Марго Макинтош
Рейнолд (13)

XIII

Ким стоеше в трапезарията и оглеждаше масата, която Ана бе подредила с много любов така, че нищо да не липсва.

— Не мога да разбера защо се разиграва такъв театър заради този сенатор Бърнс — прозвуча неочаквано гласът на Мегън. — Госпожа Маккензи дори нямаше време да ни приготви любимите сладки, които обикновено ни поднася в четвъртък.

— Мегън, нямате основание да се оплаквате! — Ким се бе върнала вкъщи преди по-малко от половин час и вече усещаше враждебността, която дъщерите й показваха, щом станеше дума за Рейнолд. — Трейси също ли си е вкъщи?

— Да, тя е в нашата стая. Трябва да ти предам, че не е гладна, така че можеш да прибереш единия комплект прибори.

— А ти, Мегън? Ще останеш ли с нас? — попита Ким и малко се засрами, че се бе поддала на тона на дъщеря си. Напрежението се предаваше и на нея и й ставаше все по-трудно да се справя със създалото се положение.

— Като се има предвид, че пилето с къри ми е любимото ядене, ще трябва да ме изтърпите. Но ти обещавам, че ще се прибера веднага горе, щом се нахраня.

Мегън гледаше майка си предизвикателно.

Лицето на Ким почервеня от гняв.

— Мегън, моля те, качи се горе и кажи на сестра си, че искам веднага да разговарям с вас двете. Ще ви чакам в дневната.

Тя се опита да се успокои, седна в креслото си и зачака близначките.

— Здравей — каза Трейси, като че нищо не се бе случило. — Не знаех, че си се върнала. Как е малкото момиче, за което ни разказа?

Ким се усмихна.

— Добре е. Дори много добре.

— Хубаво — каза Трейси. — За какво искаш да разговаряш с нас?

— Искам да поговорим за вашето поведение към сенатор Бърнс.

— Защото не искам да вечерям с вас ли? — попита Трейси. — Това няма нищо общо с него. Само не се чувствам много добре. Просто искам малко спокойствие.

— Трейси, ти не си болна, така че не ми разправяй врели-некипели — отговори Ким и накара момичетата да седнат.

Наведе се напред със сериозно лице и заговори за държанието им през последните дни и най-вече за отношението им към Рейнолд.

— Може би просто не го харесваме — каза Мегън, докато Трейси бе скръстила ръце и кимаше в знак на съгласие. — Хората имат различни вкусове.

— Става въпрос за нещо много повече от това дали харесваме някого, Мегън. Става дума за това, че не съм ви възпитавала да се държите към хората така нелюбезно, отблъскващо и неучтиво. Много съм разочарована от вас и съм ви много сърдита.

Момичетата бяха станали и стояха с наведени глави пред Ким.

— Съжалявам — каза Трейси тихо. — Наистина, мамо. Вече няма да се държа така, обещавам ти, а после ще дойда и да вечерям.

Мегън погледна към сестра си, но тя се направи, че не я забелязва.

— Окей — съгласи се и тя накрая, — и аз съжалявам.

— Преди да се качим и трите горе, за да се преоблечем, може би една от вас ще ми каже защо го направихте? Никога преди не сте били така невъзпитани. Защо точно към сенатор Бърнс бяхте толкова груби?

Трейси и Мегън се спогледаха, а после като по команда и двете вдигнаха рамене.

— Ясно, не мога да изкопча никакъв отговор — въздъхна Ким. — Рейнолд ще дойде всеки момент, нека идем горе и да се преоблечем.

Вечерята премина спокойно и на пръв поглед напълно хармонично. Близначките се държаха дружелюбно и се стараеха да бъдат добри. Въпреки това Ким долавяше, че не всичко е наред. Сякаш между двете имаше мълчаливо споразумение да се покажат във възможно най-добрата светлина и може би не го правеха само, за да угодят на майка си и нейния гост. Трейси и Мегън бяха като всички деца. В крайна сметка те знаеха, че за тях е по-добре да са в добри отношения с майка си.

Ана сервира десерта: мелба в скъпи кристални чаши.

Трейси изгреба последната лъжичка и се обърна към Рейнолд.

— Какво ще кажете за нашия град, сенатор Бърнс? Големите аутобани и множеството паркове са наистина супер, нали? В Монтана сигурно също имате аутобани и паркове, но при нас морето и ски пистите са отдалечени едни от други само на един час път.

— Тук наистина е много хубаво, Трейси…

— Ще спечелите ли изборите? — прекъсна го тя. — Сигурно ще спечелите. Все пак вие сте от дълго време сенатор и всеки ви познава. Ще останете във Вашингтон, ако спечелите, нали?

Рейнолд кимна.

— Е — продължи Трейси, — ще ви стискам палци да спечелите.

Момичетата изчакаха учтиво, докато възрастните привършат вечерята си, извиниха се и отидоха в стаята си.

Като влязоха, Трейси седна пред леглото на Мегън. Двете бяха измислили план как могат да разделят Рейнолд и майка си.

— Но Джордж Карлсън е женен и има две деца — уточни Трейси.

— Сенатор Бърнс обаче изобщо не знае това, а ги си виждала как се държи мама, когато срещне Джордж. Двамата винаги се поздравяват с целувка, даже и когато жена му е там.

— Да, така е. Но какво ще му кажеш? Че искаме да накараме този господин Бърнс да ревнува и затова той трябва да дойде?

— Нима нямаш никакво въображение? — скара се Мегън на сестра си. — Ще кажем на Джордж, че мама ни е помолила да му се обадим да дойде.

— Ако това не стане, не забравяй, че идеята не беше моя.

— Но това е единствената възможност, не разбираш ли?

— Да, вярно е.

Ким и Рейнолд пиеха кафе в дневната, когато се позвъни. Малко след това Ана въведе Джордж Карлсън. Джордж беше хубав мъж. Лицето му още пазеше тена си след една почивка на Хаваите, откъдето той и семейството му се бяха върнали преди две седмици.

Ким скочи и се хвърли в прегръдките на приятеля си, който, смеейки се, я завъртя и я целуна.

— Джордж, къде се беше загубил толкова време? — попита Ким радостни, че го вижда. — Откакто съм се върнала, не си идвал в болницата. Ела! — Тя го хвана за ръката и го поведе към канапето. — Искам да те запозная със сенатор Бърнс.

Двамата мъже си стиснаха ръцете, а Ким помоли Ана да донесе още едно кафе за Джордж…

Ким усети, че Рейнолд изведнъж стана много въздържан. Какво му беше? Толкова й се искаше двамата мъже да се разбират добре. Джордж беше най-добрият й приятел, човек, на когото винаги можеше да разчита.

Докато Рейнолд и Джордж разговаряха за инцидента в парка, Ким се питаше защо Джордж бе дошъл така внезапно. Не можеше да си спомни някога да е идвал, без предварително да се обади.

Ана влезе с кафето, като носеше и една мелба, защото знаеше, че той много харесва този десерт.

Рейнолд наблюдаваше новодошлия мълчаливо. Този Джордж изглежда беше нещо повече от приятел на семейството. Питаше се доколко ли близки бяха отношенията между Ким и него. Така, както се държеше, както гледаше и разговаряше с Ким, не можеше да няма нещо повече от обикновено приятелство между колеги.

— В цялата болница дни наред нямаше друга тема за разговори — продължи Джордж и се засмя. — Не знам на какво повече се чудехме — на мотивите на тези млади хора или на факта, че нашата Ким Пъркинс е била по море заедно с един сенатор.

Ким видя как лицето на Рейнолд потъмня и се опита да смени темата.

— Какво правят трите ти женички, Джордж? Всички ли са добре?

— Да, всичко е наред. Моите два духа мъчители настояха да предам поздрави на леля Ким. — Той погледна часовника си. — Малко се обезпокоих, когато ми се обади Мегън и каза, че трябва да дойда. Но както виждам, при теб всичко е наред. Не ми се сърди, но трябва да тръгвам. Аз съм стар човек и имам нужда от сън. Утре рано трябва да оперирам.

— Почакай малко, Джордж. Какво каза току-що? Мегън ти е телефонирала? Но защо?

Джордж я погледна изненадано.

— Мегън смяташе, че историята с бомбата те е разстроила много, и то толкова, че не можеш да се концентрираш в работата си. Тя каза, че си искала да говориш с мен, защото не си била сигурна, дали утре ще можеш да поемеш дежурството си.

Ким смаяно поклати глава.

— Просто не мога да повярвам!

— Не се сърди на Мегън — каза Джордж. — Може би малко е драматизирала нещата, но когато става въпрос за майка й, тя се тревожи много.

— По-скоро ми се струва, че работата е съвсем друга — каза Ким и погледна към Рейнолд.

Той кимна.

— А аз си мислех, че всичко се е оправило. Явно съм се излъгал.

Дали се лъжеше и за Джордж? Все пак бе възможно Ким да има приятел, без зад това да се крие нещо друго.

Джордж стана и се засмя.

— Не се оставяйте двете да ви разиграват — посъветва ги той и подаде ръка на Рейнолд.

Ким изпрати приятеля си до вратата, върна се и седна до Рейнолд.

— Искаш ли едно бренди?

— Да, с удоволствие.

Той взе чашата, отпи и се облегна назад.

— Е, какво ще кажеш за момичетата? Съвсем ясно е, че не могат да ме понасят. Но ти не си виновна, Ким. Направи всичко, което можеше.

— Въпреки това, изглежда, нещо съм сбъркала при възпитанието им. Ще трябва сериозно да се заема с тях.

— Не бих го направил, Ким. Дъщерите ти са достатъчно големи, за да имат собствено мнение и да го изразяват, когато сами пожелаят. Освен това тази вечер бяха подчертано мили и любезни. Нямаше нищо, за което да можеш да ги упрекнеш.

— Но това обаждане на Джордж… — Тя млъкна и погледна безпомощно Рейнолд.

Той усещаше, че трябва да я подкрепи в този момент, но не можеше да си обясни причините за тази неприязън. Мислите му постоянно се въртяха и около този Джордж Карлсън. Не искаше да пита Ким каква роля играе този мъж в живота й. Ако тя имаше желание сама да му каже, щеше да го направи, ако не… Е, тогава двамата може би наистина бяха повече от приятели.

Мислеше за живота си и за кариерата си. И двете се развиваха нормално, по план, без големи изненади. Всичко се промени из основи, когато срещна Ким. Беше се влюбил в нея и оттогава сякаш неговият свят се обърна с главата надолу.

Рейнолд обичаше жена, чиито дъщери се опитваха с всички сили да го отблъснат. Но защо? Джордж ли бе причината? Той ли беше другият мъж в живота й, когото близначките харесваха и желаеха за баща?

А как ли бе при Ким? Споделяше ли предпочитанията на дъщерите си? Дали не приемаше още отначало връзката си с него само като едно приключение?

Тази мисъл не му даваше покой и Рейнолд не можеше повече да остане в този дом. Докато тя бе до него, нямаше никакъв шанс да успее да анализира чувствата си. Трябваше да избяга колкото е възможно по-далече от нея.

Внезапно се изправи.

— Благодаря за хубавата вечеря, Ким — каза той сковано и остави чашата си на масата.

— Просто така изведнъж?…

— Денят беше дълъг, а утре рано трябва да отлетя обратно.

В коридора спряха смутено един срещу друг й се погледнаха в очите. Рейнолд бе сложил ръка на бравата. Виждаше питащия поглед на Ким, но знаеше, че тя е твърде горда, за да му поиска обяснение за внезапното тръгване.

Наведе се и я целуна. С голямо усилие на волята потисна желанието да я грабне и притисне до себе си. Измънка, че ще й телефонира от Вашингтон и в същото време знаеше, че това е лъжа.