Керъл Хигинс Кларк
Картината (54)

ГЛАВА ПЕТДЕТЕ И ТРЕТА
Четвъртък, 29 декември

В девет часа на следващата сутрин Реган се беше облегнала в леглото с чаша кафе в едната ръка и телефона в другата. Току-що беше набрала номера на „Мишмаш“.

— „Мишмаш“ — обади се някаква жена. Гласът й беше монотонен и носов.

Реган си прочисти гърлото.

— Добър ден. Името ми е Реган Рийли.

— Браво на вас — отвърна жената.

— Браво на мен — каза Реган. — Да, права сте — тя кръстоса погледа си към Кит, която се беше излегнала на кушетката. — Ако нямате нищо против, бих искала да ви задам няколко въпроса.

— Нямам нищо против. Точно сега не съм много заета. По-късно през деня става по-оживено и тогава щях да ви помоля да се обадите друг път. Но сега само подреждам рафтовете, нали знаете …

— А-ха — потвърди Реган и продължи: — Ще мина директно на въпроса. Един мой приятел е изчезнал и мисля, че миналата седмица е пазарувал при вас.

— О, боже.

— Притеснявам се — каза Реган.

— Можете ли поне да ми го опишете? Много хора минават от тук, нали знаете. Имаме доста изгодни разпродажби.

— Чувала съм. Името на приятеля ми е Ибън Бийн. Има …

— Ибън! Ченгетата бяха тук онзи ден да питат за него.

— А, така ли.

— Да, мадам. Ъ-хъ.

— Какво им каза?

— Искаха да знаят дали е бил с някой и ей такива неща. Не беше много.

— И беше ли?

— Беше ли какво?

— С някой?

— Не. Прекара много време ровейки из един кош и после изкупи всички зелени кърпи, които имахме. Бяха нестандартни и имахме около дузина от тях. Ибън обича да купува изгодно.

— Значи го познавате?

— О, да. Ъ-хъ. Надявам се, че е добре. Предполагам, че те мислят, че е откраднал скъпа картина, а? Няма много смисъл като си помислиш че прекара един час тук онази сутрин за да търси изгодни продажби.

— Точно това си мислех и аз. Често ли идваше при вас?

— О, може би всеки месец или нещо такова. Слизаше от Аспен да провери какво имаме. Наистина направи голям удар с тези кърпи за деветдесет и девет цента.

— Казваш, че не са останали други, след като Ибън си е купил?

— Купи всички, които имахме. Точно ги бях намерила в склада отзад, оставени от господ знае кога. Изнесох ги в магазина и Ибън ги изкупи.

— Сигурна ли си, че купи една дузина?

— Да, сигурна съм. Той се пошегува, че когато купиш дузина понички, ти дават тринайста безплатно, а аз му казах, че не мога да направя това, защото ни е взел всичките зелени кърпи, които имаме.

— Помниш ли как беше облечен?

— Е, нали знаеш, мисля, че беше с дърварското си яке и с кепе. Това е, което винаги носеше. Изглеждаше развълнуван от приближаването на Коледа и така нататък. Подкачих го, защото не се беше избръснал. Изглеждаше все едно започва да си пуска малка брадичка, а той ми отговори, че щял да играе дядо Коледа и понеже брадата му била бяла сега, решил, че ще я пусне да порасне малко преди голямата вечер — тя млъкна за момент. — Надявам се, че е добре — каза тя отново.

— И аз — отговори Реган.

— Имам пред вид, че не изглеждаше като човек, който може да стори нещо на някой.

— Знам — отвърна й Реган. — Не сте продавали някои от тези кърпи тази година, нали?

— Не.

— Знаеш ли от къде са се взели?

— Кой знае? Защо питате толкова много въпроси за тези кърпи?

— Просто се опитвам да проследя Ибън — отвърна небрежно Реган. Не искаше да започва да обяснява за евентуалните връзки или за това, че пускат нишки. — Благодаря ви за помощта, мис … Извинете, как ви е името?

— Фани.

— Благодаря, Фани. Ако се сетиш за нещо друго, ще ми се обадиш, нали?

— Мисля, че мога.

Реган даде телефонния си номер на Фани и затвори.

Кит лежеше с ръце под главата.

— Е?

— Мис Фани казва това, което казвам и аз. Защо Ибън ще пазарува от разпродажби час преди да открадне картина, струваща милиони долари?

— Някои от най-богатите хора в света са точно тези, които гонят монета от пет цента по улиците — каза практично Кит. — Никога не би познала, че имат пари.

— Вярно. Но тази жена каза също, че Ибън купил дванайсет кърпи. Намерихме само шест при Кендра. Защо Ибън не ги е взел всичките със себе си?

— Не знам.

— Звучи налудничаво, но смятам да проверя с помощта на Ида за онзи човек, който занесъл панталона със зелените власинки. Това е единственият път, по който можем да тръгнем. Може ли тези хора по някакъв начин да са се сдобили с кърпите на Ибън? Ако е така, защо? А той дали е с тях?

— Какво ще правиш?

— Ще отида до пералнята и ще проверя дали Ида има етикетче с името им. Може още да не са си взели прането.

— Ще дойдеш ли с мен да караме ски след това? Ако няма какво друго да правиш?

— Разбира се. Добре ще бъде да изляза малко и да се раздвижа — Реган скочи от леглото. — Ще взема душ и ще се изстрелвам. Не искам да се задържаш дълго тук тази сутрин. Мисля, че ще е умно да си колкото се може по-далече от това място днес, докато Луи крещи на всички от персонала.

— Ще седя на телефона, докато се върнеш. Може пък Беси да се обади и да поиска откуп за Ибън.

— Това ще е интересен обрат — каза Реган. — Един господ знае къде са сега тези двамата. А аз тука преследвам зелени кърпи, за да ги открия.

— Каквото и да струва — каза Кит и придърпа одеялото до брадичката си, — може би трябва да накараме Дерууд да натъпче цялата информация в някой от компютрите си и да видим какво ще изплюе той.

— Мисля, че компютърът ще се окаже твърде объркан. Защото аз със сигурност съм.