Марго Макинтош
Рейнолд (16)

XVI

Ким и близначките седяха съсредоточени пред телевизора и чакаха говорителят да обяви резултатите от изборите в последните новини. От самото начало Рейнолд водеше, макар и в някои моменти с малка преднина.

На следващата сутрин Ким набра частния телефонен номер, който той й бе оставил. Връзката беше лоша, но тя се надяваше, че е разбрал поздравленията й за победа.

Когато остави слушалката, Ким се почувства силно разтревожена. Гласът му бе прозвучал чужд и студен. Дали само си въобразяваше, или Рейнолд бе просто уморен и напрегнат след трудните седмици?

Два дни по-късно той се обади и разговаряха повече от час. Рейнолд бързаше от една среща към друга. Дори през почивните дни трябваше да държи речи и да присъства на събрания, но я увери, че му липсва и няма търпение да я види отново.

Разочарована, Ким го бе попитала, кога ще бъде възможно това. Не искаше да го притеснява, но трябваше да знае, кога ще може да отдели време, за да дойде при нея.

Рейнолд замълча за миг и когато заговори отново, гласът му прозвуча малко несигурно. Обясни й, че все още не може да каже точния ден на срещата им.

През следващата седмица Ким беше затрупана с работа. Имаше три операции, трябваше да се грижи за пациентите си, а вечер вкъщи довършваше административните си задължения.

Уморена се хвърляше в леглото с единственото желание да заспи, но не можеше да избяга от мрачните мисли. Дали само си въобразяваше, или Рейнолд наистина бе охладнял към нея? Но той й бе говорил за чувствата си, не е възможно да го е разбрала погрешно.

Почивните дни отминаха, а Рейнолд все още не се бе обадил. Дори вестниците бяха спрели да поместват информация за популярния сенатор от Монтана през последните дни. Ким не знаеше къде се намира той и какво прави. А така й се искаше да може да взема участие във всичко, което беше свързано с него.

Дните преминаха в седмици и надеждата да го види бавно угасваше. Близначките постоянно бяха заети с репетиции за представлението и на Ким й оставаше достатъчно време за размисъл, дори повече, отколкото на нея й се искаше. Неведнъж ръката й посягаше към телефона, но бързо се отказваше. Не, нямаше да му се обажда. Той първи трябваше да даде някакъв знак след дългата раздяла, че е готов да я види.

Отново се сети за своето признание. Излъгал ли беше, когато го попита дали извънбрачното раждане на близначките бе променило нещо между тях? Наистина бе говорил преди това за сватба, но тогава още не знаеше, че партията му иска да го предложи за президент. Това ли бе причината да се отдръпне? Може би се страхуваше, че кандидатурата му няма да бъде подкрепена, след като миналото й станеше известно.

Ако беше така, тя трябваше да се справи с положението, отново да се върне към стария си начин на живот и да го забрави. Разумът й казваше, че това би било най-доброто, но чувствата й говореха съвсем друго.

Ким седеше пред камината, в която гореше огън и разпръскваше приятна топлина. Отпиваше бавно от горещия чай, който икономката бе запарила. Чувстваше се уморена и смазана. Изпитваше необходимост да остане сама със себе си. Мислите й бяха прекъснати от Трейси, която се появи в стаята само по тениска над мокрия бански.

— Бързо се преоблечи, иначе ще си навлечеш някоя настинка — нареди й Ким.

— Мисис Ле Бьо ни даде горещо какао, но въпреки това ми е студено… Мегън вече се качи горе. Исках само да те попитам, дали тази вечер ще дойдеш на пробата на костюмите. Трябва да тръгнем веднага след вечеря.

Ким потърка чело.

— Не ми се сърди, Трейси, но предпочитам да остана у дома. На представлението, разбира се, ще дойда.

— Сенатор Бърнс каза, че и той иска да дойде. Смяташ ли, че ще удържи обещанието си?

Ким погледна дъщеря си изненадано.

— Той ли ви каза това? Ти и Мегън да не сте скроили пак нещо зад гърба ми, а?

— Не, не сме — отговори обидено Трейси. — Не бива постоянно да се съмняваш в нас, след като един път сме сбъркали нещо.

— Извинявай, Трейси, не съм искала да прозвучи така. Малко съм преуморена през последните дни.

— Наистина, мамо, в последно време не си много любезна с нас. Все за нещо ни се караш. Понякога даже не ми се прибира вкъщи.

Ким я погледна ужасено. Наистина ли е била толкова лоша с децата си?

— Трейси, ако така сте приели нещата, мога само да ви се извиня. И обещавам, че ще се поправя.

— Нещо не е ли наред, мамо? Всеки път, когато Мегън или аз споменем името на сенатор Бърнс, ти си готова да се ядосаш.

Ким наведе очи. Не искаше да обременява момичетата с проблемите си. Макар и да бяха по-разумни от много други на тяхната възраст, те не бяха най-подходящите слушатели, с които да обсъжда чувствата си. Освен това се боеше, че близначките отново могат да се обадят на Рейнолд.

— Не се притеснявай, всичко е наред — отговори тя и стана. — Единственият ми проблем в момента е камарата работа, която ме чака в стаята. — Опита да се усмихне. — Е, хайде да се качим заедно горе, за да вземеш най-после един горещ душ, иначе наистина можеш да настинеш.

Като стигнаха пред стаята на момичетата, Ким помоли:

— Преди да тръгнете, искам да поговорим малко. Отивам да поработя.

След десет минути те вече стояха пред нея, със сценариите под мишница, готови за репетицията. Ким се облегна назад.

— Исках само още веднъж да ти напомня, че много ще се разсърдя, ако пак се опитате да доведете Рейнолд. Не искам в никакъв случай да се намесвате, окей?

Близначките се спогледаха и кимнаха.

— Не беше необходимо да ни повтаряш това — каза Трейси. — Освен това не те разбирам, мамо. Мислех, че харесваш сенатора и би се радвала, ако той дойде на вечеря.

— И аз мисля същото — намеси се Мегън. — Какво се е случило? Пак ли ние сме виновни?

Ким поклати глава и се засмя.

— Не, вие двете нямате нищо общо с това. Просто исках да знаете, че това си е лично мой проблем, с който ще се справя сама.

— Разбрахме — потвърди Трейси и хвана под ръка сестра си. — Хайде, Мегън, струва ми се, че чух колата на мисис Ле Бьо да спира пред къщи.

Ким въздъхна дълбоко, когато близначките излязоха, без да й дадат иначе обичайните целувки. Може би щеше да е по-добре, ако не беше повдигала този въпрос, но страхът, че двете могат да се опитат пак да играят ролята на съдбата, не я оставяше на мира.

Тя се опита да се концентрира, но обидата в очите на дъщерите й не й даваше покой. Стана и отиде до гардероба. Облече широк, дълъг халат и слезе долу в дневната, за да изчака там Трейси и Мегън.

Седна в креслото пред камината, в която огънят все още тлееше. Топлината я настрои сънливо и след няколко минути книгата, която бе взела да чете, падна от ръката й и тя заспа.

Когато се събуди, огънят беше угаснал. Запита се колко ли дълго бе спала. Разтревожена, Ким стана и излезе в коридора, където старият часовник показваше почти полунощ. Момичетата трябва да са се прибрали, без тя да ги е чула.

Тихо се качи по стълбите на горния етаж и се приближи до вратата на стаята им. Трябваше да поговори още веднъж с тях, преди да си легне. Не беше редно да им приписва нещо, което те не са имали намерение да правят.

Ким внимателно отвори вратата и надникна вътре. Леглата не бяха докосвани.

— Трейси, Мегън?

Сърцето й се качи чак в гърлото. Тя изтича към банята, но и там не намери момичетата. Без да се колебае, хукна към стаите на Ана и почука. След миг вратата се отвори и икономката се показа, все още сънена.

— Ана, не мога никъде да намеря Трейси и Мегън. Да не би да са при вас?

— Не, не съм ги виждала след вечеря.

— Ще се обадя на госпожа Ле Бьо.

Ким изтича надолу към стаята си и набра номера. Когато остави слушалката, Ана вече стоеше до нея.

— Госпожа Ле Бьо е оставила момичетата пред къщи в девет и половина, дори е изчакала докато влязат, както прави винаги. Тя и мъжът й ще дойдат веднага.

Ким отново отиде до телефона.

— Ще се обадя в полицията, а после ще се облека.

Гласът й звучеше така, сякаш ще заплаче.

— Ще направя кафе — каза Ана и излезе.

Когато Ким слезе в кухнята, Ана тъкмо отваряше страничната врата, за да влезе семейство Ле Бьо.

Мисис Ле Бьо прегърна Ким, а мъжът й Карл предложи да организира група за издирване, след като разбра, че полицията вече е уведомена.

— По-добре да бъда тук, когато дойде полицията — каза Ким. Гласът й звучеше твърдо и тя само поклати глава, когато Ана й предложи кафе.

Полицаите пристигнаха, претърсиха мястото около къщата, а един остана в кухнята и зададе няколко въпроса. Мисис Ле Бьо избухна в сълзи, когато трябваше за втори път да разкаже историята, за да я запишат в протокола. Карл ле Бьо изпрати жена си вкъщи и се качи в колата при полицаите, за да огледат околността.

В четири часа сутринта пред къщата се появиха първите репортери. През последните месеци бе имало няколко случая на отвличане и убийства в града.

Съобщението, че децата на известна лекарка са изчезнали, изпълваше първите страници на местните вестници на другия ден и беше придружено от снимки на Ким и близначките.

— Може би това ще помогне — каза Ким на Ана. — Може би някой ги е видял…

Икономката искаше да й приготви закуска, но Ким отказа. Гърлото й беше свито. Не би могла да сложи нито хапка в устата си.

През целия ден идваха познати на Ким и приятели на Трейси и Мегън, за да предложат помощта си и да питат за новини.

Вечерта към седем Ким едва се държеше на крака. Очите й пареха, лицето й бе бледо и напрегнато, докато седеше до Джордж Карлсън на канапето в дневната.

— В клиниката всичко е наред — опитваше се той да я успокои. — След като ми се обади тази сутрин, разпределих приемните ти часове между другите лекари, доколкото бе възможно. Секретарката ти се погрижи за останалото, така че поне в това отношение можеш да си спокойна.

Джордж се опита да я придума да хапне нещо, но Ким бе твърде разстроена, за да може да се храни. Той стана, вдигна краката й на канапето и секунди по-късно тя потъна в неспокоен сън.

Беше почти десет часа, когато Ким внезапно чу гласове и скочи като ужилена.

— Трейси, Мегън…

Ала близначките не се виждаха никъде. Тя разтърка очи, като забеляза двамата мъже, застанали до камината. Но не беше халюцинация.

Рейнолд дойде до нея и я прегърна. Тя облегна глава на рамото му и заплака за първи път през тези ужасни часове.

— Взех първия самолет, щом разбрах какво се е случило тук — каза той като я полюляваше в ръцете си. — Наистина не знам как бих могъл да ти помогна, но се почувствах задължен да съм до теб. Съдейки по това, което Джордж ми разказа, и аз имам вина, струва ми се.

Ким погледна към Джордж и после отново към Рейнолд.

— Той ми каза за подозренията ти, че близначките отново замислят нещо тайно и че двете са били доста обидени. Ким, скъпа, така съжалявам.

— Рейнолд, ти нямаш нищо общо с това.

— Ала се чувствам виновен, Ким. Трябваше да се обадя и…

— За това можем да поговорим по-късно, Рейнолд. Първо трябва да се намерят децата.

В този момент вратата на дневната се отвори и Ким видя дъщерите си на прага.