Марго Макинтош
Рейнолд (3)

III

Ким стоеше в кабината пред малкото огледало и четкаше косата си. После сложи малко гланц на устните си. С течение на годините беше научила, че с напредване на възрастта е по-добре гримът да е по-малко, отколкото твърде много.

Обу бели панталони и облече бял кашмирен пуловер. Когато погледът й попадна на пейката, си спомни отново за предишната вечер, когато сенатор Бърнс бе седял тук и после я бе прегърнал.

Едно почукване на вратата я накара да трепне.

— Мога ли да се кача на борда? — извика Рейнолд Бърнс.

Тя отвори и каза усмихнато:

— Вече сте на борда. Искате ли да влезете в кабината, за да изпиете чаша вино преди вечерята?

— Ако сте готова, предпочитам вие да се качите на палубата. Залезът е фантастичен!

Ким се качи горе. Той се обърна с гръб към нея и залязващото слънце обгърна стройната му фигура в мека трепкаща светлина.

— Имате право — каза тихо Ким. — Никъде другаде по света слънчевият залез не е така живописен, както тук, на Сан Хуан.

Рейнолд й помогна да слезе на брега.

— Елате, нека седнем в тревата горе над пристанището. Оттам гледката е най-хубава.

Хвана я за ръка и заедно се затичаха като деца, които не искат да пропуснат нещо особено хубаво.

Когато стигнаха полянката, Рейнолд постла якето си и седна до нея. Ким виждаше отстрани рязко изрязания му профил, тесния нос и гъстите вежди. Все още не можеше да разбере защо точно този мъж я привличаше така силно. Човек, който в действителност трябваше да й бъде противен заради всички неприятности, които й бе причинил.

След известно време Ким наруши мълчанието. Беше щастлива, че гласът й не издаде какви мисли се въртяха в главата й.

— Не споменахте ли нещо за вечеря? Умирам от глад.

— И аз — съгласи се той, скочи и й подаде ръка.

При допира на пръстите му тя потръпна. Какво ставаше с нея? Държеше се съвсем като глупаво девойче! „На тридесет и три съм“ — мислеше Ким и се питаше дали е нормално да се държи така на тази възраст.

Когато после вървеше към ресторанта до Рейнолд и раменете им се докосваха леко, този въпрос изведнъж спря да я занимава. Мислеше за дългите самотни години, които бе преживяла и чувстваше, че копнежът по него бе станал почти непреодолим.

По това време ресторантът беше почти празен и те намериха маса край прозореца, точно до камината.

— Повечето любители на морето предпочитат да останат да се хранят на яхтите си — каза Ким и се огледа. — И аз често правя така. В уединените заливчета е много по-спокойно и тихо, отколкото в пристанищата.

— Често ли пътувате така самотно? — вдигна учудено вежди той.

— Само когато ми се иска да остана насаме с мислите си и да се откъсна от всичко. Дъщерите ми сега са на дванадесет, а на тази възраст децата се нуждаят от много внимание и любов. Наистина имам икономка, но въпреки това трябва много точно да разпределям времето си. Ветроходството, така да се каже, е моята награда.

— Трябва да сте щастлива, че имате семейство. Сигурен съм, че това ви дава много сила.

— Не съм чела нищо за личния ви живот във вестниците — каза Ким, като изведнъж й се прииска да научи нещо повече за този човек. — Женен ли сте? Имате ли деца?

— Бях женен някога, но то беше много отдавна. Съпругата ми почина. Нямахме деца.

В очите му тя долови сянка от тъга и й стана мъчно за него. Беше обичал, но любимата му бе умряла. Колко ли ужасно трябва да е било за него!

— Съжалявам — отвърна спонтанно и с много съчувствие.

Рейнолд поклати глава едва забележимо.

— Това е минало — каза тихо. — Дори когато сега мисля за нея, не изпитвам болка, а само благодарност. Така е с всички нас: не забравяме някого, ако е оказал благотворно влияние върху живота ни.

— Или ако е навредил — допълни Ким и веднага й стана неудобно зарази тази забележка. Не беше в стила й да насочва разговорите към себе си. Изобщо не знаеше защо изрече това.

— Съжалявам — каза тя. — Съвсем не исках да споменавам този въпрос.

— Изглежда сте имала подобно преживяване?

— Не е толкова важно — опита се да се измъкне Ким.

— Не е нужно да ми разказвате, ако не искате.

— Изминаха повече от дванадесет години — отвърна тя. — По онова време бях бременна с близначките. Баща им никога не се е грижил за тях.

— Трябва да ви е било доста трудно.

— Човек може много, когато му се налага — срещна погледа му Ким.

Рейнолд видя решителността в очите й и усети силата, която извираше от нея. Беше впечатлен от тази жена, която сама бе изградила живота си и този на дъщерите си. Гледаше я усмихнато, почти нежно.

Сервитьорката дойде и прие поръчката им. Ким се извини за момент и стана. Трябваше за малко да остане сама, за да подреди мислите си. Бе усетила как се изчервява под погледа му.

В умивалнята се наплиска с вода и после влезе в една от кабините, за да оправи чорапите си. В този момент две млади жени влязоха със смях в преддверието. Сигурно мислеха, че са сами.

— Кога мислиш, че ще сме там? — обади се едната.

— Все ми е едно. Важното е да се забавляваме. Ще пристигнем навреме и после… Буум!

Те се изсмяха силно.

— Може би, тогава най-после тези надути репортери ще ни обърнат внимание. До гуша ми дойде! Как може да не приемат сериозно нашия протест срещу атомното оръжие! Предната седмица дори не сметнаха за необходимо да се появят в Бангор…

— Ще ги накараме най-сетне да ни изслушат. Няма да имат друг избор.

— Жалко, че ще трябва да разрушим хубавите им местенца на плажа с нашите гърмежи! — изкискаха се, а едното момиче допълни още нещо, което Ким не можа да разбере, но й стана напълно ясно за какво ставаше дума — бомба! Говореха за удобни кътчета на плажа — но къде ли точно бяха те?

Тя бързо излезе. Преди да се затвори вратата, успя да зърне отстрани лицето на едно от момичетата. Беше една от девойките на яхтата, с която едва не се бе сблъскала.

— Какво ви е? Толкова сте бледа! — посрещна я Рейнолд.

— Току-що чух много странен разговор — отговори Ким и му разказа всичко.

Той замислено вдигна вежди.

— Имате право, би могло наистина да стане опасно.

— На този остров би трябвало да има някакъв шериф, не мислите ли?

Рейнолд стана.

— Останете тук и изпийте глътка вино, за да се успокоите. Ще видя какво мога да направя.

Когато се върна, лицето му беше смръщено.

— Явно полицията тук не взема нещата на сериозно. Изслушаха ме, но нищо повече.

— Какво можем да направим?

Той вдигна рамене.

— Страхувам се, че не много. Най-малкото не оттук. Казаха наистина, че ще информират другите острови, но не личеше да са обезпокоени.

Той се пресегна през масата и погали ръката й.

— Направихме всичко, което можехме.

— Не мога да си представя какво са намислили, Рейнолд. Може би искат да взривят бомбата някъде на тези острови. Вероятно са с яхтата на някой от родителите си и се чувстват силни — поклати глава Ким. — В днешно време има много млади хора, които искат да привлекат вниманието на близките си и преди всичко на пресата. Според мен те дори не протестират истински, а само искат да са в центъра на вниманието. Може би скучаят и така им идват глупави идеи. Трябва да бъдат спрени, докато не е станало късно.

— Опитайте се да не мислите повече за това, Ким. В момента не можем да направим нищо повече.

— Имате право. Но не мога с лека ръка да отмина такова нещо. Може би гледам на нещата твърде песимистично.

— Дори и така да е, за мен това не е толкова важно. Намирам, че сте една хубава, интелигентна и много енергична жена.

Червенината отново плъзна по бузите на Ким. Тя се засмя малко пресилено.

— Не е чудно, че медиите ви хвалят до небето, никога не ви липсва подходящ отговор.

— Мисля, че пресата по-скоро би ме разпънала на кръст, ако можеше. Но докато съм дори и с една стъпка пред тях, това не ме безпокои.

— Говорите така, сякаш не се разбирате много добре с журналистите.

— Напротив, с някои от тях дори много добре, но повечето журналисти се интересуват само от пикантни истории. Съвсем не ги е грижа какво биха могли да предизвикат. Ако някой от тях, например, ме види с хубава жена на този уединен остров, утре би се появила една раздута и изопачена история, на която ние двамата бихме могли само да се изсмеем. Въпреки това една такава новина може да навреди на кариерата ми. Хората вярват на всичко, което поместват вестниците. Жалко.

Ким го погледна изненадано. Внезапно се сети за дъщерите си. През всичките тези години се беше старала да ги държи настрана и да не ги наранява с факта, че са извънбрачно родени. Но какво щеше да стане, ако изникнеше някой репортер и опишеше нещо подобно във вестника си? Известният политик на вечеря в ресторант с една лекарка! Хората от пресата щяха да започнат да се ровят в миналото й и нямаше да се поколебаят да разгласят всичко. Посегна нервно към чашата си и отпи голяма глътка.

— Всъщност как успяхте да запазите в тайна личния си живот? — попита го тя.

— Не отговарях на въпроси и живях много затворено.

— Искате да кажете, че в живота ви няма нищо интимно? — попита Ким и добави бързо: — Извинявайте, не исках да бъда любопитна.

— Няма нищо. — Рейнолд се засмя. — Ще бъда безпощаден и при удобен случай ще ви задам същия въпрос. Но ще ви отговоря — не, няма никой, който да означава нещо по-специално за мен. Пресата знае това донякъде и се ограничава само в рамките на работата ми.

— Едва ли ви е лесно, особено когато предстоят избори.

— Да, а тези избори ще бъдат особено трудни за мен. Съперникът ми е от богато семейство, което има извънредно голямо влияние.

Ким го наблюдаваше внимателно.

— Питам се какво ли е отношението му към новия закон?

— Този човек е още толкова млад и неопитен, че вероятно дори не би изслушал аргументите ви — отговори Рейнолд.

Повика сервитьорката и поръча още вино, после се приведе над масата и погледна Ким в очите.

— Мисля, че достатъчно говорихме на тази тема, не намирате ли?

На Ким й беше трудно да издържи погледа му.

— Окей — каза тя накрая. — Нека се занимаем с по-важни неща. Какво ще поръчаме за вечеря?

Рейнолд предпочете сьомга със сос, а Ким избра пържени стриди. Докато се хранеха, тя му разказваше за близначките.

— Невинаги ми беше лесно сама да се грижа за тях, но резултатът напълно си заслужава усилията. Ние често сме заедно и сме много привързани една към друга.

Рейнолд се усмихна, задавайки й въпроса, който тя преди малко му бе поставила:

— Има ли в живота ви някой по-специален?

— Само дъщерите ми, никакъв мъж, ако това имате предвид.

— Знаете, че точно това питам — отговори той, гледайки я прямо.

След това двамата решиха да пият кафе и продължиха да разговарят. Ким отдавна не се бе чувствала толкова добре. Искаше й се да научи всичко за него и да го опознае по-добре.

След като плати сметката, Рейнолд й помогна да стане.

— Ще ви изпратя до яхтата. — Хвана я под ръка и я поведе навън.

Хладният нощен въздух накара Ким да потръпне. Топлина, която толкова дълго й бе липсвала, я изпълни, когато Рейнолд я прегърна през раменете и я притегли по-близо до себе си.

Тесният сърп на луната се открояваше на нощното небе и вятърът носеше към сушата дъх на море, който Ким толкова обичаше. При всяка крачка усещаше до себе си силното му мъжко тяло и се питаше дали виното бе причина за обърканите й мисли.

Когато наближиха „Монрейл“, той забави крачка. Ким му подаде ръка.

— Благодаря за прекрасната вечер.

— Тя ми достави не по-малко удоволствие, отколкото на вас. — Гласът му беше изпълнен с нежност.

— Утре тръгвате с вашата група, нали? Желая ви добър улов.

— Аз ще ловя сьомга, а вие ще потеглите на лов за млади атентатори.

— Най-малкото ще се отбия в следващото пристанище и отново ще предупредя полицията.

— Доволен съм, че поне мъничко можах да ви помогна за спасяването на света — добави той, смеейки се.

Ким поде закачливия му тон.

— Помислете добре, не бива да се изпречвате на пътя на жена с толкова важна мисия.

Рейнолд хвана ръката й. Съвсем бавно и без да сваля поглед от нея, я притегли към себе си. Тя сложи ръце на раменете му, сякаш беше нещо естествено, и облегна глава на широките гърди.

— Още от първия миг ми се искаше да мога да те държа така — прошепна той в ухото й.

Ким го погали нежно с пръсти по тила. После вдигна глава и го погледна в очите под мътната светлина на пристанищните фенери. Вълните се плискаха леко в малките и големи лодки, вързани на пристана. Погледът му бе за нея повече от признание. Бавно, като че искаше да се наслади на всяка секунда, се наведе и докосна с устни нейната уста. Отначало леко, после все по-настойчиво и страстно.

Ким разтвори устни и отвърна на целувката му. В главата й всичко се въртеше, но сега знаеше, че не виното бе виновно за това. Близостта на този мъж събуждаше в нея отдавна забравени чувства.

Не усещаше усилването на вятъра, който рошеше косите й. Но някъде съвсем наблизо измяука котка и Ким се стресна уплашено.

Рейнолд обхвана с ръце тънката й талия.

— Трябва да привържем яхтата по-добре — каза той с одрезгавял глас.

Ким се откъсна от него с усилие и се качи на палубата. Хвърли въжето и Рейнолд го хвана, показвайки неочаквана сръчност за човек, неопитен във ветроходството.

 

 

Изведнъж силен порив на вятъра тласна яхтата към стената на кея и Ким загуби равновесие. Падна върху дъските и извика леко.

С един скок Рейнолд се намери до нея. Капка кръв бе избила от малка рана на показалеца й.

— Най-добре ще е да идем в кабината и да превържем раната.

Рейнолд внимателно я придружи по стъпалата до долу и се огледа.

— Аптечката е отпред, в кабината — каза тя. — Но наистина няма нужда, Рейнолд. Кървенето със сигурност ще спре скоро.

— Независимо от всичко ще превържем пръста — настоя Рейнолд и донесе аптечката. — Дори и само от психологична гледна точка.

Той я накара да седне на пейката.

— Повярвай ми, Ким, крайно време е да позволиш на някого да се погрижи за теб.

Докато Рейнолд превързваше пръста й, керосиновата лампа премигваше, а вятърът тласкаше корабчето насам-натам.

— Не е ли по-добре да се включиш към електрозахранването на пристанището?

— Не, не е нужно. Ще изгася лампата и веднага ще си легна — поклати глава Ким.

— Накъде ще се отправиш утре?

— Все още не знам.

Доколкото си спомняше, едно от момичетата спомена името Сан Хуан. Но мисълта за младежите, които може би пътуваха нанякъде с бомба на борда, изчезна, когато Рейнолд положи ръце на раменете й.

— Щастлив съм, че се срещнахме — каза тихо той.

Ким вдигна глава.

Тогава той седна до нея на пейката и я привлече към себе си. Устните им се сляха в дълга целувка. Ким пъхна ръце под якето му и го прегърна. Дланите й милваха тялото му и тя изстена, когато Рейнолд отдръпна за миг лице от нейното.

Погледите им се срещнаха и като по таен знак започнаха да се събличат един друг. Кожата й, приятно загоряла от слънцето, блестеше под меката светлина на лампата.

Ким не можеше да се насити на мускулестото му тяло. Продължаваше да го гали, докато той не свали и последната дреха от нея.

Рейнолд я притисна отново до себе си, а ръката му нежно се плъзгаше по бедрата, по плоския корем, стигна до гърдите й. Розовите им зърна набъбнаха от желанието и се втвърдиха под пръстите му.

Тя се притисна до топлото му тяло, без да може да потисне обхваналата я страст. Ръцете й милваха раменете му, устата й не преставаше да шепне името му.

Рейнолд я привлече под себе си и зажаднелите им за любов тела се сляха в неудържим порив.

Трепкащата светлина на лампата проникваше през притворените й клепачи, сякаш пъстри точици танцуваха в тъмнината. Тя усети дългоочаквания миг на освобождението и нещо избухна в нея като искрящ фойерверк.

Тялото на Рейнолд се движеше все по-бързо и по-бързо, докато и той, стенейки, изпита върховната наслада.

Дълго лежаха мълчаливо един до друг. Ким слушаше шума на вълните отвън и шепота на вятъра, който леко поклащаше яхтата.

— Прекрасна сте, доктор Ким Пъркинс — чу го да казва тихо.

Обърна глава и го погледна усмихнато.

— Връщам ви комплимента, сенатор Бърнс.

— Само не го казвай толкова високо — отвърна той. — Пресата не бива дори да подозира това.

Избухнаха в смях, който Рейнолд прекъсна с целувка. По-късно Ким не можеше да си спомни колко дълго останаха да лежат сгушени на тясната пейка, преди сънят да затвори очите й.

Когато отново се събуди, слънцето вече надничаше в малката кабина.

Рейнолд, усетил размърдването й, още по-плътно я обгърна с ръце. Тя се намести по-удобно и потърка гальовно лице в неговото.

Усетила отново събуденото му желание, тя замилва с ръце любимото тяло. Пръстите й се спуснаха бавно надолу към набъбналия му пенис. Той леко простена и това я изпълни с неочаквано чувство на триумф. Твърде отдавна не бе изпитвала онова усещане на собствената си женственост, както в прегръдките на Рейнолд. Искаше й се и тя да го накара да изпита огромното удовлетворение, което той й бе дал.

Този път се любиха по-бавно и по-нежно, отколкото вечерта.

После Ким остана под завивката, която Рейнолд грижливо метна върху нея, а той самият стана и се зае да приготви закуската.

— Тази сутрин ще дойде механикът, за да поправи двигателя — каза Ким и се прозя скрито.

— Имаме достатъчно време. Сигурно е някъде около пет часа.

Ким хвърли поглед към ръчния си часовник и подскочи стреснато.

— Рейнолд, наближава осем! Дано не си изпуснал кораба си.

— По дяволите! Лодката трябваше да ме вземе в осем! Ще пътувам за Оркъс Айлънд, където ще държа реч в „Ротари“-клуб.

Той трескаво грабна нещата си, спря на вратата и погледна към Ким.

— Надявам се, че не ми се сърдиш.

Тя поклати глава засмяна.

— Не, Рейнолд, разбирам те напълно. Освен това и аз трябва да побързам, ако не искам да посрещна механика гола.

— Но аз искам да те видя отново. Как мога да се свържа с теб?

— Всеки ден по обед и следобед в шест включвам на двадесети канал, за да могат да се свържат с мен от дома, в случай на нужда. Това е единствената възможност да се чуем.