Керъл Хигинс Кларк
Картината (57)

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТА

Ибън и Беси слушаха как Уилийн и Джуд опаковаха нещата си.

— Толкова ме е страх, Ибън! — прошепна Беси.

— Нищо не е свършило, докато не свърши — отговори той със свито гърло.

Знаеше, че не е кой знае какво успокоение. Когато чуха Джуд да казва на Уилийн да сложи картината на Кендра в колата на Ибън, той сериозно започна да се притеснява. „Защо го правят? — чудеше се. — Никога няма да вземат колата ми с тях. Всяко ченге в щата би трябвало да е нащрек за нея.“

— Не искам да се появявам на партито прекалено рано — чуха Уилийн.

— Трябва да отидем достатъчно рано, за да си намерим добро място за паркиране — отговори й Джуд. — Ако не си осигурим бързо измъкване с картината, си търсим белята.

Шумът от отварянето и затварянето на кухненско шкафче се промъкна в спалнята.

— Всичко е готово за когато се върнем — каза Уилийн.

— Внимавай! — изкрещя Джуд.

Ибън и Беси замръзнаха, като го чуха да казва:

— Това е хлороформ, глупачето ми.

На другия край да града Койотът пусна радиото си. Докато наблюдаваше как Уилийн и Джуд опаковаха багажа си, сам се зае с част от своя. Трябваше да разглоби оборудването си за наблюдение за в случай, че му се наложи да се измъква набързо довечера.

Преговори си плана на ум. След като картината изчезне, ще настане голямо объркване. Ще я сложи в двойното дъно на колата, където вече лежеше другата картина на Бийсли. Нямаше да има проблем да паркира колата си само на няколко метра от аварийния изход на столовата.

Да слушаш Джуд и Уилийн беше освежаващо. Моментът на опасността и веднага след това на триумфа вече наближаваше.

— Чао, чао, мой човек — каза той изключвайки радиото и вадейки щепсела от контакта. — Ще се видим довечера.