим утре. Ще отида на службата за Алисън, но може би няма да остана за закуската.

Той се усмихна на Алис Съмърс и подаде ръка на Сам Дийган.

— Радвам се, че се запознах с вас. Видях едни хора, с които искам да говоря, а се безпокоя да не ги изтърва утре. — С широка крачка той прекоси залата.

— Този мъж е много привлекателен, Джийн — рече ентусиазирано Алис. — И очевидно те харесва.

„Но това може би не е единствената причина, поради която дойде при нас — помисли си Сам. — Наблюдаваше ни от бара. Искаше да знае за какво си говорим. Интересно защо това бе толкова важно за него.“