Керъл Хигинс Кларк
Картината (39)

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ОСМА

Когато Реган се прибра в стаята си, Кит беше почти готова.

— Точно навреме — възкликна Кит. — Трип ми донесе вестник. Излежавах се в леглото ти, информирах се за събитията, дремах и най-накрая събрах сили да вляза да се изкъпя. А как мина твоята сутрин?

— Интересно — каза Реган, докато изваждаше скиорските си панталони от гардероба. Тя разказа на Кит за Тед и за срещата им с Енгъс.

— Ще ти кажа едно нещо — рече Кит, като си решеше косата. — Да пукна, ако си изгубя ума по този антиквар за десетки години. Ще си позволя да тъгувам само няколко месеца.

— Той не тъгува за нея. Това е различно — настоя Реган. — Не се е върнал тук заради нея. Те никога не са ходили заедно, това е различно — сега тя навличаше чорапите си. — Той помни, че „Завръщане у дома“ е висяла в заведението на Спунфелоуови.

— Чудя се защо Жералдин никога не е ходила с него — помисли си на глас Кит.

— Аз също. Може би просто е бил прекалено стар за нея. Все пак нещо не е наред.

— М-мм — каза Кит докато се изучаваше в огледалото. — Не може да я е отегчил до смърт с разговори за компютри. Те още не са били изобретени.

Реган се засмя.

— Винаги има нещо скучно, за което да се говори. Хайде да се махаме от тук. Момчетата сигурно са вече в планината.

На излизане минаха покрай Трип.

— Хей, Реган — извика той. — Обадих се на някои художествени галерии в града. От една от тях казаха, че ще дойдат да вземат картината на Луис. Ще трябва да минеш от там утре, за да избереш рамка.

— Чудесно! — кимна Реган. — Благодаря ти много. Ще успеят ли до четвъртък?

— Ще я донесат в четвъртък.

— Трип, свършил си чудесна работа.

— Имаш ли нещо против да го изложиш в писмена форма за баща ми? — попита той.

— Ще намерим начин да го вмъкнем в автобиографията ти — рече Реган и се отправи заедно с Кит към вратата.

Кит погледна часовника.

— Точно по програма. Всички са отишли на ски, щом лифтовете са започнали да работят, а ние ще се качим на пистите тъкмо навреме за един късен обяд.

Те взеха кабинковия лифт до върха на Аспен и се спуснаха до средата, където сред хълмовете беше сгушен ресторантът „Бони“. В снега пред него бяха строени в стройна редица пъстроцветни ски и щеки, чакащи собствениците си да ги вземат отново, след като са се наприказвали и наяли достатъчно.

— Всички са толкова доверчиви. Не се ли крадат ските тук? — попита Кит.

— Това което трябва да направим е да вземем по една ска от моите и от твоите и да сложим двата разбъркани чифта на различни места.

— Това се казва приятел — възкликна Кит, — прецаква престъпниците както може.

Не им трябваше много време, за да намерят Лари. Той стоеше отвън, облечен в черен екип. Слънчевите му очила бяха огледални.

— Здрасти, Лари — каза Реган, загледана в отражението.

— Здравей, скъпа. Запазил съм маса ей там. Вземете си нещо за ядене и излезте навън — Каза го по такъв начин, сякаш казваше на пациента си да си отвори широко устата.

— Не е ли малко студено да ядем на масите отвън?

— Оттам можеш да видиш повече — каза Лари. — Това са масите, които се заемат първи. Не се притеснявай. Слънцето ще те топли.

Реган и Кит взеха по една табла и се наредиха на опашката. Купиха си сандвичи и бутилирана вода и платиха толкова, колкото цяло семейство би платило за една хубава вечеря с пуйка. Те все още свикваха да вървят със ски-обувките си.

— Тоалетната е на един хвърлей по-надолу — каза Кит.

— Хвани се за парапета и върви настрани — посъветва я Реган.

— Не помага.

Излязоха навън и отидоха до масата, където Стюарт и Дерууд вече ядяха.

Стюарт изтри устата си и посочи мястото до себе си.

— Седни тука, Реган.

Лари беше зарязал таблата си до Стюарт. Той беше зает да обикаля масите, търсейки стари приятели, нови приятели, и въобще някой от Ню Йорк, който би могъл да се нуждае от качествена зъболекарска помощ.

— Лари би трябвало да постави зъболекарския си стол в някой гимнастически салон — каза Реган, докато сядаше на стола си. — Така ще може да изразходва излишната си енергия когато няма пациенти.

Стюарт сърдечно се засмя.

— Този път спускането беше страхотно — обяви той. — Колко кръгчета направихте днес?

— Половин — каза Кит и отхапа от хамбургера си.

— Шегуваш се?

— Не, не се шегува — отговори Реган. — Трябваше да свърша някои неща тази сутрин.

Стюарт изгледа Реган.

— Какво прави?

Реган сви рамене.

— Имах няколко посещения.

Дерууд вдигна поглед от салатата си.

— В хотела, в който съм отседнал, можеш да си включиш компютърни игри към телевизора.

Кит тъкмо преглъщаше глътка вода. Тя се задави и се закашля, излезе й чак през носа. Стюарт трепна, докато Дерууд я потупа по гърба.

— Добре ли си? — попита той.

— Никога не съм била по-добре — отговори тя.

— Чудя се къде да отидем за вечеря — Стюарт отново придоби приятелското си изражение.

Реган хвърли поглед на Кит.

— Довечера ще бъдем на вечеря с родителите ми.

— Къде?

— В къщата на Кендра Ууд. Те са отседнали там.

— Кендра е сладурана — промърмори Дерууд.

Реган се развесели, като видя, че забележката подразни Кит.

— Бих се радвал да се запозная с нея — рече Стюарт.

„Не знам дали това е намек — помисли си Реган, — но ще е по-добре да си замълча“.

— Може да се видим с вас по-късно — Тя се огледа наоколо. — Хей, Стюарт, произвеждаш ли ски-екипи за деца?

— Не екипи — той бръкна за портфейла си. Извади рекламна брошура с две руси деца, които показваха светли коледни пуловери с подобни панталонки. — Направихме тази реклама миналия месец.

Реган и Кит я разгледаха с възхищение.

— Децата са много сладки.

— Разбира се, че са сладки — Стюарт се усмихна широко.

Когато свършиха с яденето, те взеха Лари и се върнаха при ските си. На тръгване Дерууд падна и се затъркаля надолу и след не повече от десет секунди се удари лошо. Кит се спусна до Реган.

— Каза ми, че е страхотен скиор — прошепна тя.

— Може би на компютър.

Направиха няколко спускания и след това решиха да се връщат, за да се подготвят за вечеря. На раздяла Стюарт сложи ръка на рамото на Реган.

— Ще се радвам да отидем заедно на танци по-късно.

— Ще опитаме — обеща Реган.

Докато се връщаха обратно в хотела, Кит въздъхна:

— Той е страхотен и те харесва. Какъв е проблемът?

— Не зная. Има нещо странно в него.

Беше четири часа и започваше да се стъмва.

— Ще се преоблечем и ще вземем такси до Кендра — рече Реган.

Мислеше си колко хубаво би било, ако Ивон е намерила телефона на братовчедката на Беси и го донесе със себе си.