Марго Макинтош
Рейнолд (12)

XII

Останалите дни в морето преминаха много спокойно, но Ким бе притеснена, защото близначките много умело отбягваха всякакъв разговор, когато станеше дума за Рейнолд. Тя се придържаше към съвета му да не им се кара, но бе решила твърдо да им натрие носовете, ако пак се държат така, когато след два дни Рейнолд ги посетеше.

Първият ден у дома премина в пазаруване за новата учебна година. Следобед Ким отиде в болницата, за да приеме една осемгодишна пациентка, която трябваше да бъде оперирана на следващия ден.

— Колко дълго ще спя? — попита хубавото момиченце с дълги руси коси, чието доверие Ким бе спечелила веднага.

— Два часа, Мелиса, не повече — успокои я Ким и накара сестрата да доведе родителите й.

Обясни подробно как ще оперира крака на детето им.

— Ти ще бъдеш ли тук, когато се събудя, доктор Пъркинс? — попита Мелиса.

— Да, ще чакам да отвориш очи, обещавам.

Тя изпрати малката със сестрата до терапевтичната зала, където Мелиса щеше да се учи отново да ходи, за да свикне детето и с тази обстановка.

На родителите обясни, че операцията не е съвсем безопасна, но не се очакват усложнения. Кракът на момиченцето бе пострадал при автомобилна катастрофа и сега трябваше да бъде оправен.

Когато късно следобед излезе от болницата, Ким обърна лице към все още топлите слънчеви лъчи и затвори за миг очи.

После, шофирайки към къщи, мислите й се въртяха единствено около Рейнолд. Беше се надявала, че споменът за него ще избледнее, щом веднъж се върне в обичайната си среда и започне работа, но трябваше да признае, че по-скоро би станало обратното.

Вечерта прекара с дъщерите си и когато те си легнаха, Ким седна на работната си маса в спалнята, за да прегледа и разчисти пощата, събрала се по време на почивката й.

На следващия ден извърши операцията. Както бе предвидила, нямаше усложнения. Когато след обед родителите на момиченцето я посетиха в кабинета й, тя им съобщи радостната новина: всичко бе протекло добре.

Време беше да посети малката си пациентка и Ким забърза към интензивното отделение. След десетина минути Мелиса отвори очи.

Беше замаяна от упойката и говореше едва чуто, но Ким я разбираше.

— Ще мога ли пак да тичам и да карам скейтборд?

— Да, Мелиса. Обещавам ти! Най-късно до Коледа ще можеш да изпреварваш всички.

Усмивка пробягна по бледото лице на детето. В стаята влезе и майка му. Тя благодари на Ким за положените грижи и се сбогуваха. Нямаше повече задължения за този ден и Ким се приготви за тръгване.

На път за вкъщи тя тихо си тананикаше. Денят бе минал добре, а тази вечер щеше да пристигне и Рейнолд — какво повече можеше да желае?

Когато се прибра, близначките вече бяха вечеряли, а Ана Маккензи шеташе в кухнята. Трейси и Мегън я поведоха към любимото й кресло в дневната и приседнаха до нея.

— Да ти донесем ли чаша вино?

Ким се засмя.

— Беля ли направихте, че сте така загрижени за мен?

— Не, искахме само да ти разкажем за училището. Днес беше първият ден. Ще бъде чудесна година, мамо, имаме супер учител.

Ким се отпусна и ги остави да й разкажат за новостите в училище. Но мислите й бяха другаде. Тя скрито погледна часовника. Само още един час и Рейнолд ще бъде тук.

Тя стана и сложи ръце на раменете им.

— Е, стига толкова — каза им засмяно. — Трябва да се преоблека.

— Но къде ще ходиш? — поиска да знае Мегън.

— Рейнолд ще пристигне скоро, нали знаете. После ще отидем да вечеряме някъде.

— Мислехме, че си приключила с него — отбеляза Трейси прямо и гласът й издаваше разочарование.

— Как ви дойде това на ум? Сега нямам време да разговаряме за Рейнолд. В крайна сметка не е възможно да не можете да го понасяте…

— А защо не? — прекъсна я отново Трейси. — Винаги си ни казвала, че трябва сами да си съставяме мнение за хората.

— Но вие изобщо не го познавате!

— Мамо, той не е твой тип, наистина не е — намеси се и Мегън.

— Какво значи това — не е мой тип? — Ким гледаше въпросително дъщерите си и като не получи отговор, се обърна и тръгна към вратата. — По-късно ще си поговорим за това.

След час тя слезе по стълбите в плътно прилепнала по тялото й рокля от черна коприна, дълъг перлен наниз и обувки с високи токчета.

В това време Ана отваряше вратата на Рейнолд. Той поздрави любезно икономката и поиска да узнае как е минало посещението при братовчедката й. Но забеляза Ким и тръгна срещу нея, разперил ръце.

— Ти си по-хубава, отколкото в спомените ми — каза той тихо. — Близначките вкъщи ли са?

— Да, в стаята си. Надявам се да слязат, преди да тръгнем.

— А аз се надявам този път да им направя по-добро впечатление.

Ким отвори уста, за да се извини заради дъщерите си, но Рейнолд я прекъсна.

— Не е необходимо, повярвай ми, Ким. Разбирам ги по-добре, отколкото си представяш. Преди време брат ми се разведе и после отново сключи брак. Имаше две деца, и втората му жена доведе също две. Бях непосредствен свидетел на всички затруднения. Никак не беше лесно, но те се справиха.

— Искаш ли едно питие? — попита Ким и го отведе в дневната.

— Непрекъснато мислех за теб — каза той и я прегърна. — Жадувах да те държа така и да те целувам.

Ким леко се отдръпна.

— Трейси и Мегън…

В този момент близначките се втурнаха в стаята.

— О! — казаха двете в един глас. — Мислехме, че си сама — добави Трейси, хвана Мегън за ръката и я поведе обратно към вратата.

— Почакайте…

— Добър вечер, Мегън, Трейси — поздрави Рейнолд спокойно. — Радвам се да ви видя отново.

— Здравейте — отвърна Трейси колебливо.

Рейнолд й подаде ръка. Трейси погледна въпросително към сестра си, която демонстративно скръсти ръце пред гърдите си, след което Трейси пъхна нейните в джобовете си.

Ким не вярваше на очите си.

— Трейси, какво означава това? Тъкмо искахме да пийнем по нещо — добави тя бързо, когато забеляза предупредителния поглед на Рейнолд. — Защо не ни правите компания? Донесете си кола от кухнята.

— Не, предпочитаме да гледаме телевизия — побърза да откаже Трейси.

— После ще имате време и за това — отвърна Ким.

Неловко мълчание се възцари в стаята и Рейнолд се опита да излезе от неприятната ситуация.

— Ако не се лъжа, тази вечер ще предават шоуто на Бил Косби, нали? Разбирам, че не искате да го пропуснете.

Мегън му хвърли унищожителен поглед. Дори телевизионната програма не му бе ясна.

— Не, то е утре вечер.

Ким пое дълбоко въздух.

— И двете отивате сега в стаята си. Тъй като не знаете да се държите възпитано, ще прекарате вечерта, размишлявайки по този въпрос, вместо да гледате телевизия.

Трейси се взираше ужасено в майка си.

— Но, мамо…

— Не желая повече да разговарям с вас — прекъсна я Ким и се обърна към Рейнолд. — Искам да се извиня заради дъщерите си. Нека все пак да изпием по нещо.

Трейси и Мегън ги гледаха нерешително, после напуснаха стаята и тихо затвориха вратата след себе си.

Рейнолд се почувства неловко.

— Съвсем не исках да внасям вражда в дома ти, Ким.

Само ако знаех какво трябва да сторя, за да ме приемат!

— Рейнолд, и аз самата не знам какво им става. Повярвай ми, никога не са се държали така.

— Най-добре ги остави на мира, тогава най-бързо ще се оправят. Мисля, че всичко ще си дойде на мястото вдругиден, когато се кача на самолета за Вашингтон.

— Съвсем ясно е, че искат да те бойкотират, Рейнолд. Двете твърде дълго ме имаха само за себе си и сега те приемат като заплаха. Боже мой, каква нелепа история!

— Не е чак толкова ненормално — възпротиви се той. — Съжалявам, че ти създадох допълнително проблеми. Ти и без това имаш достатъчно. Не исках да става така.

— Не е твоя вината, Рейнолд. Но да оставим това, ще открия в какво се състои работата.

— Притеснявах се за теб, откакто се разделихме в Бътчарт Гардънс — каза той и пое чашата, която тя му подаваше, като я привлече със свободната си ръка до себе си на канапето. — Надявам се, че и ти си мислила за мен.

Ким не отговори веднага. Като се изключат часовете в клиниката, когато оперираше или разговаряше с пациентите, бе мислила постоянно за него. Изведнъж си пожела да е някъде само с него — някъде, където вратите не се отварят неочаквано и не надничат любопитни очи.

— Все още чакам отговора ти — напомни Рейнолд.

— Извинявай, какъв беше въпросът?

— Дали и ти през цялото време си мислила за мен.

В този момент се почука на вратата и Ана влезе да се сбогува.

— Лека нощ, Ана — каза Ким. — Момичетата трябва да изгасят осветлението в десет и освен това тази вечер няма да гледат телевизия.

Ана кимна и се качи в стаята си на втория етаж.

— Е, най-после сме сами. — Рейнолд въздъхна с облекчение.

— На твое място не бих била толкова категорична. Близначките са непредвидими.

— Ако си гладна, можем веднага да тръгваме. Пък и в ресторанта бихме могли да пийнем по още нещо — предложи Рейнолд.

По пътя Рейнолд й разказа подробно за предстоящата си предизборна кампания. Ким с изненада установи, че го ревнува от работата му. Упрекна се за това и си напомни, че той е истински политик, който обича професията си също толкова, колкото и тя своята.

Келнерът ги поведе през големия елегантен ресторант до масата им, която се намираше близо до прозореца. Бяха си поръчали вино, когато внезапно към тях се приближи някакъв мъж.

— Сенатор Бърнс!

Рейнолд стана и му подаде ръка.

— Много далече сте от дома, сенаторе — каза непознатият. — Но това се отнася и за двама ни. Аз съм Харви Редклиф от Бут. Слушах речта ви миналата пролет пред „Ротари“-клуб.

По приятелския поздрав Ким бе заключила, че Рейнолд лично познава този човек.

— Хубав град е вашият и хората са много мили — усмихна се Рейнолд. — На почивка ли сте тук, Харви?

— Жена ми и аз пътувахме много това лято. Впрочем, тя е ето там, отпред — каза той и посочи една маса в ъгъла.

Рейнолд кимна на жената, която едва отговори на поздрава му.

— Радвам се, че се видяхме. Предайте моите поздрави на съпругата си. Желая ви приятно прекарване на отпуската.

Когато Харви Редклиф се върна на масата си Ким забеляза, че той и жена му поведоха оживен разговор.

— Как мислиш, за какво ли си говорят? — попита тя Рейнолд.

— Напълно ми е безразлично — отговори той. — Важното е да гласуват за мен на изборите.

— Смяташ ли, че ще е чак толкова критично?

— Това ще са най-трудните избори, в които някога съм участвал.

— Откога си в политиката?

— Всъщност още от момента, в който завърших университета — заразказва Рейнолд. — Няколко години работих като прокурор, но още тогава заемах допълнително и политически длъжности.

— Какви смяташ, че са шансовете ти срещу опонента ти, който кандидатства за твоето място? Нали каза, че още е твърде зелен.

Рейнолд се засмя.

— Вярно е, но никога не бих го казал на всеослушание, защото когато започнах и аз не бях много по-възрастен.

Ким се загледа замислено пред себе си.

— Мислиш ли, че ще успееш?

— Ако някой не започне да разпространява гадни слухове… — отговори Рейнолд и се разсмя високо, като че ли това бе напълно изключено.

Ръката му лежеше върху нейната и пръстите му я галеха. Ким не смееше да вдигне поглед. Сърцето й бе свито от притеснение, но въпреки това не можеше още да му се довери.

Рейнолд като че ли не забелязваше какво става в нея. Наведе се леко през масата и повдигна брадичката й с пръсти.

— Предлагам да си изработим план, Ким — каза той тихо. — План, който ще ни позволи да се виждаме редовно, въпреки разстоянието.

Ким мълчеше. Разкъсваше се между чувствата си към него и благоразумието, което й подсказваше, че твърде много пречки стоят на пътя на любовта им.

Искаше да бъде с него и никога да не се разделят. Тогава пред очите й изникнаха лицата на дъщерите й. Трябваше да ги закриля, докато поемат сами пътя си. А това изискваше и да не допуска да бъдат замесени в скандална история.

Въпреки разкъсващите я противоречия, Ким успя да се овладее.

— Не зная как си го представяш, Рейнолд, макар че трябва да призная — звучи твърде примамливо.

— Ако помислим заедно, ще намерим някакъв начин.

— Рейнолд, не знам как. Между нас се простират повече от две хиляди мили. А моите пациенти имат право на грижи от страна на лекарка, която да не си почива в болницата след дълъг полет през континента… В тази страна няма много жени ортопед-хирурзи, а това е професия, която изисква допълнителни усилия дори и от един мъж, какво остава за една жена.

— Знам, Ким, но сигурно има някакво разрешение на въпроса.

— Това още не е всичко, Рейнолд. Не забравяй и дъщерите ми, за които трябва да се грижа. Какво биха правили с майка, която е или в болницата, или в самолета?

— Окей, разбирам. Значи аз ще бъда този, който ще идва при теб. Впрочем, ако дамата желае това.

Келнерът донесе листа с менюто и прекъсна разговора им. Ким се облегна назад. Щеше ли да намери начин да разреши въпроса с извънбрачното раждане на дъщерите си? За сега не виждаше изход, но беше сигурна в едно: никога нямаше да допусне един скандал да нарани хората, които най-много обичаше. А към тях принадлежеше и сенатор Рейнолд Бърнс.