Керъл Хигинс Кларк
Картината (64)

ЕПИЛОГ
Вторник, 14 февруари

Офисът на Реган се намираше в една стара сграда на булевард „Холивуд“. Беше от този вид сгради с олющени коридори и подове с бели и черни плочки, в които се чувстваше присъствието на духовете на обитателите от предишни епохи. Реган беше избрала да работи там, защото беше усетила дъх на история в стените й. И което беше най-важно, нямаше флуоресцентно осветление.

Беше слънчев следобед. Реган влезе пъргаво в сградата и взе скърцащия асансьор до четвъртия етаж, от където имаше изглед към хълмовете на Холивуд, въпреки че прозорчето й беше твърде малко. Когато завиваше по коридора, тя чу телефона да звъни. Извади ключовете от портмонето си, отключи вратата, изкачи двете стъпала до бюрото си и вдигна телефона.

— Реган Рийли.

— Честит Свети Валентин!

— Здрасти, Кит — усмихна се Реган. Седна на въртящия си стол и се отпусна назад. — Как върви?

— Ами … — започна Кит. — Още няма цветя. Нито бонбони. Нито картички.

— А кой очакваш да ти ги изпрати?

— Никой в частност. Но все си мислех, че някоя бедна душа може да си спомни за мен. Не мога да повярвам, че Дерууд още не се е обадил.

— Ти го мразеше.

— Не за дълго.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, аз също още нищо не съм получила.

— Лос Анжелис е на три часа назад от Хартфорд. Все още имаш време.

— Кит, току-що се прибирам от обед. Ако щях да получавам нещо, щях да съм го получила до сега — Реган се протегна и взе пощата от пода, която беше пусната в процепа на вратата, докато я нямаше.

— Единственото хубаво нещо е, че днес е краят на Бермудския триъгълник. През следващите десет месеца сме в безопасност. Реган? Реган?

Реган, която преглеждаше отгоре-отгоре писмата, отвори един плик.

— Хм? Само минутка.

— Рийли, ако си помисля, че си отегчена да говориш с мен, тогава вече наистина ще умра.

— Не, Кит! — възкликна Реган. — Просто никога няма да познаеш какво имам пред себе си.

— Картичка от Стюарт.

— Не! Това е покана за сватбата на Жералдин и Енгъс! С лична бележка от Джералдин.

— О, господи, сега вече наистина се депресирах. Какво пише?

Скъпа Реган,

Животът наистина не може да бъде по-хубав. Енгъс и аз решихме да споим любовта си след всичките тези години и следващия месец се женим. На нашите години не мислим, че дългите връзки са добра идея.

Искрено се надяваме, че ти и твоите родители, и Кит, Сам, и Кендра ще успеете да дойдете. Но знам, че Кендра се занимава с пиесата си в Ню Йорк и сигурно няма да намери време. Предполагам, че ще трябва да й изпратим снимки.

И можеш ли да си представиш, сещайки се за първия път когато те срещнах, че церемонията ще бъде при Луи? Той сега е истинска звезда тук, в Аспен. Енгъс и аз водим близнаците там няколко пъти в седмицата за вечеря. Луи има една специална маса, която пази за нас, понеже е толкова трудно да си запазиш резервация там.

Ибън е добре. Работи за Кендра и е много щастлив, че тя му разреши да си запази работата, и дори да спи в гостната, когато те не са там. Накара ме да си сложим вана тук, за да има една когато се отбие. Трябва да призная, че Енгъс и аз обожаваме да си киснем кокалите в бълбукащата вода.

А Беси много хареса новия си апартамент. Не можех да понеса мисълта, че се връща обратно в Ню Йорк със семейство Гранд. След всичкото това време, което сме били разделени, искам да бъдем колкото се може по-близо един до друг и да изкараме по възможно най-добрия начин остатъка от живота си. Така че й намерихме работа в Аспен, в асоциацията „Спасете Миналото на Аспен“ да надзирава стаята, посветена на Поп-Поп, нейния пра-Поп-Поп. Мисля, че малко се разпорежда с тях, но предполагам, че се отнася честно. Беше натоварена да почисти целия боклук, който идваше от плевнята за музея. Трябваше да видиш как светеха онези плювалници!

И така, Реган, след всичките тези години аз имам семейство! Как бих могла да ти благодаря за твоя принос в спасяването на децата ми? И Енгъс, и аз сме толкова щастливи заедно! Кой би могъл да си помисли, че на тази възраст отново ще срещна този най-прекрасен човек? Но се случва! Наистина се надявам, че ще можете да споделите с нас този толкова специален ден. А и пистите ще работят скоро!

Пиши ми!

С любов,

Жералдин

Реган млъкна. На другия край на телефона също мълчаха.

— Кит, още ли си тук?

— Да.

— Какво правиш?

— Смятам. Жералдин се жени за пръв път за седемдесет и пет. Ако следваме стъпките й, имаме още четирсет и пет години.

— Аз няма да го доживея.

— И аз не мисля, че мога да преживея още четирсет и пет години Бермудски триъгълници.

— Разбира се, че можеш. Ще ти пратя подарък, когато ти и Дерууд се ожените през 2040.

— Очаквам го с нетърпение!

Телефонът изпиука в ухото на Реган.

— Чакай за малко, Кит.

Реган натисна бутона.

— Ало.

— Реган, Лар е.

— Здрасти, Лари! Говоря с Кит на другата линия. Може ли да ти се обадя след малко?

— Разбира се. Но кажи на Кит, че трябва да дойде в Аспен за уикенда на Световната купа през март. Това е следващия уикенд. Ще има много момчета, с които ще ви запозная и двете.

— Но това е седмицата, в която ще се женят Жералдин и Енгъс!

— Така ли? И какъв им е зорът?

— Наричат го любов. Ще ти се обадя след малко.

Реган се върна към Кит.

— Беше Лари. Ще бъде в Аспен през уикенда, когато е сватбата. Тогава е Световната купа. Ще дойдеш, нали?

— Разбира се. Защо не? В крайна сметка си мисля, че ще направя всяка минута от оставащите четирсет и пет години да си заслужава — тя се засмя. — Хей, Реган, мислиш ли, че Жералдин ще хвърля букет?

— Шегуваш ли се? Просто ще го изстреля в тълпата — Реган също се засмя. — Но не заставай близо до Беси!