Марго Макинтош
Рейнолд (2)

II

Беше доволна, че той си отиде, защото в негово присъствие се чувстваше безпомощна и несигурна.

Беше се научила да избягва такива мъже, които, влизайки в живота й, незабавно искаха да поемат командването и дори настояваха тя да изостави работата си и да си остане само домакиня и майка.

„Мъж като Рейнолд Бърнс има нужда не от съпруга, а от икономка“ — измърмори на себе си, докато се взираше в светлината на лампата и слушаше как отвън вълните се разбиват в борда.

Беше изминала почти година, откакто се бе разделила с Рон. Тогава бе взела съвсем спонтанно решението и не бе могла дори да му обясни защо не иска да го вижда повече.

Тя стана с въздишка, съблече се, пъхна се в нощницата и се намести удобно в големия спален чувал в предната кабина.

На сутринта крясъците на чайките и шумът на вълните я изтръгнаха от съня. Докато се обличаше, си спомни за момента, когато се намираше в прегръдките на Рейнолд… Слава богу, че не се случи нещо повече. Изведнъж се сети за спасителната лодка.

Качи се на палубата. Лодката си беше на мястото, здраво привързана за яхтата. Синият пуловер бе сложен на пейката, сгънат, както си му е редът. А под него се подаваше бележка. Ким прибра пуловера и разгъна бележката. Сенаторът й благодареше за вечерята и интересния разговор и й пожелаваше приятно прекарване на отпуската.

Отпусна ръце и се загледа към Оркъс Айлънд. Защо ли мислите й постоянно се въртяха около този мъж? И защо споменът за него не бе така неприятен, както се опитваше да си втълпи? Смачка ядосано листчето и го хвърли в морето.

Ким бе спала дълго. Слънцето се бе издигнало вече високо, а вятърът бе достатъчно силен, за да я откара до Фишерманс Бей, от другата страна на Лопес, преди да се свечери.

Бързо се върна в кабината, подреди всичко и се облече. Нямаше търпение най-после да вдигне платна.

След като прибра котвата и яхтата пое правилния курс, Ким си облече едно плетено яке.

Можеше да различи дори Уприхт Хед при това ясно време. Ако вятърът се задържеше така, след няколко часа би могла да е отминала носа на Лопес Айлънд и да навлиза в пристанището на Фишерманс Бей, където искаше да прекара нощта.

Но когато достигна Лопес Айлънд, вятърът се обърна и Ким трябваше три пъти да сменя посоката, за да може да влезе в тесния канал, водещ към Фишерманс Бей.

Отдясно и отляво на канала в пясъка играеха деца, които й помахаха усмихнати. Ким им отвърна и съблече якето си. Вятърът бе останал зад гърба й и сега слънцето топлеше приятно.

Отдалече видя пристанището, където безброй закотвени лодки се полюшваха леко. Ким вдигна капака, под който се намираше двигателят, и натисна копчето. С изненада установи, че нищо не става. Опита отново, но резултатът бе същият. Добре, че още не беше прибрала платната. Изтича и прибра предното платно, преди да се върне до румпела. С облекчение установи, че главното платно се е издуло добре, така че щеше да достигне без затруднение до мястото, където искаше да закотви яхтата.

Внезапно прозвуча весел смях и Ким обърна глава. Голяма яхта, с множество млади хора на борда, се приближаваше към нея. Бързо завъртя руля, за да й остави достатъчно място. Точно до входа на канала голяма табела напомняше на моряците да намаляват скоростта, но явно капитанът зад нея нямаше намерение да се придържа към това указание.

Сега Ким беше близо до скалите, но докато платната й бяха издути, не я заплашваше опасност. Другата яхта се приближаваше, без да намалява скоростта. Ким хвана по-здраво румпела, но в този момент чуждата яхта вече бе точно до нея и вдигнатите от нея вълни с пълна сила връхлетяха върху много по-малката „Монрейл“. Платната се отпуснаха и тя се приближи опасно до скалите.

Ким скочи, грабна пръта и с всичка сила го подпря в скалите, за да не позволи на „Монрейл“ да се блъсне в тях. С края на окото си мярна хората по плажа и на кея, които се опитваха да й дават съвети. Но тя не им обърна внимание. Влагайки всичките си сили и умения, успя да задържи яхтата.

Щом силата на вълните, предизвикани от другата яхта намаля, тя захвърли пръта и побърза да отиде отпред, за да прибере главното платно.

„Монрейл“ отново се приближи към скалите, но този път Ким можеше да се надява само на късмета си. И наистина — вятърът изду отпуснатото платно. Тя грабна въжето, завърза го и хвана руля, за да върне отново яхтата към фарватера^[1] и да я вкара в пристанището.

Сенатор Рейнолд Бърнс се намираше сред зрителите на пристана. Бе наблюдавал маневрите с притаен дъх и сега изпитваше известно чувство на гордост, слушайки как хората наоколо коментират с одобрение това майсторско изпълнение. Да, той наистина се гордееше, че познава тази толкова способна жена и се питаше как ли щеше да реагира, ако го видеше тук.

Не беше убягнало от вниманието му, че тя не беше безразлична към него. Реакцията й, когато я бе задържал за миг в обятията си, беше съвсем недвусмислена. Въпреки това трябваше да бъде внимателен. Нещо го предупреждаваше да бъде нащрек с тази жена.

Може би беше прекалено предпазлив с всичко, което можеше да има отношение към доброто му име. Като политик Рейнолд Бърнс бе виждал достатъчно често какво става с кариерата на други неженени мъже, които в неподходящо време се бяха появявали с неподходяща жена. Такова нещо не биваше да му се случи.

Въпреки това установи, че крачките му стават все по-бързи, колкото повече приближаваше яхтата на Ким.

Не беше наясно с чувствата си към тази жена, знаеше само, че трябва да я види отново.

Ким внимателно прецени скоростта и разстоянието до пристана. Изчака още малко и отвърза шкота^[2].

Платното се отпусна и след няколко секунди се свлече в подножието на мачтата.

След това хвърли въжето към брега, където Рейнолд сръчно го хвана и завърза.

Беше успяла. Стоеше усмихната на палубата и се радваше на поздравленията на зрителите. После погледите им се срещнаха и на Рейнолд му се стори, че усмивката й бе станала още по-лъчезарна.

Ким скочи на брега, благодари на хората наоколо и подаде ръка на Рейнолд.

— Каква изненада! Съвсем не мислех, че ще ви видя отново. Трябва да сте тръгнал доста рано тази сутрин.

— Налагаше се да стана рано, за да не изпусна групата си.

Ким се озърна.

— Не — засмя се той, — другите не са тук. Седят горе в ресторанта и сигурно ме чакат. Слязох тук, за да погледам залеза и да остана насаме с мислите си.

— А аз май ви попречих с малката си маневра? — попита тя засмяно.

— Прекъсването беше приятно. Бе толкова интересно да ви наблюдавам. Радвам се, че нищо не ви се случи.

Ким го погледна в очите и й се стори, че той като че ли иска да я изпита, иска да разбере какво е усетила при кратката им прегръдка и целувката предната вечер.

— Благодаря, Рейнолд — тихо отвърна тя. — С това почти поправихте поведението си от снощи.

— От това бих могъл да заключа, че сте размишлявала върху разговора ни.

— Разбира се, че мислих по това.

— Но какво да направя, за да забравите случилото се поне през останалата част от почивката си? — попита той.

— Ами например бихте могъл да направите нещо, за да отмените закона.

Той стоеше съвсем близо пред нея и тя усети аромата на лосиона му за бръснене. Не бе в състояние да потисне желанието да усети ръцете му около тялото си. Какво ставаше с нея? Много добре знаеше, че сенатор Бърнс не беше мъжът, който би й подхождал. Въпреки това не можеше да устои на излъчването му.

— Вижте, Ким, това, което правя в Сената, трябва да помага на хората. Вие сте интелигентна жена, защо не можете да погледнете закона от деловата му страна? По отношение средствата за болниците правителството нямаше никакъв друг избор, освен да приеме този закон.

— Но един пациент, който още не е оздравял или може би никога няма да бъде отново здрав, не може да види нещата по този начин — отговори Ким.

— Скоро ще стане тъмно. Как мислите, дали не бихме могли да вечеряме заедно и да продължим нашия разговор? Дължа ви една вечеря.

— Значи смятате, че едно добро ядене и няколко чаши вино ще ме направят по-миролюбива, така ли?

В нея отново се бе надигнал гневът, който я обхващаше винаги, когато се заговореше на тази тема, още повече, когато я обсъждаше с автора на закона. От друга страна, една вечеря щеше да й се отрази добре, а и мисълта да прекара една вечер с него бе не по-малко примамлива.

— Добре — съгласи се най-сетне. — Но трябва да се преоблека. Трябва ми само минута.

Рейнолд се засмя.

— Ще сте първата жена, която може да свърши това за една минута. Ще дойда след четвърт час и тогава ще видим дали правилно сте преценила времето.

Ким наблюдаваше как той се отдалечава по кея към голямата лодка под наем, закотвена накрая.

После се върна на яхтата, прегледа отново въжетата и слезе в кабината да се изкъпе. Докато се бършеше се запита, какво всъщност очакваше от Рейнолд Бърнс. Интересуваше я само като мъж, или искаше просто да го убеди в безчовечността на неговия закон?

Все още потънала в мисли по този въпрос, тя взе един чорапогащник и го обу. И както често се случваше през последните седмици, откакто Трейси и Мегън, нейните дъщери, й бяха подарили пръстен за деня на майката, остроръбият камък се закачи в тънката материя и направи в нея голяма дупка.

Близначките бяха спестявали от джобните си пари, за да могат да й подарят този пръстен и тя трябваше да им се закълне, че никога няма да го сваля от пръста си. Дори и сега Ким спази това обещание. Извади нов чифт от опаковката и обърна камъка навътре, преди да обуе чорапите.