Керъл Хигинс Кларк
Картината (24)

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ТРЕТА

Дейзи караше към къщата на семейство Ууд и не можеше да се насити на пейзажите на Аспен. Малките викториански къщички като от картинка, много от които бяха боядисани в ярко розово, варосани в зелено или тюркоазено и украсени с умерено пищни цветове, я караха да се усмихва. Нарисуваните върху пощенските кутии крави им придаваха определен чар. И, както винаги, гледката на планините през всеки сезон я караше да се чувства жива.

Всичко в живота на Дейзи беше толкова хубаво, макар че тримесечните визити на майка й ставаха малко уморителни.

През коледната седмица времето й беше заето. При толкова много хора в града, които искаха да карат ски, масажите бяха необходимост. През зимните месеци работата беше много. Само през пролетта беше по-спокойно, но след това, през лятото, тълпите отново пристигаха заради музикалните фестивали и другите събития.

Докато спираше, установи, че се усмихва. Уудз бяха чудесни хора. Тя винаги идваше с удоволствие в тяхната къща. „Трудно ми е да повярвам за Ибън“ — каза си тя, докато изваждаше дъската за масажи от колата.

Кендра я поздрави от вратата.

— Влизай, Дейзи. Теглим чоп кой да бъде първи. А никой от нас не е карал ски днес — тя представи Дейзи на Люк и Нора.

— Имахме тежък ден — провлечено каза Люк. — Той се състоеше се от отиване на обяд и връщане да четем.

— Това само ме улеснява. Вие сте вече релаксирали — засмя се Дейзи.

— Знам какво имате пред вид — отвърна той. — Работя с тела и е много по-лесно, когато са релаксирали.

— Люк! — изписка Нора.

— Какво работите? — невинно попита Дейзи.

— Аз съм погребален агент — гордо отговори Люк. — Можем да подготвим телата едва след като е минал rigor mortis.

Дейзи го погледна.

— Работила съм върху някои тела, които са толкова сковани, сякаш са били в гърчове от rigor mortis. Обикновено това е първият ден от ваканцията им.

— Честно, Люк — каза Нора и се обърна към Кендра. — Никога не е говорил за клиентите си така.

— Ами, защо не? Те не могат да отвърнат — обади се Сам, докато приготвяше огъня.

Кендра забеляза, че Дейзи оглежда голите стени.

— Гледката е доста оскъдна, Дейзи.

— Просто не мога да разбера какво е станало с Ибън — отговори тя. — Не мислех, че е способен на това.

— Доказателствата са налице — прозаично рече Кендра. — Нора намерила квитанция, доказваща, че Ибън е бил във Вейл в деня на другата голяма кражба на произведение на изкуството.

— Това ми напомня — прекъсна я Нора, — че трябва да се обадя на Реган. Чудя се какво ли е станало с нея днес.

— Добре, Нора, ти ще си първа. Така че защо не се обадиш на Реган като свършиш?

— Звучи ми добре.

— Аз ще стоя тук и ще измисля какво да правим за вечеря.

— Направи резервации — предложи Сам.

— Като го няма Ибън сега, няма кой да пазарува и да готви — обърна се Кендра към Дейзи.

— Освен нас — отново се обади Сам, докато сядаше и взимаше вестника.

— Решихме да мързелуваме тази седмица — продължи Кендра. — Докато беше тук, Ибън се грижеше за всичко. Той ни остави малко готова храна, но не стига за цялата седмица.

— Той стана алчен — промърмори Люк.

— Така че сега, какво нещастие, ще трябва сами да си измисляме всяко ядене. И да ходим да пазаруваме. Каква мъка.

Дейзи се колебаеше. Майка й беше добър готвач, не гастроном, но можеше да приготви няколко свестни ястия, които можеха да бъдат вкусни, особено ако умираш от глад след цял ден каране на ски. И тя можеше да им пазарува. Какво ли би казала? Не би я препоръчала за Белия Дом, но Кендра и Сам Ууд го бяха закъсали тази седмица и вероятно нямаше да очакват да им се сервират седем ястия на едно ядене. Защо не?

— Майка ми — започна тя, — е на гости тук от Охайо. Временно работи в химическото чистене, но съм сигурна, че няма да има нищо против да поработи за вас по няколко часа на ден. Тя е доста добра готвачка, не нещо особено …

Сам свали вестника.

— Затова те обичам, Дейзи. Кога може да започне.