Марго Макинтош
Рейнолд (9)

IX

Спокойствието й бе бързо нарушено от внезапния шум на работещ двигател, който проряза тишината в залива. Тя се изправи и погледна към другата яхта.

Рейнолд напъха внимателно повредения предавател в една кошница и я остави в кабината, докато Ким се приготви за тръгване.

— Ще излезем с помощта на платната, но ще оставим и двигателя да работи — обясни Ким. — Шумът на техния двигател ще им попречи да чуят нашия.

Рейнолд прибра котвата, Ким вече бе вдигнала предното платно и започна да издига и главното.

Силен порив на вятъра изпъна платната на „Монрейл“ точно в момента, когато другата яхта минаваше покрай тях. Тя се движеше много бързо и успя да спечели голяма преднина. Изглежда младежите бяха забелязали преследвачите си.

— Рейнолд, струва ми се, че ни видяха. Постъпиха така, като че ли искат да се отърват от нас.

— Възможно е — отговори той. — Само ако знаехме къде искат да отидат.

— Да, ако знаехме това — повтори Ким и се загледа замислено пред себе си.

Изведнъж се сети за нещо и скочи като наелектризирана.

— Рейнолд, мисля, че знам коя е целта им. Бил ли си някога в Бътчарт Гардънс?

— Не, но съм чувал за това място. Трябва да е фантастичен комплекс.

— Какво ще кажеш, дали да не посетим парка днес? Това е само едно предположение, но може и да съм познала. Хиляди хора посещават парка ежедневно. Има много ресторанти, магазини, а в средата на парка, на големия площад, няколко пъти на ден има представления под открито небе. Вечер има концерти, целият парк се осветява и водоскоците са приказно красиви. Къде другаде операцията на младежите би предизвикала по-голяма сензация?

— Напълно е възможно да си права. Ако пък не, ще имаме възможност оттам да информираме властите.

Ким разбираше, че това е последният й шанс. Ако там не срещнеха младите хора, повече нямаше да има никаква отправна точка за по-нататъшно търсене.

Въпреки нервното напрежение, което я бе обхванало, тя не можеше да потисне една мисъл. Какво ще стане после? Щеше ли Рейнолд да наеме самолет, за да настигне групата си? Не биваше точно сега да се отдава на подобни разсъждения, трябваше просто да изчака.

— Мислите ти са отлетели толкова далече, колкото и другата яхта — чу тя гласа на Рейнолд. — За какво мислиш?

Ким гледаше с присвити очи напред. Яхтата едва се виждаше.

— Добре, че пуснахме двигателя — мърмореше тя, като пропусна да отговори на въпроса му. — Само с платната изобщо нямаше да се помръднем. Трябва да минем между този остров, който се вижда отпред и полуостров Санич. Течението не е съвсем безопасно, но се надявам да се справим.

— Ние сме непобедим отбор, не намираш ли? — Рейнолд се засмя. — Ела — каза той и протегна ръце към нея.

Ким седна до него. Хубаво й беше отново да бъде в прегръдката му и да чувства нежността на силните му ръце. Той повдигна главата й и я накара да го погледне.

— Обичам те — каза тихо.

В очите му тя прочете искреност, но не бе готова за подобен разговор.

— И сега очакваш да ти направя признание във вечна любов? — Искаше й се думите да прозвучат закачливо, но сама усети, че това изобщо не й се удаде.

— Да, нещо подобно. — Той я привлече още по-близо до себе си. — Ким, защо ме отбягваш?

— Отбягвам ли те?

— Да, точно това правиш, като се опитваш да обърнеш разговора ни в шега. От какво се страхуваш?

— Не ме е страх от нищо — протестира Ким, но и този път гласът й не прозвуча убедително.

— Напротив, страх те е да допуснеш някого твърде близо до себе си. Чувствам го през цялото време, но за съжаление не зная причината.

Ким извърна глава, но той отново хвана с пръсти брадичката й и я принуди да го погледне.

— Знам, че се мъчиш да преодолееш пречките, които ни разделят. Но повярвай ми, има много истина в старата поговорка: „Когато има желание, се намира и път“.

— Не е само това — отговори тя тихо, като мислеше за дъщерите си. Досега не беше допуснала никой мъж толкова близо до себе си, че наистина да има нужда да мисли какво ще стане с тях.

Беше прекъснала връзката с последния си приятел преди година, защото й бе станало ясно, че от това нищо не би могло да излезе. Бяха престанали да се срещат, но макар решението й да бе взето спонтанно, днес знаеше, че е било правилно.

Оттогава не бе срещала друг мъж, а и преди никой не бе успявал да обърка чувствата й така, както Рейнолд.

— Ким, кажи ми, какво има?