Керъл Хигинс Кларк
Картината (23)

ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ВТОРА

— Не мога да повярвам, че е станало толкова късно — каза Реган докато тя и Луис пренасяха внимателно Луи XVIII през вратата на ресторанта. — Вече е четири.

— Време за питие — измърка Луис. — Да пием за Жералдин. И за теб, че ме накара да се срещна с нея.

— Понякога просто трябва да се изправиш лице в лице с проблемите — отвърна Реган. — Няма значение какво се случва, обикновено се чувстваш по-добре когато всичко свърши.

— Може и така да е — каза Луис. — Но ако Жералдин беше отказала да остави партито тук, сега щеше да ме съживяваш. Къде искаш да сложим Негово Величество?

— Нека бъде в моята стая. Ще го задържа докато го изчистя и му сложа рамка, което трябва да стане скоро, за да е готов за празненството.

В този момент Трип излезе от офиса със съобщенията в ръка.

— Какво конте — каза разбиращо той, докато гледаше Луи Осемнайсти в цялото му величие.

— Бил е крал на Франция — заяви Реган.

— Забелязах, че не е олимпийски скиор. Изкарах си курсовете по история в колежа — усмихна й се той.

— Понякога обичам да казвам очевидното — засмя се Реган в отговор.

Трип погледна към съобщенията в ръцете си.

— А-а, Реган, току-що пропусна едно телефонно обаждане.

— Кой беше?

— От някаква си Беси Армбъкъл.

Реган повдигна вежди.

— Наистина ли? И какво каза тя?

— Изглеждаше доста напрегната. Каза, че трябвало да говори с теб, но затвори прекалено бързо.

— Днес се видях с нея. Може да е била малко рязка — каза Реган. — Не остави ли номер?

Трип поклати глава:

— Не. Обади се и още някакъв тип, на име Лари Ашкинази. Каза да се срещнете в Литъл Нел. Ще бъде там между четири и шест — той си погледна часовника. — Сега би трябвало да е там.

— Щяхме да пием по нещо… — обърна се тя към Луис.

Луис махна с ръка.

— Не се притеснявай, скъпа. Иди да се позабавляваш. Аз, тъй или иначе, трябва да се приготвям за тълпата довечера. Ще бъде голяма тарапана. Трябва да видя какво става в кухнята и да ги раздвижа малко. Ще се видим по-късно.

Реган се усмихна. Няма да е лошо да излезе за малко. Беше в Аспен едва от двайсет и четири часа и нямаше нищо против да види какво прави останалият свят.

— Добре. Но първо ще се кача горе да се преоблека. Ще се обадя на семейство Грант да видя какво става с Беси.

— Моля те, Господи, дано не е пак нещо, свързано с Ибън — възкликна Луис. — Това ще ме съсипе.

„Аз ли не знам как е“ — помисли си Реган. Луис и Трип я следваха нагоре по стълбите, носейки картината. Веднага щом затвори вратата след тях, тя набра номера на Грант. Ивон вдигна.

Реган се представи.

— …и се чудех дали Беси не е там.

— Не, Реган — отговори Ивон. — Ние току-що се върнахме от чудесно следобедно каране на ски. Наистина трябва да дойдеш и да пробваш.

— Знам — отвърна Реган. — И смятам да го направя. Значи Беси не е там?

— Трябваше да вземе автобуса за Вейл някъде по това време. Нали я видя днес. Тя е доста изтощена. Имахме много партита в Ню Йорк и мисля, че я изморихме. Така че решихме да й дадем малко почивка и да отиде да види братовчедката си — Ивон се засмя. — За наша сметка.

Реган се отпусна на леглото.

— Тя е искала да говори с мен, но не е оставила номер. Имате ли номера на братовчедка й?

— Трябва да е някъде наоколо. Ще погледна. Като го намеря, ще ти се обадя.

— Благодаря ти, Ивон — затвори телефона и се замисли. Не можеше да освободи съзнанието си от Ибън. Къде ли е той? Реган стана. Поне постигнах нещо днес. Засега, освен ако не се случи нещо друго, партито на Луис ще се състои.

На вратата се почука. „А сега какво?“ — помисли си Реган. Отиде и отвори. Пред нея стоеше добрата й приятелка от Кънектикът.

— Кит! — извика тя и бързо я прегърна. — Ти си тук!?

— Както винаги!

— Влез! — Реган грабна куфара й. — Страх ме е да попитам. Какво стана с онзи?

Кит изглеждаше отвратена и се изпъна на леглото.

— Каза ми, че бившата му приятелка се е появила с коледен подарък. Подарък, който тя купила още преди да скъсат.

— Най-старата лъжа в света.

— Без майтап — отвърна Кит. — Сега имали да „оправят някои неща“. Щял да ми се обади, когато нещата се успокоят.

— А ти какво му отговори? — нетърпеливо попита Реган.

— Казах му да си купи по-голяма торба с лъжи.

— Чудесно — засмя се Реган.

— Това е покъртително. Мислех си, че е по-различен от другите. Надявах се, че тази Нова Година ще е различна. Като, например, че ще имам среща.

— Радвам се, че си тук. Ще се забавляваме и ще ми даваш морална подкрепа. Няма да повярваш какво става тук; ще трябва да те въведа в нещата. Но дай да се приготвяме. Един господин ни очаква в Литъл Нел да пийнем по нещо.

— Отивай, Реган — каза Кит. — Не мога да се потопя отново в обществото. Сигурно отново ще имам лош късмет с мъжете и пак ще се депресирам.

— Не, няма — тихо се изсмя Реган.

Кит разтърка очи и се прозя.

— Между другото, надявам се, че нямаш нищо против да си поделим стаята. Луис каза, че всички са толкова пълни, че не можеш да сложиш и детско креватче.

— Чудесно. Ще бъде като в старите времена в колежа.

— Означава ли това, че ще спим до обяд?

— Не. Означава, че ще можем да лежим и да анализираме всичко, което става в града. Може би ще успеем да хванем няколко престъпника докато сме тук.

— Престъпници? — изправи се Кит. — Райли, мислех, че сме на почивка.

— Мисля, че карането на ски не ми е достатъчно — отговори Реган. — Освен това не ми се иска да ни доскучее, нали?

— Тези дни ме преследва само скука — уморено отвърна Кит.

— Приготвяй се — подкани я Реган. — Никога не знаеш кого ще срещнеш.