Керъл Хигинс Кларк
Картината (45)

ГЛАВА ЧЕТИРСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Сряда, 28 декември

Реган и Кит седнаха с Луис в столовата за закуска. Той помагаше в полирането на медните съдове.

— Как спа, Луис? — попита Реган.

— Какъв сън? — отговори той. — Лежах буден и мислех дали съм се погрижил за това или онова. Беше ужасно — отпи глътка кафе и погледна ноктите си. — Надявам се само всичко да е готово до утре вечер.

Кит преглътна парче препечена филийка:

— Какво остава?

— Не знам. Точно за това не спя нощем. Хем всичко, хем нищо.

Реган остави чашката си с кафе.

— Луис, получи ли храната?

— Да.

— Продадена ли е вечерята?

— Да.

— Картините на местните художници пристигат ли утре?

— Да.

— Съставът идва ли?

— Да.

— Програмата напечатана ли е?

— Да.

— Медиите идват ли?

— Да.

— Тогава не се притеснявай.

— Известните последни думи.

— След два дни ще си седиш тук и ще управляваш печеливш ресторант. Само почакай и ще видиш.

— Чувствам се като булка — каза Луис, — която знае, че всички ще намерят някакъв кусур, колкото и добре да е организирано празненството.

— Добре де, щом знаеш, че ще е така и без това, тогава можеш да се успокоиш. Хората ще се забавляват. Повярвай ми.

— Надявам се, Реган. Предполагам, че трябва да се радваме, че не сме чували нищо повече за Жералдин. Чудя се, как ли се справя.

— Предполагам, че чисти плевнята и се готви за представянето довечера. Тя ще изнесе реч, нали?

— Което е още един проблем. Тя е известна с бръщолевенето си когато вземе думата на събрания. Нещо ми подсказва, че ще имаме проблеми — Луис гребна малка лъжичка от овесената си каша.

— Умирам от нетърпение да се запозная с тази Жералдин — каза Кит.

— Тя е страхотна — рече Реган. — Сега сигурно репетира речта си.